Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Божието търпение, Част I

Израснах в нехристиянско семейство в Индия. Посещавах християнско училище пансион и живеех доста затворено. Не бях готов за свободата, която открих, когато се преместих в Австралия на 16-годишна възраст.

Повечето младежи в училище пушеха и пиеха. Не се интересувах от тези неща и избягвах съучениците си. Ходех на църква през първата си година в Австралия, но след това престанах. Казах на Бога, че искам да скъсам с Него, за да видя как се живее свободно. Това бе най-ужасната година в живота ми.

Завърших гимназия и станах студент. Веднъж, докато четях, почувствах внезапна болка в гърдите. Мислех си, че имам инфаркт. Тогава осъзнах, че болката не е физическа, а по-скоро болезнен копнеж за нещо. Възможно ли е да е Бог, зачудих се аз. Не се бях молил цяла година, но през онзи ден се помолих. „Господи, ако това е от Тебе, моля Те, премахни тази непоносима болка!” Тя отмина и аз забравих за нея. Но когато я почувствах отново, разбрах, че Бог ми говори. Намерих църква и я посетих няколко пъти. Работата ми в един бар изискваше да работя в петък, събота и неделя, затова престанах да ходя на църква.

Една вечер във влака на път за дома се запознах с младеж на име Даниел и приятеля му Кийт. Даниел ме заговори. Попитах го защо е решил да се обърне точно към мене и той отговори, че Бог го е подтикнал. Продължихме да разговаряме, след което ме покани на вечеря. Дадох му телефонния си номер. Запознах се и с Кийт и усетих, че този човек познава Бога. Мирът, който видях в него, ме подтикна да пожелая и аз да общувам с Христос. Приех поканата му да посетя богослужение в събота, но идеята за църковна служба в събота, вместо в неделя ми се стори странна.

Завърших и започнах да си търся работа, но не успях да намеря. Почувствах се объркан и губещ самоконтрол. Спомних си за Кийт и за мира, който излъчваше. Посетих го и той ме покани на събрание в малка група.

Групата наистина беше малка, но членовете й бяха съвсем искрени, приятелски настроени и очевидно се зарадваха на моето присъствие. Когато започнах да изучавам Библията, осъзнах, че Святият Дух ми е говорил през всичките години и ме е подтиквал да върна Бога обратно в живота си. Отидох при Него съкрушен и наранен, но Бог отново ме възстанови.

Разбрах, че събранията на малката група са по програма на Глобалната мисия и имат за цел да привличат млади хора като мене.

(Продължението следва)


* Викрам Панчал споделя вярата си с млади хора в Мелбърн, Австралия.

[Свързан урок]

Created by ULimited®