Семейството ми не беше религиозно до момента, когато моята леля покани майка ми да посети център за поклонение пред духове. Майка ми се опитваше да намери пътя си към Бога и затова придружи леля ми. Тя не знаеше, че тези духове не са от Бога, но се чувстваше неудобно, когато хората ги призоваваха.

Баща ми също не харесваше поклонението пред духове и проявяваше своето неодобрение, като посещаваше традиционната църква. Тази църква не промени живота му и той продължи да пие. Дори пиянството му стана още по-силно. Често се връщаше вкъщи пиян. През този период семейството ми затъваше все повече, и то заради религията.

Двамата с брат ми тренирахме карате. Треньорът ни твърдеше, че всички пътища водят до Бога. Той обаче се запозна с един адвентист и започна да изучава Библията с него. Не след дълго учителят ни бе кръстен в адвентната църква. Двамата с брат ми забелязахме, че животът му се променя. Той ни обясни, че досега е грешил и че има само един път Бога и той е чрез Исус Христос. Когато ни предложи да изучава Библията с родителите ни, те отказаха.

Тъй като конфликтите в дома ни се задълбочиха, майка ми започна да се чуди дали изучаването на Библията може да донесе някаква промяна. Тя се съгласи да изучава Библията с учителя ни по карате, но баща ни не искаше да има нищо общо. Майка ми проявяваше все по-силен интерес към Библията и започна да ни взима с брат ни на уроците. Татко искаше да е сигурен, че няма да учим нещо нередно и затова започна да идва с нас.

Майка ми реши да посещава близката адвентна църква. Двамата с брат ми я придружавахме. Отначало не ни хареса да ходим на църква в събота, но след време осъзнах, че това е Божият избор за нас.

Татко също прие истината, която изучаваше, и започна да ходи на църква заедно с нас. Цялото ни семейство бе кръстено. Най-накрая домът ни се обедини в Христос.

Благодарна съм, че Бог ни среща с хора, които ни помагат да намерим Исус. Сега съм студентка в адвентна академия, където уча как да споделям Божията любов с другите.