"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Ходенето по пътя:
Християнският живот

Райндер Бруинзма

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2009 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 юни 2009 г.

Общността


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 юни
Стих за запаметяване:
“Сега вие сте Христовото тяло и всеки от вас е част от него” (1Коринтяни 12:27; Нов международен превод).

Хората са социални същества. Бог би могъл да създаде сто милиона съвършени човешки същества като “самотници”, които биха преследвали своите собствени независими цели. Но Той създава първо мъжа и казва, че няма да е добре за човека да е сам. Ето защо създава и жената. Двамата от първата човешка двойка трябва да се допълват един друг. Трябва също да се множат и да създават общност от семейни членове и после по-големи социални единици.

Една от най-важните социални единици, към които хората могат да принадлежат, е тяхната църква. За жалост мнозина вече не виждат социалната полза от членство в църквата. Разбира се, тя е нещо повече, отколкото клуб за мъже и жени, които по случайност споделят едни и същи интереси. Църквата е общност от вярващи, които участват във важната опитност на спасението и признават Христос за свой Господ.

Накратко за седмицата: Вярването и принадлежността са тясно свързани. Бог иска ние да сме част от общността, на която Той е поставил началото. Привилегия е да принадлежим към тази общност, но това носи също и отговорности. Всички трябва да имаме свой уникален принос към тялото на Христос.

За тази седмица прочетете:
Битие 11:1–4, 12:1–3; 1Коринтяни 12:12–27; Ефесяни 4:1–13; Откровение 22:1–6



Бог иска един народ Неделя - 14 юни

В Битие 11 глава намираме разказа за един опит в изграждането на общност, който Бог не посреща с одобрение. Когато след всемирния потоп наследниците на оцелелите решават да останат заедно и да построят град с огромна кула (в южната част на съвременен Ирак), Бог е изключително недоволен. Това не е според Божието намерение. Обаче в следващата глава на Битие – 12-та – идеята за изграждане на общност отново е на дневен ред - сега обаче в много положителен смисъл. Бог казва на Авраам (който по онова време все още се нарича Аврам), че иска той да формира народ, когото Бог ще нарече Свой собствен.


Каква е основната разлика между начинанието за изграждане на общност при вавилонската кула и Божия план да направи Авраам и неговите потомци Свой народ? Сравни Битие 11:1-4 и Битие 12:1-3.


От историята за призоваването на Авраам и нататък Старият Завет се съсредоточава върху преживяванията на Божия народ, върху техните провали и победи. Народът на Израел има мисия да запознае всички други народи с Бога на своя завет. Те трябва да подготвят пътя за идването на Месия. Знаем как като народ Израел не успява да осъществи тази задача. Когато идва, Месия бива отхвърлен и убит като престъпник от религиозните водачи, които би трябвало да Го посрещнат като свой Изкупител. Едновременно с това мнозина остават верни на своя Господ и съставят ядрото на това, което ще се превърне в християнска църква.


Прочетете 1Петрово 2:9, 10. Каква е вестта към нас днес?


Божият новозаветен народ се състои от евреи и езичници, от мъже и жени от всеки народ, племе и езикова група. Подобно на Израел в старозаветните времена, те сега имат отговорността да разкриват пред другите Божията благодат. Подобно на древния Израел, те също принадлежат към специална общност от вярващи.


Какви паралели можете да направите между древния Израел и църквата днес? Какви уроци трябва да научим от тях? Какви грешки трябва да избягваме?




Привилегията на принадлежността Понеделник - 15 юни

Лорънс Дж. Питър, американски образователен деец и писател, казва: “Ходенето на църква не те прави християнин повече, отколкото ходенето в гаража те прави шофьор!”. Истинската принадлежност към църквата на Христос е повече, отколкото името ти да е в църковния списък. Тя означава осъзнаване на това какво е църквата и каква е твоята роля в нея.

На много места Павел нарича вярващите светии (Ефесяни 1:1; Филипяни 1:1; Колосяни 1:2). Тази дума днес е придобила значение, което е нямала в библейски времена. Светиите не са съвършени или светци. Те със сигурност не са хора, канонизирани за “светии” чрез дълга и сложна църковна процедура много след смъртта им. “За апостол Павел [и за други библейски писатели] терминът светия не съдържа нито едно от допълнителните значения, напомнящи ни за образите от иконите. Светия не означава древен, нереален, съвършен християнин, но всеки призован и отделен за свята употреба от Бога, който става част от общността на вярващите” (Джон Брант. Коментар на Библията на изобилния живот: Римляните).


