Екехарт Мюлер

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2009 г.

Исус и Йоановите писма

Фалшиви учители, разпространяващи заблуда сред светиите? Сектантски гледища за естеството на Христос? Борби за власт в църквата? Теологични заблуди? Хора, които имат нужда от увереност в спасението? Други, които е необходимо да разберат, че вярата трябва да води към послушание спрямо Закона?

Звучи като за нашата църква днес, нали?

Обаче това са само някои от въпросите, с които преди почти две хиляди години апостол Йоан се занимава в своите три кратки послания.

Колко верни са думите на Соломон: “Няма нищо ново под слънцето” (Еклесиаст 1:9)!

Но Йоан не се съсредоточава само върху проблемите. Той ни насочва към Бог-Отец и към Сина. Описва Кои са Те, какво са направили за нас и съответно какво ние трябва да направим в отговор.

Накратко за седмицата: Защо смятаме, че Йоан е написал тези послания? На кого пише той? За какво е загрижен? Как говори за тези проблеми? Какво ни казва за Исус? Какви обещания можем да извлечем от неговите послания?

Първото послание на Йоан започва без официално въведение. Каквато и да е причината, авторът не представя себе си. Второто и третото писмо споменават като автор една личност, наречена само “презвитера”. Те съобщават и към кого са отправени – избраната госпожа, а също и личност на име Гай. Тази информация не е обширна и оставя открити много въпроси. Въпреки това от самите писма можем да научим нещо за този, който ги пише.

Явно е, че авторът е очевидец и лично познава Исус Христос. Изглежда също, че има близка връзка с църковните членове, на които пише, защото ги нарича “дечица” – израз на нежност. Заема положение на водач в църквата и неведнъж споменава, че евентуално се надява да посети онези, на които пише. Близкото сходство на фразите и темите с Евангелието от Йоан, както и свидетелствата на църковните отци, разкриват, че това е апостол Йоан.

Всичко споменато повдига един много важен въпрос. Колко съществено е да се стараем да изграждаме любезни, грижовни, любящи взаимоотношения с хората около себе си! От тези писма е съвсем ясно, че Йоан обича и е загрижен за тези хора, и че иска да ги види силни в Господа. Едва ли можем да се съмняваме във факта, че любовта, която той изразява към тях, може само да увеличи силата на неговите думи. Какъв важен урок е това за всички, които се опитват да бъдат свидетели за Исус и за истините, които Той ни дава като църква.

В Първото послание на Йоан намираме много важни теми, макар да изглежда, че апостолът не следва някаква определена линейна последователност. Това наблюдение кара някои изследователи да заключат, че Йоан представя своите доводи кръгово, тоест връща се отново към поставените теми, но от различни гледни точки. Затова са обсъждани едни и същи неща, но от различни страни.

Във 2Йоаново апостолът изразява благодарността си за това, че децата на госпожата ходят в истината. Говори също за любовта и послушанието, а после се съсредоточава върху фалшивите учители, които вече е споменал в първото си писмо. Отново използва термина антихрист. В заключението си изразява желание да посети своите слушатели. Предава и поздрави.

Възможно е всичките три писма да се занимават с подобна ситуация, но от различен ъгъл. Докато 1 и 2 Йоаново предупреждават срещу фалшивите учители, 3 Йоаново може би показва как в един определен случай църковното ръководство се опитва да обуздае проблема.

Всички тези изказвания са позитивни и утвърждаващи. Но контекстът показва, че те трябва да бъдат разбирани в рамките на сериозните проблеми в църквите, към които е отправено 1Йоаново. Това писмо прави силни изявления за фалшивите учители. Те са наречени антихристи. Този термин откриваме четири пъти в 1Йоаново и веднъж във 2Йоаново. Иначе не е използван никъде в Библията.

Тези антихристи имат погрешни представи за Исус Христос, които влияят и върху християнския им начин на живот. Очевидно апостолът чувства необходимост да се справи с тези учения и върши това по безкомпромисен начин.

