|
Ученичество
Бъртрам Мелбърн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2008 г.
|
Урок 8
|
Сб
Нд
Пн
Вт
Ср
Чт
Пт
Разказ
|
16 - 22 февруари 2008 г. |
Опитността на ученичеството
|
|
|
|
Събота - 16 февруари
|
Стих за запаметяване:
“И повика народа заедно с учениците Си, и рече им: "Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си и така нека Ме следва” (Марк 8:34).
Във всички евангелия, във всички истории за Исус, записани в тях, можем да открием материал, който да ни помогне да разберем какво означава да бъдеш ученик.
Както прочетохме, едно нещо изпъква отново и отново: Ученичеството е опитност, изживяна лично. За да бъдем истински Христови последователи, имаме нужда от опитности с Исус. Имаме нужда да Го познаваме, да бъдем променени от Него, да имаме дял в Него и в онова, което Той ни предлага.
Интелектуалното познание не е достатъчно; способността да цитираме наизуст библейски стихове не е достатъчна; познаването на доктрините не е достатъчно. За да бъдеш ученик на Христос, трябва да имаш лична опитност с Него - опитност, която е променила и продължава да променя живота ти.
Урокът тази седмица ще ни помогне по-добре да разберем с какво са свързани някои от тези опитности.
Основни въпроси:
Какво означава "да ядем плътта и да пием кръвта" на Христос? Какви уроци на вярата се съдържат в Преображението? Защо Исус казва, че трябва да станем като децата? Какво означава да носим кръста си за Него?
За тази седмица прочетете:
Матей 17:1-13; 18:1-4, 24; Марк 8:27-30; Йоан 6:43-58
|
Хлябът на живота |
Неделя - 17 февруари
|
Прочетете Йоан 6:43-58. Какъв важен духовен урок дава тук Исус? Защо думите Му са толкова важни за всички, които искат да станат Негови ученици? Защо споменатите истини са толкова значими за онези, които искат да помагат на хората да станат ученици на Христос?
Не е съвпадение, че Исус произнася тези думи скоро след чудото с нахранването на петте хиляди (Йоан 6:1-14). Въпреки това, реакцията на хората показва, че сърцата им все още са обсебени от светските неща, че гледат на Исус като на земен цар - такъв, който да посреща временните им нужди. Но не за това идва Той! Не това е първостепенната Му задача.
Според тези текстове каква е целта на Исусовото идване? Вижте също Йоан 6:26, 27.
“Да ядем плътта и да пием кръвта" на Христос означава да Го приемем като личен Спасител, да повярваме, че Той прощава нашите грехове и че сме съвършени в Него. Като съзерцаваме любовта Му, като живеем в нея, като пием от нея, ставаме съучастници в Неговото естество. Това, което е храната за тялото, това трябва да е Христос за душата ни. Храната не може да ни ползва, докато не я изядем, докато не стане част от организма ни. Така и Христос няма никаква стойност за нас, ако не Го познаваме като личен Спасител. Теоретичното познание няма да ни ползва. Трябва да се "храним" с Него - да Го приемем в сърцето си - така, че Неговият живот да стане наш живот. Неговата любов, Неговата благодат трябва да бъдат консумирани” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).
Каква е вашата лична опитност с "яденето плътта и пиенето кръвта" на Исус? Как го правите и какви промени донася то в живота ви?
|
Децата и ученичеството |
Понеделник - 18 февруари
|
В Матей 18:1 учениците идват при Исус с въпроса кой е най-велик в небесното царство. Защо ще задават такъв въпрос? Паралелното проучване показва, че те фактически се борят помежду си кой да бъде по-велик в Божието царство (Марк 9:33, 34; Лука 9:46-48). Това не само доказва тяхната безчувственост, но и колко слабо разбират принципите на смирението и любовта - ключовите елементи на Исусовото царство.
Как им отговаря Исус? Матей 18:1-4. Кое прави децата толкова подходящ пример за ученичество?
Помислете колко важно е това, което казва Исус. Ако не се обърнем, ако не станем като малките деца, няма да влезем в Неговото царство. С други думи, ще бъдем изгубени!
Има много начини да се разтълкува онова, което Исус казва. Но ключовата дума тук може би е смирение. Като ученици трябва да бъдем смирени по детски. Необходимо е да осъзнаваме тоталната си нужда и зависимост от Бога - нашия Баща, - както децата осъзнават, че зависят от родителите си. Те не могат да оцелеят сами; ние не можем да оцелеем без Бога. Толкова е съдбоносно да осъзнаем това! Грехът влиза в света, когато Адам и Ева решават, че могат да правят нещата, както те си поискат, отделени от Бога.
