Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Божият удивителен отговор


Исках да се запиша в университет след гимназията, но не се представих добре на някои от приемните изпити. Реших да работя на непълен работен ден, докато уча, за да се явя отново на изпит.

Работодателите ми бяха адвентни християни. Те ми предложиха да кандидатствам в адвентния университет Вали Вю в Гана. Баща ми каза, че е чул добри неща за това учебно заведение и аз кандидатствах и бях приета.

Съквартирантките ми бяха прекрасни християнки. Аз виждах какво значение има вярата в живота им и пожелах да науча нещо повече за това, в което адвентистите вярват. Задавах много въпроси за Библията, на които те отговаряха с голямо желание.

По време на молитвената седмица се убедих, че адвентистите не са култ, а следващи Библията християни. Пожелах да се присъединя към адвентната църква.

Родителите ми бяха разочаровани, че искам да ставам адвентистка и заплашиха, че ще ме преместят в държавно училище. Помолих пастора и приятелите ми да се молят за мене, за да остана във Вали Вю. Накрая баща ми се съгласи.

Дяволът обаче намери друг начин да ми навреди. Баща ми си загуби работата и нямаше възможност да ме издържа.

Няколко души от семейството ме обвиниха, че се присъединявам към култ и че съм направила магия, за да направя така, че баща ми да си загуби работата. Не можех да направя нищо друго освен да се моля за тях и за бъдещето си във Вали Вю. Намерих работа на непълен работен ден и започнах да продавам книги по време на ваканциите, за да си плащам задълженията. Приятели, пастори и училищното ръководство ми помогнаха да остана в училището.

Когато си намери нова работа, баща ми отново започна да плаща училищните ми такси. Дори ме посъветва да се откажа от стипендията, която получавах, за да може някой по-нуждаещ се от мене да се възползва от нея.

Цялото ми семейство дойде на церемонията по завършването. Имах възможност да ги запозная с хората, които промениха живота ми. Баща ми беше щастлив, че цялото училище ми е помогнало да завършва образованието си.

Семейството ми не се присмива вече на моята вяра. Те слушат, когато споделям вярата си с тях. Моля се да продължат да израстват в познаване на Бога, както се случи в с мене в университета Вали Вю.


* Глория Офозу-Айкинс живее в Гана, Западна Африка.

[Свързан урок]

Created by ULimited®