"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Пречистващият огън
на страданието

На кръста Той [Исус, нашият Създател] понесе "печалта ни и със скърбите ни се натовари" (Ис. 53:4).

Гевин Антъни

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2007 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 24 - 30 ноември 2007 г.

Живот на прослава


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 24 ноември
Стих за запаметяване:
“Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа – радвайте се” (Филипяни 4:4).

Лесно е да викаме от радост, когато сме радостни. Но никак не е лесно, когато положението е лошо, когато сме във възможно най-лошите ситуации, когато огненото изпитание се затегне. Но може би точно тогава трябва да хвалим Бога повече от всякога, защото прославата е средството, помагащо ни да поддържаме вярата си.

Наистина, прославата може да преобрази дори и най-мрачните обстоятелства, може би не в смисъл на промяна на фактите около нас, но в смисъл, че тя може да промени нас и хората около нас по начин, помагащ ни да се изправим пред предизвикателствата.

Прославата е вяра в действие. Тя може не винаги да ни се отдава естествено, но когато я практикуваме така, че да се превърне в естествена част от живота ни, има силата да преобръща нещата и да побеждава.

Основни въпроси:

Основни въпроси: Какво представлява прославата? Как може прославата да бъде силно духовно оръжие в трудни обстоятелства? Как може прославата да промени нас и положението около нас?

За тази седмица прочетете:
Исус Навин 5:136:20; 2 Летописи 20:1-30; Псалм 145; Деяния 16:16-34; Филипяни 4:4-7.



Рамка за прослава Неделя - 25 ноември

Великият руски писател Фьодор Достоевски е бил осъден на смърт, но присъдата му била отменена в последния момент. Вместо това прекарал години в затвора. Размишлявайки за преживяванията си там, той пише: “Вярвай докрай, дори всички хора да се отклонят, а ти да останеш единственият верен. Дори тогава давай приносите си и прославяй Бога в своята самота”.

В тези уроци вече видяхме как Павел устоява по време на невероятно противопоставяне и гонения. Сега той е в римския затвор. Но не е потиснат; вместо това нетърпеливо пише, за да насърчи вярващите във Филипи!


Прочетете Филипяни 4:4-7. Според вас, как е могъл Павел да напише подобни неща, след като самият той е в затвор? Кои са ключовите елементи, посочени в този стих за придобиване на “Божия мир”?


Лесно е да се радваш, когато всичко е наред. Но Павел ни увещава да се радваме винаги. Това може да звучи странно. Ако буквално възприемем написаното от него, обаче бихме могли да открием две жизненоважни приложения за нас.

Първо, ако трябва винаги да се радваме, това би означавало, че трябва да се радваме дори когато обстоятелствата не ни дават никакви видими основания за радост. Второ, ако трябва винаги да се радваме, това би означавало, че ще трябва да се научим да се радваме и във времена, когато не ни е до радост.

Павел ни призовава да прославяме Бога дори когато това ни се струва неестествено. Но както ще видим, тъкмо поради периодите, когато това ни се струва неоснователно, ние сме призовани да се радваме. С други думи, прославата е акт на вяра. Както вярата се основава не на обстоятелствата, в които сме се озовали, а на истината за Бога, така и прославата е нещо, което вършим не защото се чувстваме добре, а поради истината за това кой е Бог и какво ни е обещал. И колкото и да е удивително, точно тази вяра оформя нашите мисли, чувства и обстоятелства.


Каква е истината за Бога, която Павел посочва в днешния стих – истина, даваща му възможност да се радва дори и в затвора? Направете кратък списък с онова, което знаете, че е вярно за Бога. Прегледайте списъка и прославете Бог за всяка точка в него. Как това променя начина, по който преживявате обстоятелствата, в които се намирате?




Да срутиш стените с молитва Понеделник - 26 ноември

Има един израз – “да те притиснат в ъгъла”. Представете си, че боядисвате пода на някоя стая, но изведнъж осъзнавате, че сте в ъгъла и не може да излезете оттам – освен ако не минете по прясно боядисания под. Трябва да останете там, докато изсъхне боята!

