"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Инструментите на дърводелеца: алегория


Инструментите живеели заедно в работилницата на дърводелеца. Не се разбирали много помежду си, а някои се оплаквали, че другите не вършат своята част от работата. Събрали се, за да обсъдят проблемите си.

Чукът започнал първи, тъй като бил определен за председател. „Сестро Бургия – започнал той, - ти и цялото ти семейство сте толкова шумни. Само се въртите в порочен кръг, но не отивате никъде.”

Бургията бързо отговорила: „Вярно е, че се въртя и съм шумна, но поне съм остра. Моливът е малък и толкова тъп, че прави лошо впечатление. Трябва малко да се изостри, ако иска да бъде от полза.”

Моливът решил да се защити. „Да, понякога съм малко тъп, но това е така, защото работя много. Поне не съм толкова груб като Шкурка. Единственото, което прави, е да се движи напред-назад!”

Забележката разгневила Шкурка. „Хей, а какво да кажем за Аршин? Той мери другите по собствения си стандарт, сякаш само той е прав.”

Аршин погледнал събралите се и заявил: „Ще си отида, ако се налага, но същото трябва да направи и Отверка. Толкова е обезпокоително, че ту затяга, ту разхлабва.”

Отверка гневно отговорила: „Добре, ще си замина, но и Ренде трябва да се махне. Работи много повърхностно. В работата му няма нищо задълбочено!”

Ренде веднага взел думата: „Раните от Трион болят. Той разделя, вместо да съединява.”

Трион се изправил, за да отговори на обвиненията, но внезапно чули, че вратата се отваря и прекратили разговора.

Дърводелецът влязъл и започнал да работи. Сложил си колана за инструменти и застанал до тезгяха. Извадил молива и аршина. Внимателно измерил и отбелязал дървото пред себе си. Изрязал го с триона по направените линии, след което изгладил грубите ръбчета. Забил с чука втулките и пробил с бургията дупки, за да захване парчетата с винтове.

След това изгладил дървото с шкурка и то станало гладко като коприна. Накрая издухал праха от завършения продукт и казал: „Прекрасно! Не бих могъл да го направя без моите инструменти. Всеки си има много важна задача. Нито един от тях не би могъл да свърши цялата работа. Всички те са важни!

Когато работим заедно и се молим и даваме, ние сме инструментите на Майстора, с които Той завършва своята работа.

Свързан урок >>