Каква първостепенна роля е дадена на хората, които принадлежат към църквата – “тялото на Христос”? Как всеки “светия” трябва да се отнася към всички други? 1Коринтяни 12:12-27.


Един църковен член не трябва да бъде свеждан до статистика. Всеки има да играе уникална роля и ще има особен принос. Никой не може да липсва, без да причини поне в някаква степен лошо функциониране на тялото. Едновременно с това никой член не може да твърди, че неговият принос далеч превъзхожда приноса на някой друг. Метафората за тялото с неговите многобройни органи възвишено илюстрира тази истина. Някои части изглеждат по-жизненоважни от други. Сърцето, мозъкът, белите дробове и стомахът може да изглеждат сред най-важните части, но доброто или нарушеното действие на някоя “незначителна” жлеза често се оказва въпрос на живот и смърт.


Как се сработваш с твоето местно църковно тяло? Доволен ли си от ролята, която имаш? Ревнуваш ли от ролята на някой друг? Дали си мъртъв, безжизнен орган? Или пък се опитваш да поемаш повече, отколкото трябва? Дали думите на апостол Павел ти помагат по-добре да разбираш своята роля?




Отговорността на принадлежността Вторник - 16 юни

Принадлежността към тялото на Христос е голяма привилегия. Едно друго сравнение подчертава тази велика истина: всички сме част от Божието семейство. “Колко велика е любовта, с която Отец ни е обсипал, да се наречем Божии деца!” (1Йоаново 3:1; Нов международен превод). Но привилегиите винаги са придружени с отговорности.


Какво подсказва за личната ни отговорност образът на църквата като тяло на Христос и всеки един от нас като член на това тяло? Ефесяни 4:1-13.


“Всички трябва да действат като частите на добре настроена машина, като всяка част е зависима от другата и все пак остава незаменима в действието си. Всеки трябва да заема определеното му място и да извършва определената му работа. Бог призовава членовете на Своята църква да приемат Светия Дух, да се съберат заедно в единство и в братско разбирателство, за да обединят интересите си заедно в любов” (Елън Уайт. Моят живот днес).


Кои са още някои от основните отговорности за всички църковни членове? 1Коринтяни 16:2; 1Солунци 5:14, 17, 25; Евреи 10:25; 1Петрово 3:15.


Много хора живеят в консуматорски общества и вследствие на това са склонни да внасят тази своя консуматорска настройка в църквата. Често първият въпрос е “Какво мога да получа от това” вместо “Как мога да съдействам с талантите и дарбите си”. Когато бил въведен в длъжност през 1961 г. като президент на Съединените щати, Джон Кенеди произнесъл следните безсмъртни думи: “Не питайте какво може да направи вашата страна за вас – питайте какво можете да направите вие за своята страна”. Тези думи са приложими също и за нашето отношение към църквата. Въпреки че тя може и прави много неща за хората, които предано я посещават и участват в множеството й дейности, преди всичко трябва постоянно да се питаме: Как мога аз да служа по-добре? Как мога да насърчавам другите? Как да бъда по-добър образец за подражание на нашите младежи? С какво мога да допринеса моята местна църква да стане духовен дом, в който мнозина да могат да намерят вътрешния мир и подкрепата, от които се нуждаят?


Задай си тези въпроси и честно размисли над своите отговори: Какъв е основният ми мотив да ходя на църква? Какво мога да взема или какво мога да дам?




Единство в разнообразието Сряда - 17 юни

Много християни се стремят към по-голямо единство между множеството църкви. Те говорят за “скандала” на разделението и разединението и ни напомнят, че Христос постоянно призовава към единство сред Своите последователи. Единството е застрашено от разделения и от отиване в крайности. Но онова единство, към което се стремят адвентистите, не може да бъде ограничено само до единство в организацията или до сближаване в начините на поклонение и в традициите. То трябва да отиде много по-надълбоко.


Какви са основните определения за истинското християнско единство? Йоан 14:6; Ефесяни 4:3, 13.