Въпреки всичко авторът рисува позитивна картина на истинското християнство и се съсредоточава върху нейните положителни страни. При противопоставянето си срещу теологичните и моралните заблуди на фалшивите учители Йоан защитава единството на Отец и Сина, приемането на Божествената прошка и живота, ръководен от принципа на любовта.

Докато насърчава църковните членове и предупреждава за неотговарящите на истината гледища за Христос и християнското поведение, той може би дори се надява да спечели обратно някои от онези, които са напуснали църквата.

В 1 и 3 Йоаново не са споменати причините, поради които той пише писмата. Но тези причини са доловими. Целта на 2 Йоаново е да предупреди църковните членове за погрешните учения и морални принципи на фалшивите учители, споменати в 1 Йоаново.

Според 3 Йоаново се води борба за власт. Диотреф се опитва да завземе цялата власт. Очевидно, като използва проблема с ересите, той се старае да изгради свой собствен кръг от сподвижници.

Въпреки че в 1 Йоаново Бог-Отец се споменава по-често, отколкото Исус, проблемът на бивши, а вероятно и настоящи активни църковни членове, е със Сина. Църковните членове и фалшивите учители може до голяма степен да са единомислени по отношение естеството на Отец. Обаче те имат разногласия във връзка с човешкото естество и с Божествеността на Исус Христос. Въпросът е дали Божият Син “дойде в плът” (1Йоаново 4:2) и дали Той “е Христос” (1Йоаново 2:22).

Сред всичко това Йоан несъмнено поддържа гледището, че е невъзможно Отец да се отдели от Сина. Дори в наши дни някои хора, включително и християни, смятат, че може да имат връзка с Бог-Отец, без да ги е грижа за Исус. За тях Той е само едно прекрасно човешко същество. Обаче Йоан е ясен: Ако имаш знание за Исус, но не Го приемаш като Месия и Божи Син, ти не можеш да имаш спасителна връзка с Бог-Отец.

Йоановите писма не само описват Исус от различни страни, но подчертават и Неговото служене и дело.

Двете неща - Кой е Исус и какво е извършил - са тясно свързани. Отричането на Неговата божественост или на човешкото Му естество означава отричане на делото Му като Спасител, като Образец, като Господ. Спасението чрез Исус е зависимо от божествено-човешкото Му естество. Без точно разбиране на този факт човек може да стигне до невярно разбиране за плана на спасението и проблема за греха. Грехът може да бъде омаловажен или дори отречен (1Йоаново 1:6-10) – отношение, което по един или друг начин със сигурност влияе на християнското поведение и морал.

Това, което Исус е направил като наш Спасител, и това, което прави като наш Застъпник, изисква отклик от наша страна. Прощаването на греха, увереността в спасението, дарът на Светия Дух, надеждата за Второто пришествие и обещанието, че ще бъдем като Него и ще Го видим, какъвто е, не могат да оставят сърцата ни безразлични. Ние вярваме в Него, обичаме Го, следваме Го, покоряваме Му се, пребъдваме в Него и живеем съобразно с Неговите учения.

Прочетете 1Йоаново наведнъж, за да придобиете обща представа за това важно послание.

“С отминаването на годините и с увеличаване броя на вярващите Йоан работеше с все по-голяма вярност и ревност за своите братя. Времената бяха изпълнени с опасности за църквата. Навсякъде съществуваха сатанински заблуди (...) Някои, които изповядваха Христос, твърдяха, че Неговата любов ги освобождава от подчинение към Божия закон. От друга страна, мнозина учеха, че е необходимо да се спазват еврейските обичаи и церемонии; че самото спазване на Закона и без вяра в кръвта на Христос е достатъчно за спасението. Някои поддържаха гледището, че Христос е добър човек, но отричаха божествеността Му. Други, които претендираха да са верни на Божията кауза, бяха измамници и на практика отричаха Христос и Неговото евангелие. Самите те живееха в прегрешения и внасяха ереси в църквата. По този начин мнозина биваха отвеждани в лабиринта на неверието и заблудата.

