Джонатан Кунтараф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2007 г.

Мъдрост за всеки ден

Както говорихме досега, Библията е книга и на практическата, житейската мъдрост. Въпреки че засяга велики теми с всемирно значение (като великата борба, падението на Луцифер и смъртта на Исус като жертва за греховете на света, в нея е дадено и ръководство за ежедневния ни живот. Чрез Своето Слово Господ ни е дал чудесни принципи, които – ако бъдат следвани и прилагани – ще променят значително начина, по който живеем, защото ще повлияят на решенията, които вземаме.

Колко е важно, когато трябва да вземаме решения – за семейните връзки, за обществените връзки, за работата, за парите или за отговорността да си ръководител, – да имаме Божието ръководство. И защо не? Богът, Който знае и “кога пада едно врабче” (Мат. 10:29), е очевидно загрижен за нас и ни желае най-доброто. Затова можем да бъдем сигурни, че ако бъдем открити за Неговото ръководство, ако отваряме Неговото Слово с благоговение, себепредаване и вяра, Той ще ни ръководи.

Тази седмица ще разгледаме мъдростта, която Бог споделя с нас чрез Своето Слово.

Всеки ден всеки от нас трябва да прави избор - да взема необходимите решения. Както всички знаем, всеки ден се вземат и погрешни решения. Често в сърцевината им лежи егоизмът, защото – като грешни същества ние сме преди всичко изпълнени с егоизъм. Колко често изборът, който правим, донася болка и страдания на самите нас, както и на другите.

Добрата вест е, че Бог е дал Своето Слово като светлина и ръководство за нас – грешните и егоистични същества (Пс. 119:105).

В Библията можем да открием принципи, които да ни дадат необходимата мъдрост, за да вземаме правилните решения, особено в моралната област.

Едно е да четеш за библейските принципи, а съвсем друго нещо е да ги следваш. Както казва псалмистът: “В опазването им има голяма награда” (Пс. 19:11). Мъдростта, която намираме в Библията, би била безполезна за нас, ако не я прилагаме. Много хора в света, които макар да познават библейските принципи, постъпват точно обратното на тях. Като християни трябва не само да знаем какво казва Библията; необходимо е и да се подчиняваме на думите й. Само тогава можем наистина да се ползваме от мъдростта от Божието Слово. Мъдър човек не е онзи, който има само знания в ума си или който може да цитира текст след текст. Мъдър е онзи, който постъпва според истините, дадени чрез Писанието.

Като хора ние имаме свой собствен живот зад затворени врати на дома. В същото време сме и социални същества, живеещи в обществото на други хора, които не споделят нашето мислене.

Всъщност ние сме не само отделни личности, но и граждани на обществото. В тази област също можем да намерим мъдрост в Божието Слово за това как най-добре да живеем в различните общности.

Изчислено е, че в течение на вековете човечеството е постановило повече от 32 милиона закона - всичките с цел коригиране на човешкото поведение. Често тези закони се променят и отменят, за да се поддържат в крак с времето. Не е така с Десетте заповеди. Принципите зад тях са непроменими и вечни – принципи, които могат да ни ръководят винаги в личния и обществения живот.

Библията ни дава мъдрост относно това как можем най-добре да живеем като граждани на едно по-голямо общество. Предлага много принципи, които, ако бъдат следвани, могат да ни направят по-добри граждани и по-добри свидетели за Господа в обществото.

Писанието признава съществуването и необходимостта от работа за човека. Веднага щом били създадени, Адам и Ева били поканени да подреждат и поддържат Едемската градина (Бит. 2:15). Дори след пораженията на греха (Бит. 3:17-19) работата щяла да бъде благословение за човечеството (Екл. 3:22). Освен това в Библията са записани поученията на ап. Павел, който казва, че ако някой отказва да работи, той няма право и да яде (2 Сол. 3:10). Исус е бил на не по-малко от 30 години, когато се е появил на обществената сцена (Лука 3:23) и Библията казва, че хората Го познавали като дърводелец (Марк 6:3).

Знаем, че покоряването на Божията воля е свързано с покоряването на Божието писано Слово. Но докато Библията отразява волята на Бога за всички общо, волята Му за нашия живот е конкретна. Господ ни дава общи принципи за това как да живеем, но ние можем да ги използваме като ръководство и в по-конкретни области на живота (като работата например).

Тъй като Библията говори за нуждата на човека от работа и че работата е основната човешка дейност, не е изненадващо, че Библията ни дава мъдрост и по отношение на това.

Екл. 9:10

Мат. 25:14-30

Гал. 6:4

Кол. 3:23, 24

Библията ни разкрива някои конкретни отношения и характеристики на добрия работник, които включват разумно използване на времето (Мат. 25:14-28), усърдие (Пр. 12:24), честност и уважение към властта (Еф. 6:5, 6). Най-важното е, че трябва да бъдем почтени във всичките си взаимоотношения - и като работници, и като работодатели (Пр. 11:1).

В Библията отново и отново четем за това колко опасно може да бъде богатството за духовното благосъстояние на последователите на Господа. В Своята Божествена предвидливост Той е видял приближаването на отстъплението на древния Израел с думите “и те ядат до насита” (Вт. 31:20; виж също Вт. 32:15). В това състояние те ще се отвърнат от Него и ще служат на други богове. В същото време Библията говори за леността и мързела, които могат да доведат до бедност и това от своя страна да причини грях и разруха. Тези две клопки трябва да бъдат избягвани.

