Райндер Бруинзма

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2009 г.

Благодатта

По време на една британска конференция по сравнителна религия експертите от цял свят обсъждали дали има някое вярване сред християнските вероизповедания, което да е единствено по рода си. Започнали да изключват възможностите. Въплъщението? Другите религии имали различни варианти на божества, явяващи се в човешки вид. Възкресението? Отново и другите религии имали разкази за завръщане от света на мъртвите. Дискусията продължила известно време, докато [християнският автор] К. С. Луис влязъл разсеяно в залата. “За какво е тази суматоха?” – попитал той и чул в отговор, че неговите колеги обсъждат какво единствено и ново по рода си християнството е допринесло към световните религии. Луис отговорил: “О, лесно е! Това е благодатта” (Филип Янси. Какво е толкова удивително в благодатта?).

Миналата седмица се сблъскахме с ужасния феномен на греха, “тайната на беззаконието” (2Солунци 2:7). В последната част видяхме, че чрез Божията намеса е осигурено разрешение. Каква е тази намеса и какво извършва за нас ще бъде темата ни за размисъл тази седмица.

Накратко за седмицата: Кои са някои от символите, които Бог използва, за да ни разкрие плана за спасението? Какво е изкупление? Колко основна е идеята за заместничеството в разбирането ни за кръста?

Историята за това как е изпитана верността на Авраам е добре известна. Бог иска от него да принесе в жертва сина си Исаак. Без да знае какво е казал Бог на баща му и мислейки, че просто отиват някъде, за да принесат жертва, Исаак пита защо не са взели със себе си жертвено животно. Тогава Авраам отговаря с пророчески думи, които отекват в страниците както на Стария, така и на Новия Завет: “Самият Бог ще осигури агнето за всеизгаряне” (Битие 22:8; Нов международен превод).

Исус Христос е центърът на Стария Завет. Всъщност целият замисъл на службите в земното светилище сочи към идването на Месия (виж Евреи 8, 9 гл.). Всичко предшестващо навлизането Му в света е само прелюдия към кръста. Бог чака подходящия момент. Тогава, когато “времето изцяло се изпълни” (Галатяни 4:4; Нов международен превод), Христос идва да живее сред нас.

“През всяка епоха, всеки час Божията любов се излива към падналия род. Независимо от човешката извратеност постоянно са изпращани сигналите на благодатта. А когато времето идва, Бог се прославя, изливайки върху света поток от целебна благодат, която никога няма да бъде възпрепятствана, нито оттеглена, докато не се изпълни планът за спасението” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

Как обяснявате на едно тригодишно дете какво представлява електричеството? Как обяснявате на хората, живеещи дълбоко в африканските джунгли, които никога не са пътували на разстояние повече от четиридесет километра от мястото, където живеят, какво представлява светофарът и как работи асансьорът? Как може един физик въобще да се надява да обясни теорията за относителността на човек, чието образование е приключило с началното училище? Бог се сблъсква с бездна в общуването, която е далеч по-голяма от тези примери за бариери в човешкото общуване. Божествената любов, изявена в живота и смъртта на Исус Христос, не може да бъде изразена напълно с човешки думи. Обаче Бог желае да имаме точна представа за това какво включва Неговият план за спасението на човечеството. Бог вдъхновява авторите на Писанията да използват няколко различни словесни картини, всяка от които ни дава по-дълбоко прозрение в тайната на Неговата благодат. Никой от тези образи не трябва да се използва отделен от другите картини. Обаче, взети заедно, те ще ни дадат усещането за чудо и огромна благодарност.

Трябва да внимаваме да не използваме само един определен символ, като изключваме другите “словесни картини”. Когато съчетаем всичко казано за изкуплението, стигаме до по-пълна картина, която ние като ограничени хора можем да схванем. Въпреки това образът на откупа, на високата цена, платена за нас, е силен символ. “Христос ни спасява от греха, тоест откупва ни от греха”. Това, което Той представя е, че: а) цената за нашето спасение е скъпа и б) че сме преминали от едно положение в друго – от положението на роби към положението на Божии чеда. Изкуплението означава прехвърляне на собственост въз основа на определена цена” (Едуард Вик. Нека да ви уверя).

