Анхел Мануел Родригес

Съботноучилищни уроци за възрастни
октомври, ноември, декември 2008 г.

Падане в грях

Основна мисъл: Да погледнем към грехопадението и към ужасните последици, които то има върху човечеството.

Когато се използва, за да изрази загубата на човешката свобода, причинена от греха на Адам и Ева, думата падение внушава, че грехът ни е свалил от едно ниво на друго, по-ниско - в този случай от състояние на морално и духовно съвършенство до поквара, потисничество и поробване.

Макар за грехопадението в Едем да не е казано много, разполагаме с достатъчно библейска информация, за да разберем, че се случва нещо, което поразява не само човешкото естество, но и самата планета. Резултатите от грехопадението не са обнадеждаващи. Всъщност не ни очаква нищо друго, освен пълна безнадеждност, ако не е обещанието за изкупление чрез Христос. Продължаваме обаче да се нуждаем да знаем какво става с нас, защото само когато видим себе си такива, каквито сме, славата на кръста ни достига със своята спасяваща красота и сила.

Думата бунт не е употребена в Битие 1, 2, 3 глава, когато се описва грехът на Адам и Ева. Но идеята за него несъмнено съществува. Те не само открито нарушават Божията заповед, но в процеса на непослушанието си изневеряват на своя Небесен Баща. Ева се вслушва в доводите на противника и решава, че те са по-надеждни от ясното Божие Слово. Заключава, че Божията заповед е твърде ограничаваща и че ако иска да достигне най-висшия си потенциал, трябва да обяви независимост от своя Създател. Това е бунт. Адам слуша гласа на жена си вместо гласа на Бога и се присъединява към нея в този бунт.

Бунтът на Адам и Ева слага край на интимната връзка между тях и Бога, на която се радват до този момент. Естеството на техния бунт е такова, че разкъсва не само връзката им с Небесния Баща, но и тази между тях двамата. Вместо взаимна любов и посвещение, техният бунт срещу Бога им донесе взаимен срам (Битие 3:7). Хармонията в междуличностните им отношения изчезва (стих 12). Но преди всичко този бунт им донася разделение от Бога и представата, че Той е Някой, от Когото трябва да се страхуват и да се крият (стихове 8–10). Бог и хората вече не са обединени от любов и хармония. Това, от което се нуждаят, е актът на възстановяване.

За да илюстрира разрушителната сила на греха, понякога Павел го персонифицира като тиранин - "чрез един човек грехът влезе в света" (Римляни 5:12); той царува над хората чрез смъртта (Римляни 5:21; 6:12), мами ги (Римляни 7:11), обитава в тях (стих 17), поробва ги (Римляни 6:20) и ги води към смърт (Римляни 7:13). Грехът на Адам и Ева е уникален с това, че подчинява всичко под своята покваряваща власт. Сатана става княз на този свят (Йоан 12:31; 14:30). В стремежа си към независимост Адам и Ева заменят господството на Бога за поробващото и покваряващо господство на Сатана. Грехът става универсална сила, от която човешките същества не са способни да се освободят сами (Римляни 5:12).

Павел казва още, че падението на Адам и Ева покорява и земната природа под властта на греха - "Понеже създанието беше подчинено на немощ - не своеволно, но чрез Този, Който го подчини" (Римляни 8:20). Разрушителната и покваряваща сила на греха достига Божието творение и на тази планета. Прилагателното подчинено подсказва, че природата е под властта на сила, която е ограбила истинската й красота и смисъл. И това е в резултат не на някакво нейно действие, но на друго - навлизането на греха (Римляни 5:12). Сега природата е "подчинена на немощ". Думата немощ подсказва суетност и празнота. Същата дума е употребена и в Ефесяни 4:17, за да опише не природата, а хората, които са далеч от Христос "по своя суетен ум".

Идеята е, че както природата, така и хората съществуват в покварено състояние поради греха. Това, което ни е нужно, е Сила извън сферата на човешкото съществуване и извън самата природа, която да изкупи този паднал свят. Това би могло да стане единствено чрез Христос.

Грехът поразява вътрешния живот на човешките същества. Моралните и духовните ценности, които управляват Божия Всемир, вече не управляват плътското човешко сърце. Хората знаят, че в тях има нещо лошо и копнеят за по-добро. Понякога се опитват да вършат това, което е добро и право, само да да открият, че "копнежът на плътта значи смърт (...) Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може" (Римляни 8:6, 7).

Човешкото естество е слабо в морално и духовно отношение. Хората не могат да се съпротивляват на силата на греха и следователно там, където има човешко същество, има и грях, и слабост. Този факт е така универсален, че "няма праведен нито един" (Римляни 3:10). Грехът е състояние на човешкото естество в неговото отдалечаване от Бога. Поради грехопадението човешкото сърце "е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?" (Еремия 17:9). (В библейски смисъл "сърцето" е волевият и интелектуалният център на човешкото същество.) Според Божията преценка то е измамно, лукаво и неблагонадеждно по самата си същност.

