Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Непознатият Гералдо Макинано

Отпуснах се върху паднало дърво в гъстата гора, за да изчакам моя спътник и състудент мисионер да ме настигне. Предстояха ни още 20 мили изкачване, а ние вече бяхме изморени и жадни.

Внезапно осъзнах, че сме на територията на бунтовниците, където войници обикалят да търсят „врага”. Можеха да ни застрелят, преди да успеем да им обясним кои сме. „Господи – прошепнах аз, - моля те, закриляй ни.” След няколко минути отново тръгнахме по пътеката. Видях непознат човек, който следеше всяко наше движение.

„Здравей, братко!”, извиках аз.

„Военни?”, попита той.

„Не, ние сме учители мисионери.”

„Имате ли малко свободно време? Искам да ви питам нещо.” Седнахме и започнахме да разговаряме.

Човекът се представи като водач на бунтовниците, който е убил много хора. След това попита: „Кои сте вие в действителност? Знам, че сте учители, които дават безплатно образование на народа ни. Но защо рискувате живота си в тези планини заради нашите деца?”

„Ние сме адвентисти от седмия ден – отговорих аз. – Вървим из тези планини, за да разкажем на хората за един по-добър живот – живот, когато конфликтите ще престанат и Исус ще царува. Учим хората да четат, за да могат сами да се запознаят с Божиите истини, преди да е станало прекалено късно.”

Забелязах, че непознатият бърза. Отново попитах: „Има ли логика в това, което ви казахме?”

„Да, но се молете за мен – каза той, стана внезапно и посочи с пръст. – Тръгнете по тази пътека. Другата е опасна.” Благодарихме му и тръгнахме по посочената пътека.

На следващия ден научихме, че бунтовниците и войници на правителството са водили сражение на пътеката, по която бяхме решили да вървим. Ако бяхме тръгнали по нея, щяхме да попаднем под кръстосан огън.

След месец по време на голямо междуселско събиране в нашето село ние с изненада видяхме човека от пътеката. „Приятели – казах той, - вече съм адвентист от седмия ден! След като се срещнахме, пожелах да науча нещо повече. Сега съм спасен. Благодаря ви.”

„Слава на Бога – възкликнах аз. – Ако не ни беше посочил другата пътека, щяхме да попаднем под кръстосан огън. Ние също сме спасени с Божията благодат.”


* Гералдо Макинано продължа да учи в колежа „Маунтин Вю”.

[Свързан урок]

Created by ULimited®