Да бъдем обединени в Христос означава да бъдем обединени в истината. Христос определя Себе Си като Истината. С това не искаме да кажем, че не може да има истинско единство между хора, които се различават по определени теологични становища или в тълкуванието на определени пасажи. Но истинското единство действително изисква общо посвещение спрямо Писанието като Божие Слово и спрямо неговите основни учения, както и да се изпълнява на практика това, което Словото учи. Обаче това не изисква всички членове да мислят еднакво и да се покланят точно по един и същи начин. Не заличава чудесното културно разнообразие, което толкова много обогатява нашата световна църковна общност.


Как описанието на Новия Ерусалим илюстрира богатото разнообразие, характерно за Божия народ? Откровение 21 и 22:1–6; особено 21:12–14, 19, 26 и 22:2.


Новият Ерусалим е нещо конкретно и истинско, което Бог създава за Своя народ, дори и описанието да е много символично. Това, което ни поразява, докато го четем, е наблягането върху разнообразието. И това не е чудно, защото изкупените ще идват от “всяко племе и език, хора и народи” (Откровение 5:9; срв. със 7:9).

Народите, които ще влязат в портите на Новия Ерусалим и ще населят земята, ще бъдат като многото клончета, които излизат от една и съща лоза. “Клоните на лозата са разнообразни, обаче в това разнообразие има единство. Всеки клон е свързан с родителското стъбло. Всеки клон се подхранва от един и същи източник. Когато сме клони от истинската Лоза, между нас няма да има противоборство, нито стремеж към върховенство, нито подценяване на другия” (Елън Уайт. Бюлетин на Генералната конференция, 25 април 1901 г.).


Ако в небето ще има такова разнообразие, защо в нашите църкви днес има толкова етнически спорове? Защо сме склонни да общуваме с хора, подобни на нас самите, а с другите – не толкова? Какво послание изпращаме, като правим това?




Основата на църквата: Исус Христос Четвъртък - 18 юни

Често говорим за нашата църква. Имаме много причини да се гордеем с нашата църква. От друга страна, осъзнаваме, че нашата църква не е съвършена. Вложили сме в нея много от себе си, от своите таланти, време, енергия и пари и имаме достатъчно основания да се чувстваме собственици. Обаче в края на краищата тя не е наша. Тя е Божия. А това определено променя нещата.


Какво казва самият Христос в отговор на въпроса на кого принадлежи църквата? Матей 16:18.


Думите на Христос за канарата, върху която трябва да бъде изградена Божията църква, е разбиран изключително погрешно от мнозина. Когато се вземе предвид пълният контекст и всички други библейски доказателства, няма основание за твърдението, че Петър е канарата, върху която църквата е основана, и че този специален авторитет е прехвърлен от него върху бъдещите епископи на Рим. Признанието на Петър, че Христос е Син на живия Бог (Матей 16:16), е канарата, върху която Бог основава Своята църква.


Обмислете значението на някои други символи, използвани за подчертаване на същата истина, т.е. че църквата е основана върху Исус Христос и че това е Неговата църква, а не нашата. Ефесяни 2:20; 4:15, 16; Откровение 1:12–16, 20.


Както много пасажи в книгата Откровение, описанието на Исус Христос в 1:12-20 е изпълнено със старозаветни символи. Христос е представен като Ходещия сред седемте светилника, облечен като Първосвещеник. Умът ни автоматично се връща към символа на светилника в древното светилище, който представя Божието присъствие сред Неговия народ. Преди книгата “Откровение” да започне да описва подробно “това, което трябва да се случи скоро” (1:1; Нов международен превод), тя ни помага да виждаме всичко от правилната перспектива. Това е откровението на Исус Христос, Алфата и Омегата, Първият и Последният, нашият Небесен Първосвещеник, Който не е някакво отдалечено, статично Божество, но Този, Който присъства сред Своята църква.


Ако в края на краищата църквата принадлежи на Бога, каква е нашата роля в нея? Не сме ли нейни домоуправители? Какви отговорности поставя това върху нас? Доколко добре живееш предвид тези отговорности? Какво можеш да направиш по-добре?




Разширено изучаване Петък - 19 юни

За цялостно адвентно изучаване на естеството на църквата виж Р. Дедерен, Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден. Виж също глава 45 от книгата на Елън Уайт Животът на Исус Христос.