Има много дискусии сред теолозите за доктрината на изкуплението. Предлагат се две основни идеи. Някои се установяват на обективното гледище за изкуплението, докато други защитават субективното. Какво означава това? Първата идейна школа набляга на това, че нещо буквално се е случило в един исторически момент във времето на един хълм точно до Ерусалим – конкретно, историческо събитие, което осигурява основата за нашето спасение. Другите теолози подчертават, че същественото е нашата реакция спрямо изявата на Исусовата любов и саможертва на кръста: Ние се променяме, когато съзерцаваме такава голяма любов! И двете гледни точки са верни и, разбрани заедно, се допълват една друга.

Идеята, че Исус Христос е умрял вместо нас, за да не понесем вечна смърт, но да станем участници в живота, който Той предлага, обикновено се нарича идеята за заместничеството. За мнозина тя е отблъскваща. Не им харесва правният език, използван често, или идеята за Божествения гняв срещу греха. Но независимо какво харесваме или не харесваме, величествената истина е, че Бог се справя с проблема за греха по начина, който Той преценява за подходящ. Тъй като е справедлив, Той не може да пренебрегне греха; тъй като е любов, не може да изостави грешника. Самите ние би трябвало да платим наказанието на вечната смърт, защото ние сме виновните. Но Господ Исус Христос е пожелал да заеме нашето място! Точно това се случва на кръста! Това буквално събитие – Неговото заместничество заради нас – става основата за нашето изкупление.

Като последица от това, което Христос прави за нас, като отговор на Неговото заместничество ние сме привлечени към Него, отзоваваме се на призива Му, променяме отношението си към Бога, а също и към другите хора. Това е допълнителната, субективната страна на спасителния план (Йоан 12:32; Римляни 5:1).

Несравнимата изява на Божието състрадание и благодат на Голгота е променила милиони сърца. От момента, когато самият Бог увисва, умиращ, на кръста, хората се променят, виждайки любовта Му. Един от разбойниците, разпънати с Него, забелязва, че Исус не е обикновен Човек, а има бъдеще отвъд тази позорна смърт (Лука 23:39-43). И дори римският стотник забелязва, че Исус не е престъпник (ст. 47).

“Нека покайващият се грешник съсредоточи погледа си върху Божия Агнец, Който отнема греха на света (Йоан 1:29) и ще се промени, като гледа. Страхът му се превръща в радост, съмненията му – в надежда. Избликва благодарност. Каменното сърце се пропуква. В душата нахлува поток от любов. Христос е в него извор на вода, избликваща за вечен живот. Когато Го гледаме в Гетсимания с кървава пот на челото, както и на кръста, умиращ в страдания – когато виждаме всичко това, егоистичното Аз повече няма да привлича вниманието. Гледайки към Исус, ще се засрамим от своята студенина, от своето бездействие, от своя егоизъм. Ще искаме да станем и всичко, и нищо, само за да можем от сърце да служим на Учителя” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

Теолозите предлагат различни теории за изкуплението. Но когато всичко е казано и извършено, няма нито една теория или съчетание от теории, които да отдадат дължимото на чудото на Божията благодат (виж 1Коринтяни 1:20-25). Добре е заедно да говорим за пасажите от Писанието, които разкриват различните страни на Исусовата жертва. Но това, което Господ е направил за нас, не трябва да бъде само тема на обсъждания, но и обмисляно с молитва и преживявано. Въпреки че има много, което не можем да разберем, дадено ни е достатъчно, за да се удивляваме на всичко, което Бог е направил за нас в Христос.

За християните е лесно да се отклонят от целта. За някои центърът на вярата е или Библията, или църквата, или традициите, или доктрините на тяхната деноминация. Макар всички тези неща да имат своята роля, те могат да бъдат много несигурни, ако ни отклоняват от Исус, Който единствен е Източникът на нашето спасение.

Като адвентисти от седмия ден ние често споменаваме “истината” като център на нашата вяра. В това няма нищо лошо, в случай че не ограничаваме представата си за истината до един списък с доктрини, които приемаме със своя разум. Нашата вяра трябва да има за център истината, каквато я намираме в Исус. Ние вярваме в една Личност, Която ни е разкрила Бога, Която е дошла да ни изкупи, която сега е нашият Небесен Посредник и Която ще се върне, за да ни отведе у дома. Това трябва да бъде от първостепенна важност за нас.

Ефесяни 2:4-10 е изключително съдържателен пасаж. Той подчертава няколко пъти, че сме спасени по благодат. Тази благодат е описана като “несравними богатства” (ст. 6; Нов международен превод), които произхождат от Божията “велика любов към нас” (ст. 4; Нов международен превод). Тази благодат е гратис (безвъзмездна). Тя не може да бъде спечелена. Нашите дела не ни донасят вечен живот. Ако беше така, щяхме да имаме причина да се хвалим със своята собствена доброта. Само Божията благодат ще донесе видими промени в нашето ежедневие и това ще ни даде способност да вършим “добри” дела (ст. 10). Но дори тези добри дела са в същността си Божието дело вътре в нас.

