Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Триумфът на Туги


Приятелите ми ме наричат Туги. Живея в столицата на Монголия.

Семейството ми не е християнско и аз израснах, без да знам много за Исус. Веднъж приятел на моята баба й даде покана за събрания в адвентната църква, където говори мисионер. Баба ми даде поканата на моята леля, която ме помоли да я придружа. Не проявявах особен интерес, но отидох от уважение към нея. Освен това изпитвах любопитство към християнството.

Зачудих се на себе си, че събранията ми харесаха толкова много. Хората бяха любезни, а пасторът говореше за Божието царство. Реших отново да отида в църквата. Не след дълго поисках да се присъединя към нея.

Сега съм единственият вярващ в семейството и това създава някои проблеми. Баща ми се опитва да ме държи настрана от църквата, като ми възлага работа в събота. Майка ми обаче ме оставя да ходя на църква, тъй като е чула добри неща за Исус и за Неговото учение.

Приятелите ми ме дразнят за това, че съм станал християнин и аз се чувствам изолиран от тях. Някои от тях имаха лошо влияние и след като станах християнин, престанах да се шляя с тях. Имаше и такива, които смятаха, че съм бил лош, преди да стана християнин, а сега нещата са се влошили още повече. Не знаех как да им разкажа за вярата си. В Монголия няма много адвентисти и аз се чувствам самотен.

Пасторът ме покани на лагерно събрание през лятото. Бях толкова развълнуван. Спечелих си много нови приятели и прекарах добре в спортни игри и учене за Бога. Наистина бе страхотно преживяване. Общуването с други младежи християни ми помогна да стана по-зрял във вярата си.

Бях срамежлив и не говорех много, но сега се уча да говоря пред хора и да се изразявам добре. Христос и новите ми приятели в църквата ми дават увереност. Сега мога да говоря пред аудитория с лекота. Когато видяха промяната в мене, съучениците ми разбраха, че Бог ме е променил и че християнството не е нещо лошо.

Трудно ми е да съм единственият вярващ в семейството, но приятелите ми в църквата са ми като семейство. Те ми помагат да остана верен на Бога, когато се чувствам слаб. Аз съм особено благодарен на младежкия отдел.


* Мунхотогтох Нямдаваа е юноша, живеещ в Уланбатор, Монголия.

[Свързан урок]

Created by ULimited®