"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Ходенето по пътя:
Християнският живот

Райндер Бруинзма

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2009 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 11 - 17 април 2009 г.

Надеждата


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 11 април
Стих за запаметяване:
“Бъдете винаги готови да отговаряте на всеки, който ви пита за вашата надежда” (1Петрово 3:15).

Оптимизмът. Оптимизмът преобладава в начина на мислене на Западния свят от началото на Реформацията. Като хора ние не само можем да разкрием цялата истина с помощта на разума, но сме способни и на морално съвършенство. Новите изобретения, новите начини за пътуване, драматичното увеличение на медицинските познания, въвеждането на нови машини и постоянният напредък на човешкия морал ще подобрят живота на всички. Обаче след две световни войни, след изгарянето на милиони евреи, при наличието на ядрена заплаха и световен тероризъм като постоянно присъстваща опасност, заедно с осъзнаването, че човечеството унищожава околната среда, от която се нуждае за оцеляването си, остават малко основания за оптимизъм. Има обаче надежда не в това, което виждаме, или което можем, а в онова, което Бог ни е обещал чрез Исус Христос, Своя Син.

Накратко за седмицата: Като последователи на Христос можем да имаме надежда дори в свят, който не предлага никаква надежда. Това е така, защото тя не е основана на самите нас или на нещо, което ние или светът можем да предложим. Тя е основана единствено на Божия Син Исус Христос и на Неговите обещания за нас.

За тази седмица прочетете:
Лука 21:25, 26; 1Коринтяни 15:20–26; 50–55; Йоан 5:24; Откровение 21 гл.



Надежда в нашия свят Неделя - 12 април

Животът след 11 септември 2001 г. се промени много. Хората винаги ще си спомнят образите на пътническите самолети, летящи към кулите близнаци на Международния търговски център. Всички разбираме, че това може отново да се случи. Няма начин да бъдем напълно защитени от хора, които са готови да умрат, използвайки самолет, пълен с мъже, жени и деца, като летяща бомба, или да се взривяват на автобусна спирка, или в супермаркет. Навсякъде цари страх, а като имаме предвид света, в който живеем, този страх е разбираем.


Какво изтъква Исус като една от характерните черти от времето на края? Лука 21:25, 26.


“Грехът почти е достигнал кулминацията си. В света цари смут и скоро хората ще бъдат нападнати от голям ужас. Божият народ трябва да се подготвя за това, което ще се разрази над света като поразителна изненада” (Елън Уайт. Детско водителство). Представете си какво би казала тя, ако беше жива след 11 септември!

Нашият свят е свят на войни, поквара, алчност и ужаси. А знаем, че в бъдещето ще се случват още много неприятни неща – в света и дори в църквата. Но каквото и да се случи, имаме надежда чрез Исус. Сред народите може да има страдание. Хората могат да треперят от ужас – “от очакване на онова, което ще постигне света” (Лука 21:26), – но това няма да се случи с тези, които са очаквали своя Господ. В края на краищата, Библията ни предупреждава във всички свои страници, че трябва да очакваме болка, страдания и тревоги, докато Исус се върне. Фактът, че виждаме тези неща, трябва само да ни помага нашата вяра в истинността на Божието Слово да се задълбочава.


Прочетете Лука 21:28. Каква надежда ни предлага Исус сред целия смут и страх в света?


Защо е толкова безсмислено и безплодно да възлагаме своята надежда върху този свят или върху това, което той предлага? Защо сме склонни да правим това, макар вече да е очевидно, че ако трябва да имаме някаква надежда, би било естествено тя да надминава всичко, което този свят може да предложи?




Надежда – тук и сега Понеделник - 13 април

Християнската надежда се отнася за бъдещето: Христовото завръщане, възкресяването на Божия народ, новото небе и новата земя, вечността с Бога. Но спасението е също и настояща действителност. Тази надежда ни отличава от онези, които нямат увереност, че животът има смисъл и че в Христос човечеството има вечно бъдеще. Апостол Павел ни напомня за коренната промяна, която настъпва, когато приемаме Исус Христос като наш Господ. Докато сме отделени от Него, ние сме “без надежда и без Бога на света” (Ефесяни 2:12). Но всичко това се променя, когато не сме вече “далеч” от Бога, но сме “поставени близо чрез кръвта на Христос” (ст. 13).


С какви думи Исус описва коренната промяна, настъпваща, когато “чуем” Неговото Слово и повярваме в Него? Йоан 5:24.