Книгата, към която почти автоматично ще се насочат адвентистите от седмия ден, когато ги питат за изкупителното дело на Христос, е Животът на Исус Христос от Елън Уайт. Глави 78 и 79 са особено уместни в контекста на урока за тази седмица. Обърнете внимание на следното изказване: “Както Исус, разпънат на кръста с разбойниците, е поставен в средата, така и Неговият кръст е поставен сред един свят, погребан в греха. И думите на опрощение, изговорени към разкайващия се разбойник, запалват светлина, която блести до най-далечните земни предели”.

1. Някои хора не харесват, че Бог изисква живота на Своя Син като “заплата” за греховете на човечеството. Какво обаче трябва да ни говори този факт за сериозността на греха и за това, колко скъпо коства на Бога нашето изкупление?

2. Ако има доктрина, на която се противопоставят много наши съвременници, то това е изкуплението. Мнозина не приемат идеята, че нашият проблем трябва да бъде разрешен с намеса “отвън”. Не трябва ли всеки човек да поеме отговорността за това, което е извършил? Как обяснявате на такива хора нуждата от Божествена намеса? Също така попитайте ги за проблема със смъртта. Как би се разрешил този проблем, ако не чрез Божествена намеса?

3. Онези, които са спасени по благодат, трябва също от своя страна да показват благодат към хората около тях. Как ние като отделни личности показваме, че нашият живот е вкоренен в благодатта? Как църквата е образец за тази Божествена благодат?

4. Защо “субективната” страна на кръста е също толкова важна? Тоест как би трябвало да ни променя съзнанието за Христовата смърт за нас? Какво трябва тя да ни научи за прошката, за смирението, за търпението, за любовта към отблъскващите хора? Кои са някои от конкретните и практичните начини, по които можем да разкриваме какво всъщност кръстът означава за нас?

Теолозите са развили много теории за изкуплението. Повечето са безстойностни или поне едностранчиви. Това може да се сравни със снимките, направени от различни страни на Хималаите. Всички те показват планината, но не дават цялостна картина. Чудото на благодатта не трябва да бъде ограничавано до една формула, с която разумно се съгласяваме. То е основата на нашата вяра. Христос е умрял за нас, за да можем да имаме вечен живот. Без Него сме изгубени. С Него като наш Спасител бъдещето ни е сигурно.

Осемгодишната Уха поглежда с копнеж от вратата на малката къща на баба си в село Венкатапурам в Южна Индия. Погледът й се спира на малката полянка от другата страна на пътя и очите й се затварят за молитва. Също като другите новоповярвали в селото тя си има желание. Всъщност – нещо повече от желание; копнее за едно нещо с цялото си сърце. Иска да се покланя на Бога в църква, истинска църква.

Когато адвентисти миряни провели евангелизаторски събрания в селото, стотици хора ги посетили. След като чули поканата да последват Исус, мнозина изоставили боговете си и приели Исус за свой Господ и Спасител. Вярата им е гореща, а желанието им да са верни на Божиите заповеди – силно. Всяка събота и понякога през седмицата те се събират по домовете за поклонение и молитва, тъй като подобно на много други групи в Индия нямат своя сграда.

Църковните членове са фермери. Не изкарват много пари, но дават според възможностите си, за да купят тухли за църквата, която един ден ще се издигне на малката поляна. Работата върви бавно, а повечето хора в селото – предимно нехристияни, увещават новите вярващи да си намерят по-силен бог, тъй като техният Бог явно не е много мощен и не може да им даде храм. Вярващите разбират начина на мислене на своите съседи, но въпреки това ги боли, когато чуват думите: „Вашият Бог сигурно не е много силен.”

Уха също чува тези думи. Тя няма пари, които да дари за църковна сграда, но прави онова, което може. Още от момента, когато мисионерите й разказали за Исус, тя се моли за църква. Всяка събота пости и се моли за църквата, за която е сигурна, че ще бъде построена с Божия помощ. Не пропуска нито една събота и смята да продължи да пости и да се моли, докато църквата не бъде построена и осветена. Докато другите деца тичат на воля след съботното богослужение, Уха пости и се моли Бог да им помогне да си имат църква, в която да се събират и да водят приятелите си на среща с Бога.