Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Вече виждам

Дилип Тапу загубил зрението си и бъдещето му изглеждало доста мрачно. Родителите му го водили при различни доктори в Североизточна Индия, но никой не успял да му помогне да възвърне зрението си. Те намерили специално училище за слепи, където Дилип можел да учи Брайловата азбука. Малко след като се записал, училището било затворено и това разбило надеждите на семейството да даде образование на момчето.

Тъй като нямал какво да прави, Дилип се шляел с децата от улицата и скоро се пристрастил към тютюна за дъвчене. Често крадял ориза на майка си и го продавал, за да си купи тютюн. Открил, че може да спечели по няколко рупии, като пее популярни песни на улицата или по влаковете, но когато веднъж откраднали парите му, той се върнал у дома съкрушен. Тогава бил на 10 години.

Един човек предложил да му помогне и го взел у дома си, където го карал да работи за малко храна. Дилип избягал и се върнал у дома. Майка му успяла да намери училище, където да продължи да учи. „Животът ти ще стане по-добър”, уверила го тя. Дилип нямал желание отново да напуска дома си, но се подчинил.

Пристигнал в новото училище и веднага чул учениците да пеят. Не разпознал песните, но музиката му харесала. Скоро разбрал, че училището се ръководи от християни, а той изпитвал силни предубеждения към християнството. Съпротивлявал се на опитите на учителите да го запознаят със Спасителя и дори се опитал да направи така, че да го изключат, като напише нещо лошо за една учителка. Вместо да се разгневи, учителката му простила и се отнесла съвсем любезно с него.

Не след дълго Дилип осъзнала, че тези християни са различни от други, които познавал. Извинил се на учителката, а от своя страна тя му помогнала да приеме Исус в сърцето си. Когато разбрали, че е станал християнин, приятелите и роднините му започнали да го укоряват и да му се подиграват. Въпреки новата си вяра Дилип продължил да се бори с желанието си да дъвче тютюн. Молил се усърдно за избавление, но изминали много месеци, преди пристрастяването му да изчезне.

Когато завършил гимназията, Дилип пожелал да продължи с учението. Родителите му нямали пари, затова той работил като литературен евангелизатор, за да спести известна сума, с която да се запише в колеж. Дилип продължава да учи в Колежа „Спайсър мемориал”, където се подготвя за пастор.

„Благодаря на Бога за адвентното училище, където срещнах моя Спасител – казва той. – Това училище промени живота ми. Сега искам да споделям Божията любов с околните.”


* Дилип Тапу продължава да учи в колежа „Спайсър мемориал” в Индия.

[Свързан урок]

Created by ULimited®