Хората са почти неспособни да разберат в пълнота своя собствен вътрешен свят и напълно неспособни да живеят достоен живот от само себе си (Еклисиаст 9:3). В дълбините на тяхното съзнание съществува конфликт. Те изпитват страх и самота, борят се да вършат правото, но често откриват, че не могат (Галатяни 5:17). Неспособни са да разберат напълно сами себе си и света, в който живеят; затова живеят в мрак и по отношение на Бога (Римляни 1:21–25). Тази вътрешна поквара и притъпяване намират израз в греховни дела срещу самите тях, срещу другите и срещу Бога (Матей 15:19).

Покваряващата сила на греха не знае граници. Единствено Всевишният може да постави ограничения върху покваряващото й влияние и в крайна сметка - да я изличи от Всемира. Ако след грехопадението на тази планета е останало нещо добро, това е, защото Бог не позволява на Сатана да поеме пълния контрол. Той казва на жената (като представител на човешката раса) и на змията (като въплъщение на злите сили): "Ще поставя и вражда между теб и жената" (Битие 3:15). Те не могат да съжителстват мирно, нито едната може да контролира другата напълно. За хората е запазена частица свобода, която им позволява, стига да пожелаят, да мразят злото и да избират живота. Божието решение е да се намеси в затрудненото положение на човека и да му даде възможност да ограничи покваряващата сила на греха.

Хората се нуждаят от изход от ужасната ситуация, причинена от греха.

Думите на Бог към Адам: "Когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:17) показват, че смъртта е резултат от бунта срещу Него. Смъртта и грехът са неотделими. Смъртта е не само духовна - тя е и физическа, и вечна за нечестивите. Поради своята свързаност с греха тя е не просто биологично явление, но и страшно напомняне за вечното ни разделение от Източника на живота - разделение, което ще доведе до вечното ни унищожение. Във всичките си изяви смъртата е като греха - универсална и неизбежна (Римляни 5:12; Евреи 9:27). С навлизането на греха в света човешката раса се превръща в застрашен от изчезване вид - изчезване от цялата Вселена.

Смъртта и страданията навлизат в света заедно в резултат от греха. Нито един човек, роден на тази планета, не може да избегне болката и страданието. Дори и да не можем да обясним с думи що е страдание, ние го познаваме от дълбок личен опит. В Библията сякаш съществува връзка между състоянието ни на смъртни грешници, болката и страданието. Смъртта е толкова мощна, че още преди да сме умрели, ни кара да чувстваме присъствието й около себе си чрез физическата, емоционалната и психическата болка в резултат на болести, несигурност и страх. Вследствие на това качеството на човешкия живот се снижава и ни съпътства депресия.

Феноменът на болестите - още един резултат от греха - е описан като такъв, който ни "приближава до преизподнята", към "ония, които слизат в рова" (Псалм 88:3, 4). Нахлуването на смъртта в ежедневното ни съществуване е част от човешките трудности, свързани директно с греха. Човечеството се нуждае от Някого, Който може да му даде живот, като умре на негово място и го освободи не само от греха, но и от болката, страданието и смъртта.

Господ подхожда към тях така, че те сами да оценят престъплението, което са извършили, и да произнесат присъда над него. Чрез процеса на съденето, в който се задават въпроси и им се отговаря, Бог им помага да осъзнаят, че наистина са виновни и че техният бунт е неоправдан. Резултатът е разделение от Всевишния, представено чрез изгонването им от Едемската градина.

Когато говорим за Божия гняв, трябва да помним няколко неща. Първо, човешкият гняв не е модел, по който да тълкуваме Божия гняв. Нашият гняв често не се поддава на обяснение и е разрушителен. Божият гняв е недокоснат от греха и първостепенната му задача е изцеление (Евреи 12:6; Откровение 20:15–21:1). Второ, Божият гняв срещу греха на човека потвърждава, че Той се отнася към нас сериозно и не ни пренебрегва - дори и в разбунтуваното ни състояние. Човешкото пренебрежение разкрива неуважение, дори незаинтересованост. Бог обаче реагира спрямо нашия грях и това ни говори, че сме важни за Него. Трето, гневът не е перманентно качество на Бога, а реакция спрямо съществуването на греха и злото. За него винаги има причина - той е провокиран от греха (Второзаконие 4:24, 25). Следователно Неговият гняв е моментен, докато любовта Му е вечна (Исая 54:8).

Поради греха има нужда от Един, Който да ни освободи от "идещия гняв" (1Солунци 1:10).

