Бъртрам Мелбърн

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2008 г.

Подготовка за ученичество

Ученикът е последовател на Исус Христос, учещ се от Него, който непрестанно се старае да прилича на Учителя си. Точно както Исус обучи и изпрати Своите ученици, така всяка местна църква трябва да сложи началото на успешна програма за подпомагане, насърчаване и развитие на ученици. В крайна сметка какъв е смисълът хората да идват при Бога и да се кръщават, но скоро след това да Го напускат? В такъв случай не сме верни на своето посвещение, тъй като Исус казва: "Идете прочее научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух” (Матей 28:19). Думата, преведена като "научете", произлиза от гръцка дума, която означава "правете ученици". (Много преводи я предават точно по този начин.)

Тази седмица ще разгледаме подготовката за ученичество.

Как Исус подготвя Своите ученици? Какви принципи можем да извлечем за себе си относно ученичеството от онова, което Той им казва, преди да ги разпрати? Какво научаваме от Планинската проповед - нещо съдбоносно за ученичеството? Каква съпротива трябва да очакват Христовите ученици?

Марк 3 глава започва с влизането на Исус в синагогата и изцеляването на човека с изсъхналата ръка в събота - едно от най-известните Му съботни изцеления. Тези стихове съдържат голяма доза ирония (Maрк 3:1-12): водачите търсят как да Го убият, докато около Него се тълпят огромни множества. Едната група се бои от силата Му, а другата копнее да бъде благословена и възстановена чрез нея.

От двата доклада сякаш изглежда, че в един момент Исус се оттегля от голямото множество, което Го следва, вземайки със Себе Си избрана група ученици. От тази група Той подбира дванадесет, които да вършат апостолското дело.

За тази задача избира онези, които Той желае. Това ни показва, че - както видяхме и преди - инициативата идва от Него. Той отправя призива - ние откликваме. Това означава, че трябва да сме готови за служене, когато бъдем призовани за каквото и да било.

Каква е разликата между ученик и апостол? Учениците са учащи се. Те следват учителя си, за да се учат от него. Терминът апостол произлиза от две гръцки думи - апо и стело - означаващи "изпратен от". Апостолът е посланик или емисар, изпратен да представлява своя господар или царство. И ученикът, и апостолът се учат, но апостолът получава допълнително обучение, за да бъде изпратен като представител на своя господар или организация.

Исус избира дванадесетте, за да бъдат постоянно с Него, и после ги изпраща да проповядват. Матей, казва, че Той им дава "власт над нечистите духове - да ги изгонват - и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ” (Матей 10:1). Това показва, че ги избира, за да създаде обучени работници, които да Му помагат в грижите за големите множества, тълпящи се отвсякъде около Него (адаптирано от АБК, т. 5, стр. 322).

Мнозина гледат на Планинската проповед (Матей 5, 6, 7 глави) като на встъпителната реч на Исус, в която Той очертава етиката на Своето царство. Освен това в много отношения тя е манифест на ученичеството, тъй като съдържа сърцевината на това какво означава да бъдеш Христов ученик.

Кой знае колко книги са написани за тълкуване на тази проповед? В нашия случай желаем да разгледаме онези неща в нея, които се отнасят специално до това какво означава да бъдеш ученик на Исус.

Както споменахме в предишния урок, един от най-големите проблеми, с който се сблъскваме като църква, е задържането на новите членове, запазването им в общността, след като са били кръстени. Всичко това е свързано с темата за ученичеството - как да научим хората какво означава да бъдеш Христов последовател, гражданин на Неговото ново царство. Планинската проповед е пълна с илюстрации и поучения, които всички Христови ученици трябва да умеят да следват. Докато напредваме в изучаването на проповедта, се запитайте: Как мога да приложа тези учения в своя живот? Как би могла нашата църква по-добре да ги проповядва на новите членове, да ги прави по-добри Христови ученици.

Едно е да изповядваш, че си последовател и ученик на Христос, а съвсем друго - наистина да бъдеш такъв. Докато се стараем да "правим ученици" или самите ние да бъдем добри такива, не бива да забравяме ясните думи на Исус в дадените по-долу стихове.

Обещанието на Исус към учениците, че ще ги направи "ловци на човеци" (Матей 4:19) не бе изпълнено незабавно. Най-напред те наблюдаваха как действа Той. Докато служеше в Галилея и "проповядваше Благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ", Той виждаше множествата и изпитваше състрадание към тях, защото "бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир" (Матей 9:35, 36). Заяви на учениците Си: "Жетвата е изобилна, а работниците - малко" и ги прикани да се молят на "Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си" (стих 37).

Много неща могат да научат съвременните ученици на Христос от тези стихове. Все пак едно нещо трябва да стане съвсем ясно - че свидетелстването за Господа няма да е лесно. Ще има съпротива, смут и в някои случаи дори преследване. Затова не бива да се изненадваме, когато тези неща дойдат. И колко трябва да сме загрижени, ако липсват.

