Аз бях атеистка. Преподавах физика и астрономия в средно училище в България и отговарях за уроците по атеизъм. Брат ми стана адвентен християнин. Не знаех нищо за това, в което се е впуснал, но бях сигурна, че ще му създава неприятности.

Брат ми разказа за човек на работното му място, който чете Библията си по време на почивките. Той му дал библейска литература и го записал за библейски курс. Брат ми ме покани и аз да изучавам библейския курс, но аз не давах да се изговори нито дума за Бога. Карл Маркс бе казал, че религията е опиум за народа и аз отказвах да се цапам с нея.

Продължи да настоява да изучавам Библията и аз накрая се съгласих да прочета уроците, но само за да му покажа грешките в тях. Четях ги бързо и така стигнах до темата за второто идване на Христос. Бях заинтригувана. Върнах се назад и препрочетох предишните уроци и дори попълних анкетата. Зачаках с нетърпение идването на следващия урок.

Започнах да посещавам църквата на брат ми. Тя бе малка и доста консервативна. Усетих Божието присъствие и любов в тази църква. Учех се да обичам другите само защото Исус ги обича. Той разчита на нас да бъдем Неговата светлина в този свят.

В опита си да докажа, че новата вяра на брат ми е погрешна, аз намерих Спасителя.

След време брат ми стана пастор, а аз се молех Бог да ме изпрати на село, за да споделям своята вяра. Бог отговори на молитвата ми съвсем неочаквано. Бях поканена да стана ръководител на отдел „Служене за жените” в Западното съединение. Исках да преподавам на няколко възрастни жени на село, но внезапно църквата ми повери грижата за жените в Западна България! Бях удивена от това, че Бог ми поверява такава отговорност.

Бог използва тази нова работа, за да ми помогне да служа на майки с деца, които не са във вярата, на семейства, в които има насилие, както и да помагам на жени да откриват и своята мисия в служенето за своите семейства, за църквата и за обществото.