Грях и отделяне от Бога: "Христос знаеше, че с първоначалната си святост и с превъзходните си привилегии в Едем Адам може да устои на изкушенията на Сатана и да го победи. Знаеше също, че за човека вън от Едем, отделен от светлината и любовта на Бога след грехопадението, няма да бъде възможно да устоява срещу Сатана със собствени сили” (Елън Уайт, Мараната).

Грях и липса на хармония: “Чрез престъплението си Адам стана сам закон за себе си. Чрез непослушанието той падна в робство. Елемент на дисхармония, роден от себелюбието, навлезе в живота му. Неговата воля и Божията воля повече нямаше да бъдат в съгласие. Адам се бе присъединил към неверните сили и собствената му воля зае престола” (Елън Уайт, Знамения на времето).

Грехът и бунтът в природата: “Сред по-нисшите от него творения Адам стоеше като цар. Но когато съгреши, това царско положение му бе отнето. Духът на бунта, пред който самият той бе отворил вратата, се разпространи и сред животните. По този начин не само животът на човека, но и този на флората и фауната, дори самият въздух, който дишаше - всички те разказваха тъжната история за познанието на злото” (Елън Уайт, Божията удивителна благодат).

1. За всички е очевидно, че нашият свят не е устроен добре. Като християни вярваме, че това е така поради греха и грехопадението. Въпреки всичко, някои хора не вярват в идеята за грях и грехопадение. Как обясняват те състоянието на света? Кои са някои от обясненията, които сте чували? Как например един еволюционист обяснява настоящото ни състояние? Кои са тези учения и как бихте ги оборили?

2. Навсякъде около себе си виждаме ужасните последици от греха. Макар да не не ни е възможно да изкореним злото или неговите последици от света в този момент, какви практически стъпки можем да предприемем, за да съдействаме за облекчаване на болките от страданието?

3. Що е духовна смърт? Как може човек да знае дали е духовно мъртъв? Възможно ли е изобщо да знае това? Можете ли да направите нещо, за да помогнете на някого да осъзнае, че всъщност е духовно мъртъв?

Грехопадението е акт на бунт срещу Бога и води до духовна, физическа и вечна смърт за грешника. Тъй като резултатите са така отчайващи, е трябвало да се направи нещо драстично; в противен случай няма никаква надежда. Както ще видим, кръстът е този драстичен отговор на проблема, причинен от грехопадението.

Волфганг бил преуспяващ банкер. След време парите и успехът станали по-важни за него отколкото семейството и приятелите. Просто не можел да се насити на материалните придобивки.

Насън видял два пътя – единият изпълнен с богатства, но стигащ до мрачна долина, а другият – път на служене, водещ към светло място. Той избрал богатствата и тъмнината. Искал да върви по пътя на материалното, независимо докъде би го отвел.

След шест месеца Волфганг бил арестувал и осъден за присвояване. Попаднал в затвора. Докато бил зад решетките, изпитал съжаление към себе си и съжаление за това, че са го хванали. Прехвърлили го в друг затвор, където се срещнал с пастор, когото познавал от няколко години. Двамата прекарали много часове в разговори за живота и за религията. Започнал да участва в религиозните служби в затвора, включително и дискусионни групи и библейски часове. Малко по малко се приближавал до Бога.

Веднъж, докато четял вестник, попаднал на обява за библейски курс и веднага се записал. Когато уроците пристигали, той ги изучавал съвсем старателно. Благодарение на библейския курс Волфганг се запознал с библейския преподавател Фридхелм. Задавал много въпроси за Библията по най-различни въпроси и Фридхелм му отговарял. Пътуването на Волфганг към Бога започнало да се ускорява.

Отново го преместили в друг затвор, където изпаднал в депресия. Една вечер, докато се борел с отчаянието, се помолил: „Господи Исусе, моля те, поеми живота ми. Предавам го на тебе.” Незабавно почувствал колко страшни са греховете си и какви беди е навлякъл на себе си, на семейството си и на измамените от него хора. Плакал дълго и горчиво. Тогава отворил Библията си и намерил текста от Йеремия 30 гл., където прочел: „Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавя… обаче, не искам да [те] довърша, а ще те накажа с мярка, тъй като не мога да те изкарам съвсем невинен” (ст. 11).

Почувствал такъв мир, какъвто никога преди не бил преживявал, и разбрал, че Бог е отговорил на молитвата му и е заменил отчаянието с упование и надежда в Исус. Започнал да прекарва часове с Бога в четене на Библията, молитва и поклонение. Желанията и целите в живота му се променили напълно. „Толкова съм щастлив и благодарен, защото дори в затвора съм свободен в Христос.”

Волфганг бил кръстен и се сприятелил с нови приятели в Христос. Изоставил стария си начин на живот и приел новия живот в Христос. Благодарен е, че открил Христос благодарение на библейския кореспондентен курс „Гласът на надеждата”, който се финансира отчасти от вашите мисионски дарения. Благодарим ви за това, че помогнахте на още един затворник на греха да намери свобода в Христос.