“Исус отговори на Петър с думите: “Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото кръв и плът не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата” [Матей 16:17].

Истината, която Петър изповядва, е основата за вярата на християнина. Тя е това, което самият Христос обявява за вечен живот. Но притежаването на това познание не е основание за себепрослава. То е разкрито на апостол Петър не чрез неговата собствена мъдрост или праведност. Човечеството никога не може от само себе си да придобие познание за Бога. “Тези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?” (Йов 11:8) Само Духът на осиновението може да ни разкрие дълбоките Божии неща” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

За разискване:

1. Църковното членство необходимо условие ли е за спасението? Или се присъединяваме към църквата по други причини? Ако е така, кои са те? Какви големи предимства имаме като част от Христовото тяло? Едновременно с това за кои неща трябва да внимаваме и да бдим?

2. Някои хора казват: “Спрях да ходя на църква. Когато я посещавах, оставах вътрешно празен. Когато излизам сред природата, имам по-дълбоко религиозно преживяване, отколкото, когато слушам безинтересна проповед”. Какво бихте отговорили на такъв човек?

3. Разсъждавайте още върху въпросите, повдигнати в частта от урока за сряда, по отношение на етническото разнообразие в нашата църква. Защо от всички хора християните трябва да бъдат най-приемащите и любящите, независимо от етническите си различия? Какво би могло да се направи, за да живеем според това, което знаем, че Господ би искал от нас във връзка с важния въпрос за расовото и етническото съгласие?

Обобщение:

Църквата съществува по Божествена инициатива. Тя е по-скоро Божия църква, отколкото наша. Ние сме членове на тялото на Христос – всеки от нас има своя собствена различна роля. Но трябва винаги да помним, че Той е Главата. Ние не сме призовани към еднообразие, но трябва да правим всичко възможно, за да поддържаме истинско единство в Христос.



Разказ
Напред християнски войници
Пол Клий

Томас Репсис бил офицер в литовската армия, когато се запознал със Спасителя. Той бил развълнуван от общуването и библейските учения на адвентната църква и почувствал, че Бог го кани да споделя вярата си с останалите военни. Не знаел обаче как да го прави.

Репсис изучавал Библията и друга християнска литература, за да се утвърди във вярата и да може да отговаря на въпросите, които другите биха му задали. Открил, че малцина са тези, които желаят да слушат за Бога. Молил се за мъдрост и за напътствие в разговорите си с тези, с които би споделил своята вяра.

След много молитви Репсис бил назначен на работа в Генералния щаб – пост, за който бил сигурен, че му е даден от Бога, за да може да помага на тези, с които общува.

Научил за християнска организация с съкращението ECHOS (Християнска организация на военните в Европа), която била основа неотдавна. Целите й били сходни с неговите и той се присъединил към групата. Започнал да кани войници на лекции по въпроси, обхващащи теми от дома и семейството до личното здраве и християнските принципи. Това му отваряло вратата да кани войници и на библейски уроци.

Ръководителите на ECHOS предоставяли мултимедийна техника, християнски книги, библии и морална подкрепа за Репсис в работата му за онези, които проявявали интерес. За морална подкрепа канел църковни членове и приятели войници, които познавал добре. Изнасял лекции съвместно с пастори, миряни и войници.

Освен изнасянето на лекции и ежеседмични библейски уроци групата ECHOS организира екскурзии за войници веднъж на два месеца. Те посещават исторически местности или места със забележителни природни красоти. По време на екскурзиите Репсис или някой друг християнин войник провежда кратко богослужение. Най-малко 25 войници посещават тези събрания и екскурзиите.

Тази евангелизаторска работа дава възможност да се открият войници, които имат духовни търсения. Репсис ги кани и в дома си, за да провеждат много по-задълбочени разговори за Бога.

Военната служба в Литва е кратка, но благодарение на усилията на Томас Репсис и други християни намират Христос и времето минава много бързо, особено за тези, които за първи път са далеч от дома си.

Литва е била част от Съветския съюз. Днес около хиляда адвентисти или един човек на всеки 3400 литовци, се събират в 17 църкви.


* Пол Клий е Директор по комуникациите в Транс-Европейската дивизия.