Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Търсенето - Част II
Крепин Агбодеджи

С радост научих, че Александър, мъжът, който живееше в къщата на вуйчо ми, е християнин. Задавах му много въпроси за Бога и двамата започнахме да се молим заедно. Внимавах вуйчо ми да не разбере за интереса ми към Бога, тъй като се страхувах, че може да ме убие.

Една нощ сънувах, че мъж с животинско лице се опитва да ме удуши. Опитах се да извикам Исус, но не можех да говоря. Когато казах „Исус” в сърцето си, вятърът отнесе човека надалеч. Тогава се събудих. Разказах на Александър за съня си и той ми обясни, че Бог ме призовава. „Трябва да предадеш живота си на Бога”, каза той. Аз обаче се страхувах от вуйчо ми, страхувах се и от дявола.

Внезапно по цялото ми тяло избиха циреи. Мислех, че съм ги получил, защото се молех и затова спрях да се моля. Циреите обаче се влошаваха. Леля ми ме заведе на вуду шаман, за да ме лекува. Той обаче поиска пари, а аз нямах никакви. Върнах се у дома без подобрение.

„Защо отиваш при вуду шаман? – попита Александър. – Нека да се помолим на Бога. Той ще те излекува безплатно.” Ние се помолихме и на следващия ден нямаше нито един цирей.

Евангелизаторът ме покани да отида на църква с него и аз се съгласих, макар че все още ме беше страх. Църквата бе по-различна от всяка друга, която бях посещавал. Разказах на братовчедите ми за нея и те се заинтересуваха. На следващата събота всички заедно отидохме на богослужение.

Вуйчо ми побесня, когато разбра, че сме ходили на църква. Предупреди ме, че боговете на вуду ще ме накажат. Аз обаче престанах да изпитвам страх. Казах на вуйчо ми: „Остави ме да опитам с християнството. Ако се проваля, ще се върна към вуду.”

„Добре – отговори той. – Но когато страдаш, не идвай за помощ при мене.” Продължих да ходя на църква с Александър. След шест месеца се кръстих.

Вуйчо ми ме беше предупредил, че няма да си намеря работа, ако не работя в събота. След кръщението си намерих повече работа, отколкото можех да поема.

Вуйчо ми не ме притеснява повече за вярата. Той вижда, че Бог ме благославя. Не желае обаче да говоря със синовете му, нито ги пуска да посетят адвентната църква с мен. Затова им показвам чрез живота си, че съм щастлив християнин.

Вашите мисионски дарения помагат за освобождаване на народа на Бенин от дяволския контрол. Благодарим ви за всичко, което правите.


* Крепин Агбодеджи споделя своята вяра в град Котону, Бенин.

[Свързан урок]

Created by ULimited®