Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Поток от благословения
Паулина Дзегаленска

Аз съм в тийнейджърска възраст и живея в Полша. Летните лагери в Затоне са важна част от моя живот. За много юноши лагерното събрание е по-важно с възможностите да срещнат приятели, които не са виждали от месеци, отколкото с духовните теми, които се разглеждат там.

Преди две години отидох на лагер, за да се срещна с приятелите си. Когато пристигнах, времето беше дъждовно. Реших да отида на събранията и да осъществя срещите си, след като слънцето се покаже. Дъждът обаче продължи цели две седмици. Всеки ден трябваше да избирам дали да прекарам с приятелите си под дъжда, да остана в палатката или да посещавам събранията в голямата палатка. Не ми се искаше да се мокря, нито пък имаше какво да правя в палатката си, затова ми се налагаше да слушам проповедите.

Бях израснала с добри проповеди, но не бях много запалена по вярата си. С удивление осъзнах, че проповедниците бяха изключително убедителни. Не ме отегчаваха и не се изморявах да ги слушам. Открих, че ми се иска да слушам все повече и повече.

Младежкият лектор бе полски пастор от Австралия, който ми помогна да видя Бог по различен начин. Особено много ми харесаха молитвените събрания край брега на езерото. Почти не забелязвахме дъжда, докато заедно разговаряхме с Бога.

Прекарах известно време и с приятелите си в лагера. Все пак, това бе единственото време, когато можехме да се срещаме. Вниманието ми обаче бе насочени към Бога, а не към приятелите.

Включих се в групата на тези, които искаха да бъдат кръстени в края на лагера. Когато съобщих за това на приятелите си, те изпитаха силно вълнение. Двама от тях решиха да се кръстят заедно с мен. Какъв чуден ден!


* Паулина Дзегеленска, Полша

[Свързан урок]

Created by ULimited®