Клифърд Голдстейн

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2006 г.

Седемдесет седмици

Досега трябва да са изяснени няколко момента: съдът в Даниил 7 глава и очистването на светилището в Даниил 8 глава ­ едно и също събитие; това става след периода от 1260 години.

Второ, Даниил 8 глава завършва с видението за 2300 денонощия, което остава необяснено. Даниил 9 глава обяснява края на 8-ма глава ­ Гавриил предлага на Даниил тълкуването, което липсва в края на предишната глава. Следователно, Даниил 8 и 9 глави са едно цяло ­ видение и частично тълкуване (Даниил 8 глава) и останалата част от тълкуването (Даниил 9 глава).

Тази седмица продължаваме с 9-та глава, като ще наблегнем на удивителното пророчество за 70 седмици, което е силно доказателство не само за боговдъхновеността на Писанието, но и за месианството на Исус, Който ­ като център на пророчеството ­ формира основата и на пророчеството за 2300 денонощия.

Както видяхме миналата седмица, видението от Даниил 8:14 е времево пророчество ­ 2300 денонощия. Сега, в 9-та глава, Гавриил се завръща и дава още едно времево пророчество ­ този път за 70 седмици (Даниил 9:24).

Представени са ни две пророчества, съпоставими едно с друго ­ 2300 денонощия и 70 седмици; това за 70-те седмици е по-късото от двете.

Макар че този глагол се превежда по различни начини (коренът е чатчак) като “определени” или “постановени”, основното значение е “отрязани”, както го определят повечето еврейски речници (за съжаление, тази дума не се появява никъде другаде в Библията, така че не можем да я сравним с други нейни употреби). В угаритския език ­ език, подобен на еврейския ­ учените са забелязали, че синонимът на думата чатчак в него също е “отрязвам”. Следователно, основният смисъл на текста е “70 седмици ще бъдат отрязани”.

Отрязани от какво? От какво друго, освен от другото времево пророчество? Очевидно това е марех ­ пророчеството за 2300 денонощия от Даниил 8:14, което Гавриил току-що е посочил на Даниил ­ по-дългото от двете пророчества.

Следователно, дадени са ни две времеви пророчества ­ 2300 денонощия и 70 седмици, като 70-те седмици трябва да са “отрязани” от 2300 денонощия.

Тук, в този стих са обяснени 69 от 70-те седмици. Пророчеството започва със заповедта за възстановяването и съграждането на Ерусалим, а 69 седмици по-късно приключва с “Княза Месия”. Имаме две исторически събития ­ заповедта за възстановяването и съграждането на Ерусалим (която е от очевидна важност за Даниил) и “Княза Месия”.

Тук стигаме до един съдбоносен момент ­ това пророчество е насочено към Исус. Първите 69 седмици се използват, за да ни доведат до Исус ­ “Княза Месия”. Следователно, можем да кажем, че основата на пророчеството е самият Христос. И в степента, в която можем да имаме увереност в месианството на Христос, в същата степен можем да се доверим и на самото пророчество.

Друго много важно нещо, което не бива да забравяме, е, че адвентистите от седмия ден изобщо не са единствените, които виждат Христос в това пророчество. От години християни от най-различни деноминации са приемали това пророчество като едно от най-силните доказателства за месианството на Исус Христос. Все пак Даниил, живял 500 години преди Христос, дава едно времево пророчество за Него.

Даниил 9:25 започва със заповедта за възстановяване и съграждане на Ерусалим и приключва с Месия 69 седмици по-късно. И макар да има разногласия относно точните дати, със сигурност можем да кажем, че заповедта за възстановяване и съграждане на Ерусалим е от VI или V в.пр.Хр., а Исус е живял и умрял през I в.сл.Хр.

Жизненоважният въпрос, на който трябва да отговорим сега, е: Коя е началната дата ­ датата на заповедта за възстановяване и съграждане на Ерусалим? За щастие, ако вярваме, че 69-те седмици приключват с Исус, можем с точност да стесним периметъра на търсене до една заповед, издадена през 457 г.пр.Хр. от Артаксеркс в седмата година от неговото царуване (виж следващите части).

Имайки предвид това, нека прегледаме някои други дати, към които често се отнася заповедта от Даниил 9:25.

Например 538 г.пр.Хр. Използвайки принципа “ден-година”, към 69-те седмици (483 години) трябва да отнесем “Княза Месия” ­ Исус ­ към 55 г.пр.Хр. ­ една невъзможна дата за Исус.

Същото се отнася и за една друга често посочвана дата ­ 520 г.пр.Хр. Тази начална дата би отпратила Исус към 37 г.пр.Хр. ­ едно също невъзможно заключение.

И накрая, още една често посочвана дата е 444 г.пр.Хр., която би разположила началото на Христовото служене около 39-40 г.сл.Хр., а смъртта Му ­ някъде в началото на 40-те години сл.Хр. И макар че това предположение е доста по-точно от другите две, изследователите на Новия Завет знаят, че тези две дати не могат да се отнесат към Исус.