Парите могат да причинят на хората странни неща. За разлика от храната, водата или почивката те никога не се виждат достатъчни на човека, независимо колко много той печели. Всъщност понякога колкото по-богати са хората, толкова по-алчни стават. Обаче Писанието предлага принципи, които могат да ни помогнат по-добре да разбираме как трябва да се отнасяме към парите и към трупането на богатство. В желанието си да имаме пари е съдбоносно да помним, че в края на краищата единственото дълготрайно богатство е “богатството в небесата” (Марк 10:21).

Нека да си кажем истината: в този свят, такъв, какъвто е сега, винаги ще има място и роля за водачи от един или друг вид.

За нещастие много често хората, които се издигат до нивото на ръководители, сграбчват възможността да служат на себе си, без да мислят за хората, които ръководят. Библията ни дава примери за несебелюбиви и успяващи водачи (като Моисей), както и за опасни и неморални такива, като цар Ирод.

Според Робърт Грийнлийф водачът - слуга е този, който първо е слуга. “Това започва с истинското чувство, че човек иска да служи - преди всичко да служи. После същото съзнателно решение кара човека да се стреми да ръководи в името на доброто на другите. Разликата се изявява в грижата, която слугата показва – първо се уверява, че са посрещнати най-насъщните нужди на другия. Най-добрият тест: тези, на които се служи, израстват ли като личности? Дали докато им се служи, те стават по-здрави, по-мъдри, по-свободни, по-самостоятелни, по-готови самите те да бъдат слуги?” (Силата на ръководенето чрез служене).

Ако всички водачи от последните 2 000 години бяха следвали типа ръководене на Исус, колко по-различна щеше да бъде човешката история!

Разбира се, водачите, които желаят да служат, са съвсем малко и се срещат твърде рядко. Но като християни ние трябва да бъдем в първите редици на онези, които показват точно как трябва да се прави това.

Елън Уайт, Свидетелства към служителите, “Как трябва да изследваме Писанията”; “Копайте по-надълбоко”; “Практически съвети за работата”.

“Библията съдържа всички принципи, които хората трябва да разберат, за да са подготвени както за този живот, така и за бъдещия. Всички трябва да разбират тези принципи” (Елън Уайт, Възпитание).

“Онези, които изучават Библията, които се съветват с Бога и се осланят на Него, ще могат да постъпват мъдро по всяко време и при всякакви обстоятелства. Добрите принципи ще бъдат изявени в живота им” (Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 5).

“Библията разкрива истината с простота и съвършена пригоденост към нуждите и копнежите на човешкото сърце. Тя е удивлявала и омайвала и най-високо развитите умове, а скромните и неуките е учила как да различават пътя на спасението. Но тези просто изказани истини съдържат неизразимо възвишени и значителни теми, които са толкова над човешките възможности за разбиране, че ние можем да ги приемем само защото Бог ги е оповестил” (Пак там).

1. Как верността в плащането на десятъка и даването на дарения може да ни защити от опасността да станем алчни?

2. Колко насериозно се обръщаме в ежедневието си към Библията за мъдрост при вземането на решения? Как на практика можем да направим това. Изберете няколко примера като: Трябва ли да се оженя за този човек? Трябва ли да започна тази работа? Трябва ли да се преместя? Как можете да намерите отговори на тези конкретни въпроси в Библията? А можете ли изобщо?

3. Обсъдете въпроса за водачеството и колко е лесно за ръководителите да станат себелюбиви и да използват властта си за егоистични вместо със себеотрицание да служат на хората. Някой от групата имал ли е преживявания в тази област? Какво сте научили, което може да бъде от полза и за другите?

Джон и Нора Оманга живеят в Южен Судан и посещават една от големите

протестантски църкви в областта. Веднъж били посетени от Лука, техен добър

приятел от църквата.

“Открих по-добър път – казал той. – Открих истинската Божия църква.” Джон и

Нора се заслушали в разказа му. “Чудех се защо църквата ни спазва неделята и

попитах свещеника. Той каза, че на гръцки думата почивка означава неделя. Но

сега разбрах истината.” Лука отворил Библията си на езика Моро и започнал да

превежда на Джон и Нора.

Семейството се заслушало и започнало да се пита дали това е вярно. Започнали

да изучават Библията заедно. Джон нямал своя Библия и затова се опитал да

запамети прочетеното от Лука.

Случило се така, че мисионери от Глобалната мисия посетили областта. Те

помагали на хората в селскостопанската работа, за да ги опознаят по-добре.

Когато научили за интереса на Джон и Нора към Библията, мисионерите им

предложили да учат заедно. Жадното за знание семейство се съгласило. Три

месеца по-късно Джон и Нора се присъединили към адвентната църква.

Вождът бил дал разрешение на мисионерите да живеят в областта, но когато

местният свещеник разбрал какво става, гневно поискал от вожда да ги изгони.

Вождът вече бил обещал и не можел да се отметне от думата си, но заплашил,

че всеки, който стане адвентист, ще бъде прокълнат.

Когато научил, че Джон и Нора са станали адвентисти, вождът ги проклел с

думите, че отровни змии ще ги ухапят.

Веднъж, докато Джон работел в градината си, голяма отровна змия го

нападнала. Той успял да я убие, преди да бъде ухапан, но си спомнил за

проклятието и започнал да се моли усърдно за Божията закрила.

През една гореща нощ няколко седмици след този инцидент семейството легнало

да спи извън колибата, за да избегне комарите, които се били събрали вътре.

През нощта се събудили от дим и видели, че колибата им гори. Загубили почти

всичко, но все пак останали невредими. “Поне веднъж се радвахме, че комарите

са ни изгонили навън”, казал Джон.

Наскоро вярващите в областта получили първите си Библии на родния си език

Авокая. Сега могат да обясняват библейските истини и на други хора на родния

им език.