Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Намиране на пътя за дома - част 2


„Вземи си багажа и не се връщай”, казала майката, когато Веруска отворила вратата. Веруска се спряла и отговорила спокойно: „Ще си прибера нещата, след като се върна от църква.” След това тръгнала към църквата със сълзи на очи.

На влизане в църквата Веруска чула една жена да разказва мисионска история за момиче, което имало подобни изпитания. Заплакала, докато слушала как Бог подготвил сигурно убежище за момичето, което дръзнало да следва Исус.

След богослужението Веруска застанала до стената в недоумение как да постъпи. Маркес се приближил и видял, че плаче. Разказала му какво чула от майка си, а той й предложил да я подслони. Веруска обаче отказала. Тя не познавала семейството на Маркес. Двамата тръгнали заедно към града. Намерили пейка и седнали да поговорят. Маркес се помолил за нея и й прочел от Библията си някои от Божиите обещания.

Времето летяло и когато залезът наближил, Маркес казал, че трябва да се върне в църквата за вечерната служба. Веруска тръгнала към дома сама. Влязла в къщата и видяла, че майка й не е там, но намерила бележка на масата. Прочела я с трепет. „Моля те, не си тръгвай. Обичам те. Мама.” Веруска се усмихнала и тръгнала бързо към църквата. Бог й бил дал изходен път!

По пътя за дома отново изпитала силен страх. Помолила се за душевен мир и влязла в къщата. Майка й я посрещнала с облекчение. Веруска осъзнала, че семейството й било силно обезпокоено.

Никой не споменал нищо за религия през седмицата, но Веруска знаела, че майка й не е никак доволна от посоката, която била избрала. След време майката се успокоила и Веруска продъжила да ходи на църква.

Една съботна сутрин майката се обърнала към Веруска с думите: „Побързай, защото закъсняваш за съботното училище.” Веруска се усмихнала. Майка й не се противяла вече на решението й да стане адвентистка.

Веруска споделя вярата си със своята майка точно така, както братята й споделяли вярата си с нея. Разбрала, че майка й слуша някои адвентни програми по радиото и сега моли Божието слово да проникне дълбоко в сърцето й и да намери плодородна почва, където да израства във вярата. Моли се баща й също да открие вярата в Бога.

Ангола е дом на повече от 350 000 вярващи.


* Веруска де Паива споделя вярата си от град Лубонго, Ангола.

[Свързан урок]

Created by ULimited®