Единствено Лука споменава, че Исус е определил още седемдесет ученици, които изпраща на мисионско пътуване (Лука 10:1-23; виж също Изход 24:1, 9). В много отношения Неговите наставления към тях са подобни на онези, които дава на дванадесетте. След като ги наставлява, Исус ги изпраща двама по двама по градовете и местата, където ще отиде по-късно самият Той. Явно тяхната мисия е да подготвят пътя за работата Му. В известен смисъл те трябва да подготвят хората да приемат Исус, когато Той дойде. По какво тяхната мисия прилича на онова, което ние правим днес, за да подготвим хората за срещата им с Господа?

Лука 10:17 казва, че седемдесетте се връщат с радост от мисията си, защото "в Твоето име и бесовете се покоряват на нас". Без съмнение те са дълбоко развълнувани от силата, дадена им чрез Исус, и признават, че тя е Негова. Въпреки това Той - макар и да признава дадената им сила - ги съветва да се радват на онова, което наистина има значение.

Вършенето на велики дела в името на Исус не е гаранция за спасение (Матей 7:22, 23), както ще разберат някои един ден. Духовно положение, църковен авторитет, дори големи успехи в печеленето на души не са неща, които наистина имат значение. Това, което има решаващо значение, е имената ни да са записани в небето - така че никой да не може да ги изличи (Откровение 3:5), защото записаното в небето име означава вечен живот в Исус.

Елън Уайт, Животът на Исус Христос стр. 168 - последен параграф до края на главата; ст. Първите евангелизатори. От Възпитание стр. 70, 71; Марк 6:6-13.

“Този кратък стих [Матей 5:1] съдържа три ключа към разбиране на истинското значение на Планинската проповед. 1) Исус започна да поучава, когато седна. Когато еврейският Рави преподава официално, той сяда и тогава поучава. Самото споменаване на това, че Исус е седнал да поучава учениците Си, е показател, че това поучение е централно и официално. 2) По-нататък Матей споменава, че като отвори устата Си, Той ги поучаваше. На гръцки изразът има двойно значение. a) използва се за тържествено, важно и достойно изказване...; б) използва се за изказване на човек, при което той е отворил сърцето си и излива докрай душата си. Използва се за интимно поучаване без бариери. 3) Работата е в това, че на гръцки в това изречение глаголът поучаваше не е в аорист [глаголно време], а в имперфект (несвършено) и затова описва обичайно повтарящо се действие и преводът би трябвало да гласи: "На това Той ги поучаваше непрестанно". Матей ясно заявява, доколкото е възможно на гръцки, че Планинската проповед не е единствената проповед на Исус, изнесена веднъж, при определен случай, а есенцията от всичко, на което постоянно и обичайно е поучавал Своите ученици” (Уйлям Баркли. Евангелието от Матей).

1. Каква програма за обучаване на ученици има във вашата местна църква? Кои са силните й страни? А слабите? Какви практически стъпки може да предприеме вашата църква, за да стане по-силна в областта на ученичеството?

2. Когато някой се присъединява към местната ви църква, какво можете да направите вие лично, за да помогнете на този човек да стане ученик? Какви специфични дарби притежавате, които да ви помогнат за това? Какво ще кажете за самата съботноучилищна група? Каква роля може и трябва да има тя в процеса на създаване на ученици?

3. Ученичеството изисква от учениците - онези, които знаят какво означава да следваш Исус и да се учиш от Него - да бъдат Негови подражатели. Какво научихте тази седмица от стиховете, които изследвахте? Ако ги приложите в живота си, ще бъдете ли по-добре подготвени да помагате на новокръстените членове да станат ученици на Исус?

С.С. и Гита Карикалан си живеели доста добре. Купували ориз от селяните и го продавали на търговците на дребно. Случило се така, че правителството премахнало посредниците, за да регулира оризовата индустрия и внезапно семейството останало без работа.

Толкова се отчаяли, че започнали да говорят за самоубийство. Един ден две жени адвентистки забелязали как семейството с много тъжни лица слиза от градския автобус. Едната от двете жени на име Сахира им предложила да се помолят до пътя. Макар че били от друга религия, С.С. и Гита приели молитвите на двете посветени жени. Сахира се помолила Бог да им помогне да намерят работа, както и мир и надежда в живота си.

След като Сахира се помолила, семейната двойка признала, че замисля самоубийство, но след молитвата изпитали душевен мир. Сахира ги попитала дали може да ги посети. Семейството й дало адреса на родителите на Гита, където двамата живеели. Тя от своя страна ги поканила да посетят църквата в събота и им обещала, че Исус ще им помогне в тяхната нужда.

И двамата посетили църквата следващата седмица. Сахира ги поздравила топло и им дала Библия. На следващия ден ги посетила. Те се съгласили да посещават библейския курс, след което Сахира и пасторът изучавали Библията заедно в продължение на няколко седмици. Тринадесетгодишният им син Сантош също ги придружавал в библейските уроци.

Веднъж пасторът отишъл при дядото на Сантош, за да си купи лекарство за астма. Докато дядото разговарял с пастора, Сантош се качил на третия етаж, за да играе на крикет с други деца.

По време на играта детето се протегнало да хване топката, но загубило равновесие и паднало от третия етаж. “Господи, спаси ме”, извикал Сантош, докато падал върху опънатите жици.

Продължава следващата седмица