Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Арестуван, Част I
Джовани Залдивар

Моят пастор планираше да проведе евангелизационни събрания. Отпечата известно количество покани, които църковните членове да раздадат на приятелите си. Призова всеки да доведе своето семейство и приятели. Ние, младежите в църквата, също искахме да се включим.

По онова време властите в Куба бяха много по-строги към религията, отколкото са сега. Хората можеха да ходят на църква и да се покланят на Бога, но нямаха право да евангелизират.

В съботния следобед родителите ни бяха на репетиция на хора, а аз и четири момичета решихме да раздаваме покани за събранията. Извървяхме няколко пресечки, раздавайки покани на хората, покрай които минавахме, както и на тези, които седяха по малките си веранди. Насърчени от това, че те ги приемахме, решихме да раздадем още покани в детския парк, който се намираше след още няколко преки.

Един човек, който беше седнал на пейка, наблюдаваше как разговаряме с хората и им раздаваме покани. Повика ни и запита какво правим. Дадох му една покана и му обясних за събранията. Погледна я за момент, след което ни каза: „В Куба е незаконно да се разпространява религиозна литература. Къде са родителите ви?”

„Те са в църквата малко по-нагоре”, отговорих аз.

„Ще ви арестувам – каза мъжът и се изправи. – Забелязах, че носи военна униформа.”

„Не можете да ни арестувате – отговорих му аз. – Президентът Кастро каза, че в Куба има религиозна свобода.”

„Да тръгваме към полицейския участък”, каза мъжът и посочи малка сграда в края на парка. Последвахме го до сградата, където мъжът се обади по телефона. „Тук ще изчакаме да дойдат, за да ви отведат в затвора.”

Помолихме офицера няколко пъти да ни остави да говорим с родителите ни, но той не каза нищо. За да съберем смелост, започнахме да пеем „Ние сме заедно.” Колкото по-смели ставахме, толкова по-силно започвахме да пеем и минувачите ни чуваха.

Видях жена от църква да минава и я повиках. Обясних й, че офицерът ни е арестувам за раздаване на покани и я помолих да разкаже на родителите ни в църквата какво се е случило. Скоро пристигна полицай и ни отведе в арест за юноши. Зачудихме се какво ли ще ни се случи. Дали родителите ни ще ни намерят.

Следва продължение


* Джовани Залдивар беше гимназист по времето, когато този материал бе написан.

[Свързан урок]

Created by ULimited®