"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Божията ръководеща благодат
Жак Сезар

Като юноша заедно с приятелите ми се наслаждавахме на удоволствията на света. Ние се забавлявахме и пиехме, но това не ме удовлетворяваше. Търсех нещо значимо, но не знаех какво е то, нито как да го намеря.

Често, когато бяхме далеч от тълпата, разговорите ни се въртяха около религиозни теми. Понякога разговаряхме за съществуването на Бога. Едно от момчетата на име Феликс като че ли знаеше много за Бога. Не подозирах, че членовете на семейството му са адвентисти. Макар че не беше активен в църквата, възпитанието от детските му години имаше добро влияние над нас.

Понякога Феликс ни разказваше разни истории, за които твърдеше, че са от Библията. Никога не ги бях чувал и смятах, че са детски приказки. Той ми донесе Библия, за да прочета това, което бе отбелязал. Открих и пророчества, от които нищо не разбирах, и го попитах за тяхното значение. Той ми обясни, че няма да ги разбера, ако не се моля, преди да ги чуя. Засмях се, но той настоя. Опитах и чудото се случи.

Продължих да чета и научих, че телата ни са храм на Бога и че не трябва да ги оскверняваме с нечисти храни и навици. Казах на Феликс, че съм решил да спра да ходя на танци и забави и да престана да пуша, пия и дори да ям нечисти храни. Той се учуди, но се съгласи! Каза ми, че трябва да отида в Църквата на адвентистите от седмия ден. Дори ми предложи да ме придружи.

В съботната сутрин телефонът иззвъня. Феликс бе решил да отиде на работа вместо на църква, но бе ранен в катастрофа с мотоциклет. Побързах към болницата, но разбрах, че е преместен в друга болница. Наближаваше 9 ч. Помолих се на Бог да ми покаже какво да правя. Дали да отида в другата болница или да посетя църквата? Почувствах внушението, че трябва да отива на църква и се радвам, че го направих.

Започнах да посещавам богослуженията съвсем редовно. Когато бе изписан от болницата, Феликс дойде с мене на църква само веднъж. Той продължава да използва наркотици, да пуши и да пренебрегва Божиите закони.

По-малкият ми брат видя промяната, която Бог извършва в живота ми, и започна да ходи на църква заедно с мене. Останалите ми братя и сестри също започнаха да посещават църквата. След време всички се кръстиха. Родителите ми обаче не бяха съгласни.

Пасторът ме помоли да водя семинар в малка група. Нямах място, затова се помолих и получих внушението да попитам родителите ми дали биха се съгласили да провеждам събранията в техния дом. За моя изненада, те се съгласиха и ми позволиха да използвам предната им веранда. Когато хората от групата започнаха да пеят, забелязах, че майка ми пристъпи по-близо до прозореца. Тя дойде при нас и седна. На следващата вечер баща ми се присъедини към нас.

Когато евангелизационните събрания започнаха, родителите ми присъстваха на всички беседи и решиха да се кръстят. Като знаех за какъв ме мислеха, когато започнах да ходя на църква, аз изведнъж осъзнах, че само за четири години цялото ми семейство се е съединило в адвентната църква. Сега всички сме активно включени в църковната дейност и аз с удоволствие работя като евангелизатор мирянин.


* Жак Сезар е бояджия по професия и служи в църквата си като мирянин пастор и главен старейшина в Морн-Пито, Мартиника.

Свързан урок >>