Децата вярват на своите родители дори и да не разбират напълно това, което те им казват. По същия начин колко често трябва да се учим да вярваме и да се доверяваме, без да разбираме напълно онова, което Господ ни казва? Ако искаме да ни бъде обяснено всичко за Исус и спасението, преди да повярваме, никога няма да се спасим, защото никога няма да повярваме. Трябва да преживеем обръщането, за което говори Исус - обръщане, което включва и "ставане като децата" - да вярваме онова, което не разбираме напълно. Освен това, ако разбираме напълно, тогава каква е ролята на вярата?
|
Преображение и поражение |
Вторник - 19 февруари
|
Една от най-удивителните опитности, записани в евангелията, е наречена преображение. Тук Бог изявява Своето присъствие по един забележителен начин пред очите на някои от Христовите ученици.
Прочетете Матей 17:1-13. Кои три специални неща се случват? Защо видяното укрепва вярата на учениците?
Исус никога не ни призовава да станем Негови последователи, без да даде основания да повярваме. Разбира се, Той не отговаря на всичките ни въпроси, но получаваме достатъчно основания, за да имаме вяра и да се доверим, макар да не разбираме напълно. И въпреки че не сме били свидетели на онова, което са видели тримата ученици на планината, дадено ни е достатъчно, за да се доверим на Господа и на Неговата доброта. Какво правим с тази вяра, с този дар (Йоан1:9; Ефесяни 2:8) - това е, което ще определи дали растем, дали стоим на едно място, или загиваме.
Учениците имаха великата привилегия да видят неща, каквито повечето хора в този свят никога няма да видят. И все пак какво разкриват текстовете за тях? Матей 26:56, 69-75; Марк 9:30-32; Йоан 20:19. Какви поуки можем да извлечем?
Понякога може да се поддадем на мисъл като: "О, само Бог да би направил това и това за мен, вярата ми щеше да укрепне!" Къде се крие опасността за Христовия ученик в подобно отношение? Какви положителни неща можем да направим, за да съграждаме и използваме вярата, която вече ни е дадена?
|
Елеонската проповед |
Сряда - 20 февруари
|
В Матей 24 и 25 гл. Исус изнася т. нар. Елеонска проповед (защото е изнесена на Елеонския хълм). Учениците насочват Неговото внимание към величието на Иродовия храм и това Му дава повод за проповедта.
Кои са някои от главните белези за Пришествието, които Исус дава на учениците Си в Елеонската проповед?
Матей 24:4, 5
Стихове 9, 10
Стихове 11-13
Стихове 23-27
Стихове 36-44
Оттук можем да извлечем редица важни изводи за ученичеството. Вероятно едно от най-важните е това, че като ученици имаме нужда да осъзнаем духовните опасности там, навън. Намираме се в епицентъра на великата борба между доброто и злото, в която сме обект на множество измами - някои така фини, че ако е възможно, дори избраните да бъдат измамени (Матей 24:24). А като имаме предвид контекста на Исусовата вест, колкото повече краят на времето наближава, толкова по-бдителни трябва да бъдем.
Затова трябва самите ние да бъдем уверени, че сме твърдо основани в това, което вярваме, и защо го вярваме. И когато в църквата постъпват нови членове, тяхното обучение да включва и разпознаването на тези измами.
Разбира се, най-добрият метод си остава познаването на истината. Да бъдем основани в истината е най-сигурният начин да разпознаем греха. Особено, колкото повече наближава Пришествието на Исус, толкова по-съдбоносно важно е да полагаме сериозни усилия в подпомагането на всички членове на църквата, особено на новите, да разпознават знаменията на времето, с които може да се сблъскат в тези времена.
Не е задължително лъжехристите да се явяват като някого, който идва и твърди, че е Христос. По какви други начини можем да бъдем отклонени чрез нещо, което заема в сърцата ни мястото, полагащо се единствено на Христос?
|
Носене на кръста |
Четвъртък - 21 февруари
|
В Марк 8:27-30 Исус пита учениците Си как Го възприемат хората. След като чува отговора им, ги пита какво мислят лично те по този въпрос. От всички единствено за Петър се споменава, че е изповядал Исус като Христос. Той обаче им казва да не говорят за това на никого. Защо иска от тях такова нещо? Не е ли целта на всичко, което прави, хората да разберат, че Той е Христос?
Според вас защо Исус им казва това? Възможно ли е тук да има урок за нас като ученици относно това как трябва да се съобразяваме с времето и обстоятелствата, преди да действаме? Виж също Йоан 4:25-30.
Забележете какво следва в Евангелието на Марк. Обръщението на Исус към Петър трябва здраво да е утвърдило вярата им, че Той е Месия. Представете си какво е минало през ума им, когато Той започва да им предсказва какво ще Му се случи (Марк 8:31). Забележете също, че отново Петър е този, който реагира - същият, който само преди няколко стиха е изповядал Исус като Месия (стих. 32).