Йоан се изпълни с мъка, когато видя в църквата да се промъкват тези отровни заблуди. Видя опасностите, на които тя бе изложена, и посрещна непредвиденото обстоятелство с бързина и решителност. Посланията му излъчват духа на любовта. Като че ли пишеше с перо, натопено в любов. Но когато се сблъска с онези, които нарушаваха Божия закон, а твърдяха, че живеят без грях, той не се поколеба да ги изобличи за ужасната им заблуда” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

1. Прочетете отново цитата от Елън Уайт, посочен по-горе. Представете си, че тя говори за църквата днес. Какво би писала? Кои са теологичните предизвикателства, с които църквата се сблъсква днес? Доколко са подобни на тези, с които се занимава Йоан? Какво можем да научим от Йоан, което да ни помогне, когато се справяме с тези заблуди?

2. Като адвентисти ние вярваме, че са ни дадени много истини – истини, които другите църкви нямат. (Все пак, ако те имаха тези истини, тогава каква щеше да бъде целта на служенето на адвентистите?) Същевременно как като църква бихме могли по-добре да отразяваме любовта и любезността, които трябва да вървят заедно с нашето свидетелство? Как вие като група или като отделни хора можете да помогнете на местната си църква по-добре да изразява Божията любов? Страшно е да си помислим за това, колко много хора, привлечени от нашата вест, никога не са я приели поради липсата на любезност, милост и любов от страна на църквата. Ние можем и трябва да се справяме по-добре!

Толга живее в Турция. Още от младежките си години осъзнал, че Бог е нещо много повече от правилата, които религиозните водачи са наложили, или от онази жестока и наказваща личност, с която майките плашели децата си. Копнеел да намери Бога и да го опознае. Не познавал обаче никой, който да го научи.

Толга работел в туристическата индустрия, където използвал езиковите си умения, за да разговаря с чуждестранни туристи. Надявал се, че някой от тях ще му разкаже нещо повече за Бога на вселената.

Един ден германец отседнал в хотела. Толга забелязал, че този човек е различен от останалите туристи. Бил любезен и учтив и не проявявал капризи. Кое го прави толкова различен? – запитал се Толга. Разговарял с него и двамата се сприятелили. Когато Толга го попотил каква е неговата религия, човекът отговорил, че е християнин адвентист от седмия ден.

Толга никога преди не бил чувал за адвентистите, но пожелал да научи нещо повече. Гостът в хотела му обяснил, че адвентистите приемат Исус за свой личен Спасител и Господ; че спазват десетте заповеди, включително и съботата като Божи свят ден; и че очакват второто идване на Исус. Толга знаел за Исус, но не и за съботата. Помолил за допълнителни обяснения.

Туристът прекарал останалата част от почивката в разказване за Исус. На тръгване от Турция дал на Толга турска Библия. Толга обещал да я прочете. Двамата си кореспондирали през следващите няколко месеца. Тогава германецът казал, че има приятел, който живее в същия град. Дал му телефонния номер и Толга обещал да се обади.

Приятелят на германеца се казвал Берк и бил също добър и смирен човек. Берк казал на Толга, че е адвентен пастор и затова е като своя приятел! Толга си помислил: Значи адвентистите са такива хора. Пастор Берк предложил на Толга да му предава библейски уроци.

Когато Толга напуснал работата си заради проблеми със своя шеф, пастор Берк го помолил да преведе някои германски библейски уроци на турски. Толга приел предложението, защото по този начин получавал работа и същевременно можел да учи повече за Библията. Пастор Берк поканил Толга да посещава и съботните срещи.

Две години Толга ходел на богослуженията и изучавал Библията с пастора. Имал желание да бъде като тези християни – смирени, силни, честни. Един ден казал на пастора, че е приел Исус за свой Спасител и желае да бъде кръстен. Но какво ще каже семейството му?