Понякога нашата вяра като че ли ни притиска в ъгъла. Стигаме до дадено положение, и също като прясната боя на пода, нашата вяра ни вкарва “в капан”. Разглеждаме създалата се обстановка и или трябва да отхвърлим Бог и всичко, в което вярваме, или нашата вяра ни принуждава да вярваме в онова, което ни се струва невъзможно.

Бог притиска израилятните в ъгъла. След като са странствали 40 години в пустинята, Бог не ги въвежка в празни, мирни пасбища. Той ги води до един от най-силно укрепените градове в цялата област. Шест дни трябвало мълчаливо да обикалят около Ерихон. На седмия ден Бог им казал да извикат и този вик, заедно с тръбите, щял да им донесе победа.


Прочетете Исус Навин 5:136:20. Какво се опитва да научи израиляните Бог?


Високият вик не можел да предизвика такива вибрации, че да събори стените. Когато Бог накарал израиляните да “извикат”, това е било същото викане, за което пише Давид в Псалм 66:1, 2 “Възкликнете към Бога, всички земи, възпейте слава на Неговото име, като Го хвалите, хвалете Го славно”. Това възклицание е било прослава! След като шест дни гледали високите стени, те сигурно са стигнали до извода, че не могат да ги съборят сами.


Тази идея помага ли ви да разберете смисъла на Евреи 11:30?


Когато предстои Бог да извърши нещо ново в живота ни, Той може да ни доведе до някой Ерихон, защото може би иска да ни научи, че за триумфът не е резултат от нашите сили и стратегии. Всичко, от което се нуждаем, е извън нас. Така че, независимо какво има пред нас, независимо колко непреодолимо изглежда, нашата роля е да прославяме Бог – източника на всичко, от което се нуждаем. Това е вяра в действие.




Живот на прослава Вторник - 27 ноември

Прославянето на Господа може да не е нещо естествено за нас дори и при добри обстоятелства. А колко по-трудно е в лоши? И все пак, ние сме призовани именно към това. Прославата е нещо, което трябва да се практикува, докато се превърне от дейност, извършвана в определени моменти, в атмосфера, в която живеем. Ето защо прославата не трябва да е специфично действие, а специфичен начин на живот.


Прочетете Псалм 145. Кои са основанията за прослава на Бога, които посочва Давид? По какви начини думите на псалмиста могат да станат и наши собствени?


Големият английски проповедник Чарлз Спържън е автор на книгата Практикуване на прослава. Тя се основава на стих 7 от днешния псалм. В този кратък стих Спържън привлича вниманието ни към три важни неща, които могат да ни помогнат да развием желанието си за прослава в своя живот.

1. Прославата се практикува, когато се огледаме около себе си. Ако не се огледаме около себе си, за да видим величието на Бога, няма да имаме причина да Го прославяме. Какво достойно за прослава можете да видите в сътворения свят – красотата на Божието творение. Какво достойно за прослава може да видите в духовния свят – нарастващата вяра на младия християнин?

2. Прославата се практикува, когато си спомняме какво сме видели. Ако искаме да живеем в атмосфера на прослава, трябва да сме в състояние да си припомняме причините за нея. По какви начини можем да си припомним великите неща за Бога така че Неговата благост и истина да не се изплъзват от умовете ни?

3. Прославата се практикува, когато говорим за нея. Прославата не е нещо, което вършим наум. Тя е предназначена да излезе от устата ни и да бъде чута от околните. За какви основания за словесна прослава на Бога на глас се сещате? Какъв ще бъде ефектът от подобна прослава и върху кого?


Вземете лист и химикал и си отделете време за тези три точки. Какво можете да направите, за да развиете навици на прослава в живота си?




