Живея в Сиера Леоне в Западна Африка. Бях отгледан в нехристиянска религия с много строги правила. Майка ми ме наказваше, ако не спазвах определеното за молитва време. Когато поотраснах, зададох въпроса какъв смисъл има да повтарям молитви на език, който не разбирам. Исках да познавам Бог лично. Тя ме разбра и ми позволи сам да търся своята вяра.

Посетих евангелизаторски събрания в района просто за да проверя за какво говорят. Бях удивен. Хората даваха своите свидетелства и пееха прекрасни песни. В онзи ден в сърцето ми се породи желанието да стана християнин.

Записах се в християнска гимназия. По онова време вече вярвах, че Бог е създал света и че Исус Христос е умрял за грешниците. Знаех, че Библията е святата книга на християните, но рядко виждах някой в училище да я чете. Не бях сигурен, че точно тази църква е истинският път към Бога.

Тогава срещнах Гиба, приятел от детските години, когото не бях виждал отдавна. Поговорихме малко и той не покани да посетя евангелизаторски събрания в неговата църква. „Бог те обича – каза той. – Той иска да си в Неговата кошара. Моля те, ела.” Не отидох, но изпитах безпокойство. Накрая посетих църквата на Гиба една съботна сутрин.

Църковната служба беше по-различна от всичко, което бях виждал до този момент. След мисионската история църквата се раздели на групи, за да разисква библейска тема от една книжка. Исках да науча нещо повече. Получих такава книжка и започнах да изучавам уроците у дома. Всеки въпрос беше подкрепен от библейски текстове.

Продължих да посещавам адвентната църква и сравнявах наученото с това, което бях чул на други места. Чудех се защо адвентистите се покланят на Бога в събота, но когато проучих Библията, открих, че не Бог, а хората са променили святия Му ден. Все повече осъзнавах, че не аз съм избрал Бога, а Той е избрал мен.

Двамата с Гиба учехме заедно и той ми помагаше да разбирам Божието слово. За съжаление, той почина преди да се кръстя. Делото му обаче продължава. Гиба ме покани да се срещна с Бога, а сега аз каня моите приятели. Един от тях се кръсти и ние заедно работим, за да доведем и други наши познати. Най-голямото ми желание е доведа родителите ми до Божието чудно семейство.