Какъв живот можем да получим? Йоан 10:10. Какво означава това и как трябва да преживяваме това обещание?


“Животът” е една от ключовите думи в Евангелието от Йоан. В Матей, Марк и Лука идеята за живота е преди всичко свързана с вечния живот. “Но в Евангелието от Йоан животът е специално насочен към това, което Исус върши в настоящата действителност за вярващите в Него...

Има два ключа за постигане на пълноценен живот. Първият е да знаем, че източникът на този живот се намира единствено в Христос (Йоан 14:6; 6:33–58; 1Йоаново 5:11, 12). Животът е там, където се намира Исус. Вторият ключ за придобиване на живот е вярването (1:4, 12). Само чрез постоянна връзка със Спасителя отделните хора придобиват живота, който винаги се намира в Бога (3:16, 36) (Джон Полиън. Коментар на Библия на изобилния живот: Йоан).


Как Исус е променил живота ти към по-добро тук и сега? Какво имаш сега, което не си имал, преди да се срещнеш с Исус и с надеждата, която Той ти дава?




Надежда отвъд гроба Вторник - 14 април

Смъртта идва при всички нас (освен, ако сме живи в момента на Христовото завръщане). Всички сме губили любими хора. Виждаме това, когато минаваме край гробищата, когато виждаме катафалки или гледаме новините по телевизията. Но по-лошото е, че се сблъскваме отблизо със смъртта, когато казваме последното си сбогом на приятел или роднина. Смъртта е нашият главен враг, но тя ще бъде победена.


Какво е библейското решение на проблема за смъртта? 1Петрово 1:3; 1Коринтяни 15:20–26, 50–55.


По какъв начин увереността във възкресението разделя човечеството? 1Солунци 4:14.


В известната глава за възкресението (1Коринтяни 15 гл.) апостол Павел подчертава, че надеждата за възкресението е основен елемент в цялостната ни опитност на вярата (ст. 12-19). Ако няма възкресение, вярата ни е безсмислена.

Разбира се, има много страни на физическото възкресение, които не разбираме. Но можем да бъдем сигурни в едно: Нашето възкресение не зависи от съхраняването на сегашните осезаеми вещества на тялото ни. То зависи от възможността на нашия Творец да запази самоличността ни и да ни пресъздаде в определен момент с ново съвършено тяло, което никога няма да се нуждае от пластична хирургия или от хапчета против остаряване.

Нямаме никаква представа как Бог ще извърши това чудо. Но преди всичко Богът, Който е могъл да създаде тук живот, със сигурност има силата да пресъздаде земята и да я изпълни с хора, чиято самоличност е била запазена в Божествената памет. Нашета надежда не е основана върху нещо, което можем да проверим със своя разум или сетива. Възкресението изисква сфера на съществуване, далеч надвишаваща всичко, до което науката може да ни отведе. Но то е основано на факта, че Христос е победил смъртта. Вследствие на това смъртта на вярващия е само временен “сън”, от който той ще бъде възкресен и ще получи вечен живот.


Дори с тази велика надежда, най-великата, която човек може да има, ние все пак мразим смъртта, все пак се страхуваме от нея и все още бягаме от нея с всички средства. Това е съвсем естествено (защото смъртта е неестествена). Същевременно какво можем да направим, за да подхранваме и усилваме нашето убеждение във великото обещание, което имаме за вечния живот – обещание, което единствено може да намали страха ни от смъртта сега?




Вечна надежда Сряда - 15 април

Как може смъртни същества въобще да разберат какво означава да бъдеш безсмъртен? Как можем ние, тленните – повечето от които няма да доживеят до 80 - 90 години, – въобще да разберем какво представлява да си нетленен и да живееш завинаги? Вечният живот не е само продължение на сегашния ни живот. Подобно нещо в много отношения би наподобявало повече на “ад”, отколкото на “рай”. Вечният живот е напълно различен по качество. Докато сме все още в своето сегашно смъртно състояние, трябва да се задоволим с бегъл поглед към това, което ни носи бъдещето. Ние виждаме “неясно, като в огледало” и познаваме “[само] отчасти” (1Коринтяни 13:12).


По какво вечният живот ще се различава от сегашното ни съществуване? 1Коринтяни 15:42, 43, 52; Откровение 21 гл. Кои неща ще бъдат сходни?