Прочетете думите на Исус към Петър (Марк 8:33-38). Каква съдбоносна вест отправя Господ към всички, които биха станали Негови ученици?
Стих 34 внася едно важно допълнение - когато Исус събира народа заедно с учениците Си, тогава започва да говори онези мощни слова - какво означава да бъдеш последовател, ученик на Христос. Макар по онова време да има определени неща, които само малцина избрани имат привилегията да знаят, вестта тук - относно смъртта на Аз-а, вземането на кръста, изгубването на всичко заради Благовестието - трябва да бъде чута от всеки, който желае да следва Спасителя.
Задайте си въпроса: Кога за последен път носихте кръст заради Христос? Как вашият отговор разкрива какъв ученик сте в действителност? Какви промени е нужно да направите и как?
|
Разширено изучаване |
Петък - 22 февруари
|
Прочетете още:
Елън Уайт, Животът на Исус Христос ст. Кризата в Галилея, Предчувствие за кръста, Благославяне на децата.
“Господ казва: "Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си (...) Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие" (Йоан 6:53-55). Това важи за физическото ни естество - на Христовата смърт дължим дори този земен живот. Хлябът, който ядем, е придобит благодарение на убитото Му тяло. Водата, която пием, е купена с пролятата Му кръв. Нито един човек - светия или грешник - не яде просто своя ежедневен хляб, но се храни с тялото и кръвта на Христос. Голготският кръст е отпечатан върху всеки хляб. Отразен е във всеки воден извор. На всичко това Той поучаваше, като сочеше към символите на Своята велика жертва. Светлината, излизаща от тази Господня вечеря в горницата, прави свещена храната, необходима за ежедневния ни живот. Семейната трапеза става като Господня трапеза и всяко хранене - причастие” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).
За разискване:
1. Обсъдете какво означава да ядем плътта и да пием кръвта на Исус.
2. Разсъждавайте по-задълбочено над мисълта, че трябва да бъдем като децата. Кои други техни качества ги правят толкова добър пример за нас? Как можем да имаме по-детинска вяра? В същото време до какви крайности бихме могли да стигнем, подражавайки безкритично на децата?
3. Урокът тази седмица говори за различните измами, с които ще се сблъскаме като Христови ученици. Кои са някои от измамите, с които църквата се сблъсква във вашата страна? Как се проявяват? Под каква маска? Доколко е лесно за членовете на църквата да се подхлъзнат след тях? Като църква какво можете да направите, за да предпазите своите братя и сестри по вяра от всякакви духовни капани, появяващи се на пътя им?
4. Какви основания имаме за своята вяра? С други думи защо сме вярващи? Какви доказателства сме получили, за да вярваме?
5. Обобщете какво разбирате под "опитността на ученичеството". Какво означава тя за вас? Какво включва?
|
Разказ |
|
Надежда или безнадеждност: Част ІІ
Шарлот Ишканиан
Сантош играел крикет с деца на третия етаж, когато внезапно загубил равновесие и паднал. “Господи, спаси ме”, извикал той, докато падал върху опънатите жици. В момента, в който паднал върху кабелите, трансформаторът избухнал и прекъснал електрозахранването. Жиците омекотили удара и той паднал на земята.
Направил опит да се изправи. Събрала се тълпа, която се чудила как е възможно момчето да падне от третия етаж, да закачи високоволтови жици, да се строполи на земята и върпеки това да оживее. “Как остана жив”, попитал човек от тълпата.
“Помолих се Господ да ме спаси” - отвърнал Сантош.
Пасторът се втурнал към момчето. Веднага го откарал в болницата, където му направили спешна операция заради счупения крак. Родителите му също останали край болничното легло.
Хора от семейството научили за падането и обвинили семейството за инцидента. Смятали, че това се е случило заради интереса им към християнството. Сантош обаче не се съгласявал. “Бог ме спаси от много по-страшни наранявания, защото се помолих”, отговорил той.
Родителите на Сантош били много притеснени заради нараняването и медицинските разходи, но той ги насърчавал да се доверят на Бога независимо какво говорят останалите от семейството. По време на двуседмичния си престой в болницата и в последвалия период на възстановяване Сантош споделял любовта си към Исус с всички, които го посещавали.
Скоро се възстановил. Той и родителите му предали живота си на Исус и изхвърлили всичките си идоли. Дядото и баба му, които някога били противници на християнството, сега ходят на църква заедно с Сантош и родителите му. Той ги насърчава да вярват в Исус.
Сантош е много интелигентно момче, което с радост преподава от Библията на своите роднини. Една леля вече се е кръстила, макар че трябва тайно да ходи на църква заради невярващия си съпруг. Няколко други родственици също изучават Библията.
* На снимката - Сантош. Шарлот Ишканиан е редактор на сп. “Мишън” и “Инсайд стори”.
|
|