Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Безнадежден случай: Част I
Лайнел Уолкът

Имах трудно детство. Напуснах училище на 12-годишна възраст и почти не можех да чета и да пиша. Прекарвах извън дома колкото се може по-дълго, като по-голяма част от времето спях в лодки или на плажа в родния ми Барбадос. Шляех се из местата, където минаваха туристи, и просех, за да се нахраня. Крадях и използвах наркотици. Тъй като престъпленията ми ставаха все по-сериозно, започнаха да ме пращат по поправителни домове, арести и затвори.

Избягах от Барбадос и отидох на място, където полицията все още не ме познаваше. Продължих да крада, да продавам наркотици и да се занимавам с контрабанда. Отново ме арестуваха, но този път ме изпратиха в затвор с максимална степен на сигурност, намиращ се на отдалечен остров.

Това бе ужасно място, предназначено за най-страшните престъпници. Нямахме храна, дрехи, електричество, тоалетни принадлежности – само джунгла, змии и алигатори. Много хора умираха в този затвор.

В отчаянието си започнах да замислям бягство. Откраднах лодката на затвора и започнах да греба с дъска към острова в далечината. Хванаха ме и ме пребиха. Надзирателите от затвора дойдоха да ме приберат и отново ме биха. След като ме върнаха, отново ме биха почти до смърт.

Следващите 18 месеца прекарах в единична килия под земята, която бе толкова малка, че едва можех да лежа там. След като ме освободиха бях толкова отслабнал от глад, че не можех да ходя. Отново бях на улицата, като се хранех от кофите за боклук. Наркотици обаче никога не липсваха и аз бързо се пристрастих.

Върнах се в Барбадос и отново се озовах в затвора. Опитах се да се самоубия, но опитът ми остана неуспешен. Помолих майка ми да ме изкара и тя внесе парична гаранция. Отново бях на улицата, където бе започнал животът ми на престъпник.

Веднъж забелязах голяма палатка в далечината. Подтикван от любопитство, отидох до там и видях, че това е място за евангелизаторски събрания, провеждани от адвентистите. Влязох вътре с наркотик в джоба си. Знаех, че тялото ми излъчва непоносима смрад. Седнах най-отзад и се заслушах в говорителя.

След събранието изчаках всички да излязат. Тогава започнах да задавам въпроси на нощния пазач Брус. Той ми отговаряше добронамерено и ние се сприятелихме. Усетих, че нещо в живота ми се променя.


* Продължава следващата седмица.

[Свързан урок]

Created by ULimited®