Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Трудни времена, Част І
Ричард Ласу

Двамата със сътрудника ми пристигнахме в Каджо Кеджи, малък град в Южен Судан, за да основем нова църква. Не познавахме никой там, затова се помолихме за Божието ръководство.

Намерихме дома на протестантски пастор и той ни покани да пренощуваме. Следващият ден бе събота и ние прекарахме известно време в обяснение кои сме и в какво вярваме. Той ни покани да проповядваме в църквата му на следващия ден, което е обичайно за нашия район. С радост приехме.

Решихме да говорим за Второто пришествие, защото знаехме, че хората ще се радват да им се напомни, че Исус идва скоро. След църковната служба много вярващи дойдоха в къщата на пастора, за да разговарят с нас. На следващата сутрин благодарихме на пастора за гостоприемството и тръгнахме да си търсим колиба, в която да се настаним.

Запознахме се с жена, която каза, че е била на църква в неделя. Когато й обяснихме, че търсим къде да се настаним, тя ни увери, че съпругът й има няколко къщи и би желал да се срещне с нас. Човекът реши да ни даде една от тях безплатно, тъй като сме пастори. Благодарихме му и се нанесохме.

Същата вечер жената събра съседите си, за да проведем богослужение. Три дни подред провеждахме богослужения сутрин и вечер. Съпругът на жената обаче изгуби интерес и престана да идва.

На следващата вечер внезапно чух шум от тичащи хора по пътеката. Домакинът ни нахълта с пистолет в ръка. „Защо превръщате къщата ми в църква”, попита той.

Преди да успея да отговоря, жена му, която бе чула виковете, дотича в колибата. След нея влезе и войник, който насочи пистолета си към мене. Той смяташе, че ограбвам собственика и се опита да ме прободе с нож. Съпругата на собственика извика и войникът разбра, че е направил грешка.

Стопанинът ни нареди да си тръгнем незабавно, след което изхвърли багажа ни навън. Ние го събрахме и се зачудихме накъде да тръгнем. Беше 10 ч. вечерта и ние нямахме къде да отидем. Войниците бяха наложили военен час и навън бе опасно да се върви. Нямахме представа какво да правим.


* Следва продължение

[Свързан урок]

Created by ULimited®