Остават много въпроси, когато разсъждаваме за живота, който ни очаква – въпроси, които никога няма да получат пълен отговор тук и сега. Но можем да се учим от възкресението на Исус Христос. Важно е да се отбележи, че когато е възкресен от мъртвите, Той е същата Личност, Която само няколко дни по-рано умира на кръста. Той възкръсва със “славно” тяло, което вече не е подвластно на законите на природата. Същевременно обаче продължава да бъде в същото “човешко тяло”, което има преди смъртта и възкресението Си. Той е същата Личност, Която може да бъде разпозната по външния вид, гласа и жестовете. Това ни дава основателна причина да заключим, че в нашите нови “славни тела” ще бъдем разпознати от онези, които сме познавали в този живот и които ще се наслаждават на живота в новия свят заедно с нас.

Обаче можем да преживяваме донякъде този вечен живот и сега. Апостол Павел обяснява (Римляни 8:10), че Духът ще влезе в човека, който се е обърнал към Христос. Затова вярващият е вече докоснат от вечния живот, който ще стане напълно действителен в идващия свят. Присъствието на Духа в нас е залогът за нашето вечно спасение (Ефесяни 1:13, 14).


Опитай да си представиш какво ще бъде животът в едно ново небе, в една нова земя, в ново тяло. Позволи на въображението си да се възвиси. Напиши няколко реда, основани на това, което намираш в Библията за същността на новия живот. Колко глупаво е да отхвърлим всичко това заради каквото и да било, което този живот ни предлага!




Христос, нашата надежда Четвъртък - 16 април

Дълго преди Христос да влезе в този свят, Неговото идване е предсказано. Верен на тези обещания, Той наистина идва. Многобройни са и обещанията, че Той ще дойде втори път. Самият Той го казва: “Ще се върна!”. Това обещание е повторено и на последната страница в Библията: “Наистина идвам скоро” (Откровение 22:20). Това е общата надежда на вярващите християни. Това е “блажената надежда – славното явление на нашия Бог и Спасител, Исус Христос” (Тит 2:13).


В какъв смисъл надеждата на християнина достига своя връх във Второто пришествие на Исус? Откровение 22:7, 10–12, 20. Защо тези обещания са толкова решаващи за нас?


Как споменаването на време във 2Петрово 3:8, 9 повлиява на нашето схващане за думата скоро във връзка с Второто пришествие?


Окончателното разрешение на проблема с греха и цялото страдание, което той е причинил, не се намира в нищо, което човек може да изобрети или планира, но в намесата на Небето чрез Господ Исус Христос. Нашата надежда не е в човешките технологии, в умните политици или в социалния и морален напредък. Тези неща никога не могат да разрешат проблема със смъртта. И макар че е важно да знаем какво ще предшества и придружава идването на нашия Господ, още по-важно е да бъдем сигурни в Този, Когото очакваме.

Господ ще дойде скоро. “Това е само въпрос на време, това е всичко. И никой не може да промени този факт. Никой тиранин не може да се протегне и да отнеме света от ръката Му. Той остава категорично и завинаги в ръцете на Разпънатия на кръста. Никой не може да отмени Голгота, така както не може да отмени раждането си. От времето на кръста ние живеем в епоха, изпълнена с победата на Голгота – епоха, определена от Голгота. Следователно, независимо дали го знаят, или не, хората не просто вървят към някаква очаквана цел в някакъв далечен ден, която може и никога да не се осъществи. Не! Придвижват се победоносно напред към цел, която Исус вече е постигнал за нас” (Нормън Гали. Христос идва).


Философът Мартин Хайдегер казва: “Само един Бог може да ни спаси”. Каквото и да е имал предвид с тази идея, защо тя е толкова истинна? Върху какво възлагаш надеждата си? Ако е върху нещо друго, освен истинния Бог, защо тази надежда е лъжлива?




Разширено изучаване Петък - 17 април

Книгата на Нормън Гали Христос идва е може би най-пълното скорошно адвентно издание за събитията от последните дни и за Второто пришествие на Христос. Може да я прегледате и да прочетете няколко глави, особено тази със заглавие “Най-голямото освобождение на всички времена”. За класическо описание на момента, когато християнската надежда ще бъде осъществена, вижте Елън Уайт, Великата борба.

