Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Силата на вярата


Произлизам от влиятелно семейство в Централна Индия. Израснах като поклонник на каменни идоли. Родителите ми искаха да получа добро образование и затова ме записаха в адвентната гимназия. Не знаехме какво означава думата „адвентист”.

Училището ми хареса и аз започнах да се сприятелявам с учениците. Един приятел на име Амит ме покани в дома си в събота. Останах учуден, че той и семейството му не гледат телевизия, а вместо това говорят за нещо, наречено „шабат”. Когато го попитах какво означава това, той ме покани на църква следващата събота. Бях любопитен да узная и се съгласих.

В църквата разпознах някои хора, които бях срещал в училището. За мое удивление, проповедта беше за съботата. Пасторът четеше библейски текстове и обясняваше защо съботата е толкова специална. Не познавах Христос, но до края на проповедта вече знаех какво е събота.

Започнах да ходя на църква с Амит всяка седмица. Харесвах богослуженията, а химните ми носеха мир. Библейските уроци бяха лесни, но задълбочени. Християнството бе така различно от моята семейна религия.

Често посещавах съученика ми за семейните богослужения. Там обясняваха трудни библейски текстове, но аз започнах да чета Библията за себе си. Историята на сътворението бе така различна от това, на което бях учен. Знаех, че трябва да последвам Бога, а не семейните си божества.

Разказах на моите родители, че съм решил да следвам Исус и няма вече да се покланям на божествата. Те обаче не се отказаха. Веднъж ме помолиха да отида с тях на религиозно поклонение, за да нося багажа им, но аз разбрах, че всъщност искат от мене да взема участие в храмовите ритуали. Знаех, че не мога да го направя. Не исках да споря с тях, затова слязох от влака на следващата гара и се върнах у дома.

Когато те се прибраха и ме попитаха защо съм ги изоставил, аз им обясних, че Бог забранява поклонението пред идоли. Цели пет часа им обяснявах всичко, което можех, за Бог, сътворението, живота и смъртта на Исус и второто Му идване. Накрая кимнаха в знак на съгласие. Не разбираха моята нова вяра, но ме оставиха да следвам убежденията си.

Благодаря на Бога, че ме заведе в адвентната гимназия. Тя промени живота ми. Сега уча младите хора как да споделят вярата си със своите семейства. Това е моят начин да се отплатя.

[Свързан урок]

Created by ULimited®