Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Не се срамувай


„Ако настояваш да се присъединиш към друга църква, няма вече да живееш с мене”, твърдо заяви моята леля.

След смъртта на родителите ми, живеех заедно с брат ми при нашата леля. Тя ни беше изпратила в адвентно училище, за да получим християнско образование. Не беше очаквала, че ще стана адвентистка. Опитах се да й обясня, че следвам Божието ръководство, но тя отговори: „Не и докато живееш в моя дом!”

Когато разказах на преподавателя по Библия за заплахата, той отговори: „Следването на Исус трябва да е твое лично решение.” Попитах дали мога да бъда кръстена тайно, за да не разбере леля ми, но той внимателно каза: „Кръщението обявява пред целия свят решението ти да следваш Исус. Тайното кръщение означава, че се срамуваш от вярата си.”

Наистина беше прав. Осъзнах, че не трябва да се страхувам. Същата вечер казах на леля ми, че възнамерявам да се кръстя в адвентната църква.

Кръщението ми беше радостно събитие, но след като се върнах у дома след църква, леля ми запита: „Кръстиха ли те днес?” Отговорих с „да”, надявайки се сърцето й да се смекчи. „Тогава защо се върна у дома?” попита тя.

В понеделник попитах директора на училището какво да правя. Наближаваха истини и аз имах нужда от спокойствие, за да се подготвя. Директорът уреди да остана в общежитието, за да мога да уча за изпитите. След края на учебната година отново нямаше къде да отида.

Отседнах при приятели за няколко дни, докато намеря някакво разрешение. Пасторът предложи да поговори с леля ми. Когато се опита да я заговори, тя не пожела да слуша. Обвини него за създалата се ситуация. „Махайте се от къщата ми! И двамата!”, извика тя.

Пасторът и съпругата му ме поканиха да живеем с тях. Какво благословение! Те ми бяха разкрили толкова много от Божията любов. Радвах се, че съм решила да следвам Исус и да бъда кръстена. Макар че е трудно, наистина си заслужава. Моля се Исус да докосне живота на леля ми и брат ми и те да намерят същото щастие, което аз съм открил.


* Христин Мукахирва живее в Руанда.

[Свързан урок]

Created by ULimited®