Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Вярата на Фуачи

„Чух че посещаваш адвентна църква – възкликнала майката на Фуачи. – Надявам се, че не си кръстена!”

Фуачи останала мълчалива, без да знае какво да каже. Току-що се била върнала от Замбийския адвентен университет и имала намерение да каже на майка си, че е кръстена. Как би могла да отговори на този въпрос?

Фуачи била израснала в християнски дом. Сестра й я поканила да посети адвентна църква, но майка й не я пуснала. Когато пораснала и завършила гимназия, решила да се запише в Замбийския адвентен университет. Сестра й се съгласила да плаща таксите за обучението, стига майка им да я пусне. „Само не се присъединявай към църквата”, предупредила майката.

В училище Фуачи харесала библейските уроци и била привлечена още по-близо до Христос. По време на молитвената седмица Фуачи посветила живота си на Бога, но дълго време продължила да отхвърля поканата да бъде кръстена.

На следващата година по време на молитвената седмица Фуачи решила да последва Христос, дори това да разгневи майка й. Отложила срещата с майка си до лятната ваканция. И ето, че тя я поздравила с думите: „Чух че посещаваш адвентна църква. Надявам се, че не си кръстена!”

„Харесва ми да ходя в адвентната църква”, едва промълвила Фуачи. Може би ще е по-добре да изчакам и да не казвам на майка ми за моето решение, помислила си тях. С наближаването на съботата Фуачи си намерила оправдание да отиде в града, за да посети църквата. Ваканцията свършила, а Фуачи все още не била казала на майка си, че е адвентистка.

Внезапно сестра й починала. Фуачи била съкрушена, а вярата й – разклатена. Толкова много хора се молеха за нея, помислила си тя. Защо Бог допусна сестра ми да умре? Намерила утеха в духовните песни, които сестра й често пеела. Когато започвала да пее, преставала да се чувства изоставена. Останало да се разреши въпросът кой ще заплати училищните такси.

Разказала на майка си за кръщението, очаквайки да я разгневи. Майката само поклатила глава. Дори се съгласила да заплати образованието й. Макар, че работела в училище, Фуачи пак нямала достатъчно пари за таксите. Уповала се на Бога да намери недостигащата сума.

Един ден майка й се обадила, за да й каже, че посетила църквата. Не отишла втори път, но Фуачи смята, че това е една малка стъпка на вярата. „Ще има и други стъпки – казва тя. – Моля се Бог да ме използва да привлека майка ми към Него.”


* Фуачи Мтонга живее в Замбия, Африка.

[Свързан урок]

Created by ULimited®