Свидетел, който убеждава Сряда - 28 ноември

В книгата „Деяния” прославата оказва поразително въздействие върху тези, които я чуват. Прочетете Деяния 16:16-34. След като са сериозно бити, Павел и Сила били хвърлени в затвора. Никой не помазал с масло техните наранени гърбове. В голямата им физическа болка и с оковани нозе те били хвърлени в тъмнината на вътрешния затвор. Но когато се заслушали, другите затворници ги чули да се молят и да пеят.

След земетресението и след като тъмничният надзирател установил, че нито Павел и Сила, нито някой от другите затворници е избягал, той “разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: „Господа, що трябва да сторя, за да се спася?” (стихове 29, 30).


Защо това събитие накара тъмничаря да се съсредоточи върху собствената си нужда от спасение? Според вас каква роля са изиграли молитвите и песните на Павел и Сила за това затворниците да не избягат и за обръщането на този човек и цялото му семейство?


Удивително е, като си помислим, че нашата прослава може да преобрази вечната участ на хората около нас. Ако Павел и Сила бяха седели в тъмнината, мърморейки и оплаквайки се както често правят другите затворници, мислите ли, че някой щеше да се спаси през онази нощ?

Не знаем какво се е случило по-късно с тъмничния началник и семейството му, но можем да си представим как по-късно са четяли думите, написани от Павел от друг затвор в Рим: “защото, относно Христос, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него; като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал” (Филипяни 1:29, 30). Ако са прочели това и са разсъждавали за радостта, която Павел е преживял в страданието си, сигурно в сърцата им се е родила песен и са се почувствали предизвикани да останат верни на всяка цена.


Според вас кой може да бъде доведен при Бога чрез песента на прослава, издигаща се от сърцето ви? Направете усилия да сте по-откровени и прочувствени в прославата си на Бога в присъствието на други хора. Не знаете до какви положителни резултати може да доведе това.




Побеждаващо оръжие Четвъртък - 29 ноември

Прочетете 2 Летописи 20:1-30. Както установил Йосафат, прославата е мощно оръжие. След като му докладвали, че против него идва “голямо множество”, Йосафат не се впуснал незабавно във военни действия, а се “предаде да търси Господа” (стих 3). Когато хората от Юдея се събрали в Ерусалим за пост, Йосафат признал истината за положението, в което се намират казвайки, че “в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни” (стих 12).


Когато видите наближаването на “голямо множество”, коя е инстинктивната ви реакция? Какво можете да научите от отговора на Йосафат в стихове 3-12 за справянето с опозицията?


Когато Божият Дух слезе върху Яазиил, той смело заяви: “Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; застанете и вижте извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас” (стих 17). След това народът се поклони на Бог и запя песни на прослава “с много силен глас” (стих 19). Но въпреки че Бог щеше да воюва за тях, те все пак трябваше да се изправят лице в лице с врага.

Това не е обикновен военен поход. Йосафат определи хор, който да пее за прослава на Господа, докато войската марширува. “Когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бяха поразени” (стих 22). Според автора, Бог се намесва точно в мига, в който те упражняват вярата си в Неговото обещание и “хвалят великолепието на Неговата светост” (стих 21).


Отново прочетете целия текст за днес. Какви духовни принципи откривате в него, които са приложими и за вашата връзка с Бога, особено в периоди на изпитания и стрес?




Разширено изучаване Петък - 30 ноември
Прочетете още:

Елън Уайт, Пророци и царе, стр. 190 – 203; Патриарси и пророци, стр. 487 – 498 (англ. издания).

“Нека възпитаваме сърцата и устните си да произнасят прослава на Бога за Неговата несравнима любов. Нека възпитаваме душите си да се надяват и да пребъдват в светлината, сияеща от Голготския кръст. Нека никога не забравяме, че сме деца на Небесния Цар, синове и дъщери на Господа на господарите. Наша привилегия е да се осланяме на Бога” (Елън Уайт, По стъпките на Великия Лекар).

