Израснах в семейство, което се покланяше на идоли, но често се питах в какво вярват приятелите ми християни. Когато един от тях ме покани на църква, аз отидох. Родителите ми се ядосаха, след като разбраха какво съм направил. Нещо ме докосна по време на богослужението и от тогава започнах да спя в гората в събота вечерта, за да мога да ходя на църква в неделя. Присъединих се към църквата и станах младежки водител. След време майка ми и брат ми също се присъединиха към църквата.

Джеймс, човекът, който ми поправяше велосипеда, ми даде няколко книги. Две от тях – „Животът на Исус” и „Великата борба” отвориха ума ми за истината, която не познавах до този момент. Той ме покани на семинар върху книгата Откровение и аз го посетих. Бях изучавал Откровение, но не разбирах нищо. По време на семинара книгата ми се изясни.

Бях толкова щастлив, че запях по пътя към дома. Майка ми веднага ме нападна. „Да не си посещавал адвентните програми през седмицата?" – попита тя. Кимнах утвърдително и тя се разплака.

„Намерих истина, която не познавах. Ако желаеш, ти също можеш да я намериш.” Тя продължи да ме умолява да спра да ходя на събранията, но аз настоях, че Бог ми е показал истината, която трябва да следвам. Реших да бъда адвентист.

Поканих членове от бившата ми църква на седмична съживителна програма, която изнасях. Мнозина дойдоха. Не проповядвах доктрини, но им разказах какво Исус извършва в живота ми. В края на събранията казах на младежите, че напуснах църквата, тъй като съм намерил по-велика истина. Поканих ги да ме последват.

Само за една година двадесет души от предишната ми църква станаха адвентисти. Други започнаха да обвиняват адвентистите, че са ме отвлекли. Обясних им, че никой не ме е насилвал да напускам църквата им и че Исус ме е довел до много по-великата истина в адвентната църква.

Бог ме призова за служене и сега се подготвям в университета Баблок. Църковното ми семейство ми помага, доколкото може, а останалото полагам в ръцете на Бога.