Опитайте се да запомните следните величествени думи: “Голямата борба е приключила. Няма вече грях и грешници. Цялата Вселена е чиста. През цялото обширно творение тупти ритъмът на хармонията и радостта. От Този, Който е създал всичко, се лее живот, светлина и радост във всички области на безкрайния Космос. От най-малкия атом до най-големия свят, всички неща – одушевени и неодушевени - в непомрачена красота и съвършена радост обявяват, че Бог е любов” (Елън Уайт. Великата борба).

За разискване:

1. В групата прочетете своите описания за това, какво ще представлява вечният живот в новата земя. Сравнете и обсъдете.

2. Как отговаряте на онези, които казват, че тази надежда за друг живот, която християните имат, ги кара да не се трогват дълбоко от злините на този живот?

3. Как можете да запазите своята надежда, дори когато всичко изглежда, че върви срещу вас?

4. Как преживяваме отчасти тук и сега надеждата, която имаме в Христос? В какво трябва да е различен животът сега поради тази надежда? Какво реално и видимо можем да направим, за да покажем на другите незабавните резултати и ползата от това да си последовател на живия Бог?

Обобщение:

Надеждата е жизненоважен елемент от християнския живот. Тя е твърдо основана върху това, което Христос извършва на кръста. Надеждата на християнина трябва да бъде за тук и сега, защото царството, което ще дойде, по същество е вече налице във вярващия човек. Обаче пълното осъществяване на блажената надежда е в бъдещето. Ние знаем, че светът все още е засегнат от последиците на бунта на Сатана, но изходът е сигурен: Господ царува и Неговото вечно царство скоро ще бъде осъществено в цялата му слава. Нашата надежда е да бъдем граждани на това царство завинаги.



Разказ
Да откриеш Спасителя

Анна била новоповярвала адвентистка, когато срещнала Ахмет по време на работата си в Турция. Тъй като си взимала съботата като ден за почивка, Ахмет също успял да си уреди свободен ден и така двамата прекарвали известно време заедно. Макар че Ахмет не бил християнин, Анна разбрала, че той търси духовното. След време се оженили.

След раждането на сина им Анна уредила пътуване до Германия, за да могат да го ваксинират, тъй като тези ваксини не се предлагали в Турция. Учудила се, когато Ахмет й казал, че иска да я придружи. Знаела, че той не харесва Германия. Обяснил й, че иска да се отдели от семейството си, което настоявало жена му приеме традиционната им вяра.

Докато били в Германия, Ахмет се срещнал с много адвентисти и останал силно впечатлен от техните топли чувства и приятелско отношение. Разбрал колко различни са християните от останалите хора. Интересът му към християнството се засилил.

Когато се върнали в Турция, двамата се присъединили към малка група вярващи, които се събирали в частен дом. (Адвентната църква в Турция има само стотина членове, повечето от които не са турци.). Пасторът посрещнал Ахмет и го помолил да преведе уроците за съботното училище на турски. Той се съгласил. Анна забелязала, че съпругът й често чете Библията и други религиозни книги, когато смятал, че никой не го наблюдава.

Докато превеждал уроците, Ахмет понякога се сблъсквал с трудности за смисъла на някой библейски текст или значението на някой израз. Когато двамата разговаряли по тези въпроси, Анна осъзнала, че съпругът й размисля за отношението си със Исус. Един от дискутираните въпроси бил: „Какво е Исус за тебе?” Ахмет помислил за момент и отговорил: „Исус е мой Спасител.” Анна благодарила на Бога за проявата на вяра от страна на съпруга й.

Една нощ Ахмет не могъл да заспи. Станал и отишъл в гостната, за да чете от Библията. Същата нощ решил да се кръсти. На следващия ден се обадил на пастора и му казал: „Ако нямаш някакви планове за днес, ще можеш ли да ме кръстиш?” По-късно през деня Анна и Ахмет отишли на морския бряг, където Ахмет запечатал посвещението си към Христос чрез кръщение.

Семейството затваря хлебарницата си в събота, което кара хората да ги питат защо го правят. Много внимателно Анна споделя вярата си и се моли Бог да отвори сърцата им. Те предлагат и туристически пътувания до библейски градове като Ефес. Дори шофьорите на автобуси забелязват, че християните са различни. Те задават въпроси за вярата им и това отваря възможности за споделяне на Божията любов с околните.

Ахмет и Анна благодарят на Бога, че световната църква подкрепя мисионери в Турция. Нашите мисионски дарения помагат за довеждането на търсещи души до Исус в тази голяма нехристиянска страна.