“И въпреки че Го обожавам и прославям, искам да Го прославяте заедно с мен. Прославяйте Бог дори когато се проваляте в тъмнина. Прославяйте Го дори в изкушение. “Радвайте се всякога в Господа”, казва апостолът, “пак ще кажа – радвайте се”. Дали това ще донесе мрак и тъмнина на семействата ви? Не, в никакъв случай. Това ще донесе слънчева светлина. Така ще събирате лъчи от вечна светлина от трона на славата и ще ги разпръсвате около вас. Увещавам ви да се ангажирате с тази работа, разпръсквайте светлина и живот около вас – не само по вашия път, но и по пътя на хората, с които се свързвате. Поставете си за цел да направите хората около вас по-добри, да ги издигнете, да ги насочите към небето и славата и да ги накарате да търсят – над всичко земно – безсмъртните реалности, нетленното наследство и вечните богатства” (Елън Уайт, Свидетелства към църквата, том 2).

За разискване:

1. Каква е ролята на публичната прослава в живота на християнина? Как бихте описали прославата в съботните ви богослужения? Извисяваща ли е? Насърчава ли членовете да останат верни сред изпитания и травми? Ако не, какво може да бъде направено?

2. Какво означава да “прославяте Бога дори когато се проваляте в тъмнината” или да Го “прославяте дори в изкушение”? Как прославата може да ни помогне да преминем тежките ситуации?

3. Споделете какво въздействие ви е оказала прославата през годините. Какво научихте от опитностите на другите?

4. Нека групата ви избере един псалм и го прочете на глас. Какво разбирате за прославата от него? Какво е въздействието на прославата върху вярата ви?




Разказ
Когато Бог призове
Сароджини Чедалауада

Сеетаратнам пеела на идолите в храм в Индия. Тя била изцелителка и лекувала хората от болести, като връзвала връвчици по ръцете им и пеела лечебни мантри.

Веднъж й подарили един Нов завет. Била любопитна да научи нещо повече за християнския Бог на име Исус. Една нощ заключила вратите, затворила прозорците на дома си и започнала да чете Новия завет. Поставила го до възглавницата си и заспала.

Внезапно се събудила от ярка светлина в стаята си. Не знаела откъде идва светлината. Видяла мъж облечен в бяла индийска одежда, който стои в светлината. Той й казал: “Сеетаратнам, ще повярваш ли в Мен?”

Тя попитала: “Кой си Ти, че да повярвам в Теб?” Докато мъжът стоял пред нея, тя осъзнала, че това е Исус. “Да, Господи, ще повярвам в Теб”, отговорила Сеетаратнам.

На следващата сутрин Сеетаратнам посетила своя племенница, която била християнка. “Снощи видях Исус насън. Искам да говоря с твоя пастор.” Така започнала да посещава църквата на племенницата си.

Веднъж адвентният пастор Прасада Рао я посетил. Тя не желаела да говори с друг пастор, затова Рао й дал няколко библейски текстове за четене и я поканил да му се обади, ако има някакви въпроси. Не след дълго Сеетаратнам се свързала с пастора и му задала въпроси за съботата. Пасторът й обяснил тази и други библейски истини.

Сеетаратнам искала да знае все повече и повече, затова пасторът я поканил на евангелизаторски събрания в родното й село. След събранията Сеетаратнам се кръстила в адвентната църква.

Изпълнена с Божия Дух, Сеетаратнам е мощно свидетелство за своя Господ. Тя помага на бедните и болните и се моли за тях. Основала е църква, в която има повече от тридесет вярващи. Без да се страхува, разказва на другите за Исус, който я призовал да изостави идолите.

Сега, когато хората отиват при Сеетаратнам, за да получат изцеление, тя им казва, че е християнка и че вече не пее мантри. “Ще се моля за вас”, добавя тя.

Много хора в селото на Сеетаратнам са намерили радостта, която носи вярата в Исус. Новият им живот личи по лицата, които светят, когато се покланят на Бога на всяко съботно богослужение.


* Сароджини Чедалауада живее близо до Сиатъл, щата Вашингтон. Тя и съпругът й подкрепят активно мисионерската дейност в Индия.