Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Нещо толкова дребно


Дванадесетгодишната Ивет вървяла по прашния път и внимателно балансирала пластмасовото ведро на главата си. Не искала да разлее дори капка вода. Минала покрай деца, които отивали към близкото училище. Те били облечени в тъмни поли или панталони и бели ризи. Ивет забавила стъпки, когато си помислила за децата, които се учат да четат, пишат и смятат. Понякога ги чувала да четат уроците си със силен глас в малкото училище. Въздъхнала тежко и продължила да върви. Майка й я чакала у дома. Трябвало да сготви, да полее градината и да изпере.

Жан Клод вървял по тясната пътека, подбутвайки семейната крава с голяма пръчка. Отклонил я от имота на съседа, където тя искала да влезе, за да хапне свежа трева. Пръчката не й позволявала да тръгне по минаващия наблизо път, по който профучавали коли и камиони.

Жан Клод се спрял и погледнал към зелените градини върху хълма близо до дома си. Клаксонът на голям камион го сепнал и той се затичал да догони кравата.

Щастливите гласове на деца се носели от топлия есенен ветрец. Жан Клод използвал пръчката, за да накара кравата да направи място на пътеката и децата да минат, без да се изцапат. Той ги наблюдавал и се чудел дали някога ще отиде на училище. Баща му обяснил, че не могат да си позволят да му купят униформа и учебници. Дълбоко в сърцето си Жан Клод продължавал да се надява, че понякога ще се присъедини към децата в училището.

Училищата в Руанда не изискват такси, но много деца като Ивет и Жан Клод не могат да ги посещават, тъй като нямат пари за училищни униформи и помагала. Без образование тези деца ще продължат да живеят в затворения кръг на бедността, в която са се родили.

Училищната униформа е нещо толкова дребно, но тя има огромно значение за дете, което не може да отиде на училище без нея. Наскоро децата адвентисти по света започнаха да събират училищни униформи благодарение на даренията от тринадесета събота. Чрез техните подаръци деца като Жан Клод и Ивет сега могат да посещават адвентно училище.

Нашите мисионски дарения и дарбите от тринадесета събота имат голямо значение за хората, с които ние никога не бихме могли да се срещнем, за да им предоставим училища, клиники, евангелизаторски събрания и дори училищни униформи. Благодарим ви, че подкрепяте мисията с вашите дарения.

[Свързан урок]

Created by ULimited®