Митя бил син на кръстника на престъпен синдикат. Баща му бил богат и могъщ и Митя му се възхищавал. Напуснал училище и започнал собствен престъпен бизнес под ръководството на баща си. Скоро Митя се наслаждавал на натрупаното с престъпления богатство също като баща си.

Внезапно двама от служителите на Митя били арестувани. Те го издали и полицията тръгнала по следите му. Някой го предупредил и той избягал преди полицаите да пристигнат. Заминал за съседна страна в очакване на по-добри времена.

Докато се криел, някой му дал християнска литература. В нея се говорело за живота, основан на любов, прощение и послушание. Митя се зачудил дали такъв живот е възможен.

Книгата се позовавала на Библията и Митя започнал да я търси. Открил Библия сред купчина стари книги на пазара. Започнал да я чете, но просто не можел да се откъсне от нея. Кой е този Исус, чийто живот е променил толкова много хора, и то като него? Докато четял, предишният начин на живот вече не му бил приятен. Копнеел за мира, надеждата и любовта, които виждал в Исус.

Митя искал да разкаже на семейството си за това, което бил открил. Но веднага след като се върнал у дома, бил арестуван. Двамата му бивши служители били осъдени на смърт и Митя знаел, че го очаква същата съдба.

В затвора Митя намерил утеха в четене на Библията и споделяне на Божията вест на прощение с останалите затворници. За негова изненада, скоро го освободили от затвора.

Митя си спомнил за една съседка християнка и я посетил, за да й задава въпроси за Бога, които го озадачавали. Тя го познала и въпреки че имала основание да се страхува от него, го поканила в дома си. Започнали да четат библейски стихове, които отговаряли на въпросите му. Поканила го да се присъедини към малката група християни, които се събирали в къща в събота. Митя отишъл там и останал удивен, че адвентистите проповядват всичко, което вече бил прочел в Библията.

Когато бившите му приятели го поканили на парти, той отговорил: „Приключил съм с всичко това. Имам нов живот, който е изцяло в Бога. Наистина Божията любов така преобразила живота на Митя, че мнозина, които го познавали, започнали да го слушат, когато им проповядвал, че Исус иска да бъде и техен Господ.

Днес този бивш син на престъпно семейство води други до Исус. Една книга може да промени живота на човека.

„Всички около нас са клети, измъчени души, нуждаещи се от думи на съчувствие и от помощ. Има вдовици, които се нуждаят от съчувствие и подкрепа. Има сираци, за които Христос заръчва на последователите Си да ги приемат като дълг към Бога (...)Те са членове на голямото Божие семейство и християните като Негови настойници са отговорни за тях. „Техните души - казва Той - ще изискам от твоята ръка” (Е. Уайт, Притчи Христови. Стр. 386,387 –ориг.).

„Не величието на делото, което извършваме, а любовта и верността, с която го вършим, печели одобрението на Спасителя” (Е. Уайт, В небесните места. Стр. 325).

1. На пръв поглед притчата за овците и козите, изглежда, учи, че спасението е чрез дела, т.е. колкото повече добри дела вършим, толкова по-големи са шансовете ни да влезем в Божието царство. Но изненадата на спасените показва, че те не проявяват любов, за да придобият заслуги. Исус ясно разкрива, че вечният живот е резултат от вярата в Него (Йоан 3:15; 6:40, 47; 11:25, 26). Истинските дела на любов идват от вяра и от любовта ни към Бога (Галатяни 5:6). Тези дела са доказателството, а не причината за нашето спасение. Как можем да действаме по любящ начин, като в същото време избягваме капана на мисленето, че правим тези неща, за да заслужим правото да бъдем в небето? Защо винаги трябва правим разлика между плодовете на спасението и средствата за спасението?

2. Едно нещо е да обичаме „враговете” си, когато те са само досадни, недружелюбни същества (като трудни колеги, груби познати или неблагодарни съседи). Това, разбира се, е достатъчно трудно. Но какво да кажем за истинските врагове - хора, които са ни причинили вреда или които търсят начин да навредят на нас или на семейството ни? Как да ги обичаме? Каква утеха се крие (ако изобщо има такава!) във факта, че не е заповядано да ги обичаме „както себе си”?

3. Хората могат да спорят с нас за нашата теология, учение, начин на живот - почти за всичко. Но кой може да спори с неегоистичната и безкористната любов? Тази любов разкрива сила, която превъзхожда логиката и рационалните аргументи. Как да се научим да я преживяваме, независимо на каква цена?