Даниил 9 глава ни дава пророчество за “Княза Месия”, Който ­ както знаем ­ е Исус. Това свързва важното пророчество с една историческа дата ­ заповедта за възстановяване и съграждане на Ерусалим. Дали Писанието би ни дало толкова важно пророчество, без да ни докладва за неговото изпълненине? Очевидно не.

1. До кого е адресирано писмото?

2. Кои са специалните оплаквания от евреите?

3. Според писмото кой е изпратил или разрешил евреите да се върнат в Ерусалим, за да правят това, което правят?

Вижте какво става. Известно време след като евреите се връщат в Ерусалим, група персийски офицери пишат до цар Артаксеркс оплакване от евреите, които възстановяват Ерусалим. В писмото си те отбелязват две важни неща: (1) че градът се възстановява (Ездра 4:12) и (2) че евреите, които го възстановяват, са дошли тук по заповед на царя. В писмото се казва: “Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град и издигат стената, като са свързали основите” (стих 12). С други думи, евреите, които възстановяват града, са дошли благодарение на цар Артаксеркс. Трябва именно той да е издал заповедта, която им разрешава да възстановят града си. Въпросът е коя е тази заповед?

Вчера видяхме, че евреите, които се завръщат в Ерусалим, започват да го възстановяват. Видяхме също, че тяхното завръщане е благодарение на заповедта на цар Артаксеркс. Той трябва да е този, който издава заповедта “да се съгради изново Ерусалим” (Даниил 9:25), за да могат те да правят точно това, което правят.

Интересно, но Библията споменава само една заповед, издадена от Артаксеркс, която може да отговаря на тези особености, и това е заповедта от седмата година на неговото царуване, която твърдо можем да идентифицираме с 457 г.пр.Хр.

Книгата “Ездра” не е написана в хронологичен ред и затова събитията от 4 глава стават след 7 глава. И макар в тази заповед да не се споменава нищо относно възстановяването на града, това очевидно се е подразбирало, защото ­ както разбрахме вчера ­ точно това правят евреите. Както те, така и техните неприятели, разбират заповедта на Артаксеркс от седмата му година именно по този начин ­ юдеите “възлязоха от тебе при нас” (Ездра 4:12); и тя трябва да е включвала и заповедта “да се съгради изново Ерусалим”. Това е още по-очевидно, тъй като нищо в тяхното писмо не намеква за идеята евреите да възстановяват града си в някакво противоречие със заповедта на царя.

Следователно, взети заедно, Ездра 4 и 7 глави изясняват, че заповедта, дадена в седмата година от царуването на Артаксеркс, наистина е “заповедта да се съгради изново Ерусалим”.

Това със сигурност може да бъде отнесено към 457 г.пр.Хр. (и макар някои да настояват, че това е 458 г., несъответствието между двете години е само шест месеца).

Освен това за всеки, който вярва, че Исус е “Князът Месия”, това е точната дата. С други думи, Исус е нашата Сигурност по отношение на това пророчество.

Прочетете този цитат от забележителната биография на Исак Нютон ­- пламенен изследовател на книгата Даниил: “Кого го е грижа дали Нютон е бил прав като е твърдял, че пророчеството за 70 седмици в книгата Даниил се отнася до един период от 490 години от момента, в който Ездра извежда евреите от Вавилон и ги връща в Ерусалим (457 г.пр.Хр.) до разпятието през 33/34 г.сл.Хр.?” (А. Рупърт Хол, Исак Нютон: Приключенец на мисълта).

“Следователно, изглежда, че същинските възстановителни дейности в град Ерусалим (Ездра 4:12), които се осъществяват с неговата благосклонност, предполагат, че царското съгласие е било изразено в заповедта за разрешаването на юдеите да имат в новоосвободените си земи един видим център, от който да осъществяват съдебните и административните си дейности. Следователно “думата”, или заповедта, на Артаксеркс от 457 г.пр.Хр. дават най-доброто начало за пророчеството от 70 седмици на Даниил и най-дългия промеждутък от време за 2300 години (Даниил 8, 9)” (Седмата седмица, Левит и същността на пророчеството, Франк Холбрук).

Вижте също Лерой Фрум, Пророческата вяра на нашите бащи цитатите на изследователите относно 457 г.пр.Хр. като начална точка на разглеждането на пророчеството. Защо избираме 457 г.пр.Хр. пред 458 г.пр.Хр. ­ виж Хронология на Ездра 7 глава от Хорн и Ууд.

1. В групата преговорете всичко изучено досега, докато всеки разбере материала.

2. Каква е според вас ролята на порочествата в нашето свидетелстване? А дали не наблягаме твърде много на тях?

Тиаго от малък имаше някакво наследствено увреждане, което след време щеше да доведе

до ослепяване. Той обаче отказваше да повярва, че този ден ще дойде. Когато навърши

12 години, зрението му започна да отслабва. Можеше да вижда цветове и сенки, но не и

да чете. Само след няколко месеца зрението му изчезна напълно.

Майка му многократно бе настоявала да започне да учи брайловата азбука, за да се

подготви за слепотата, но той се противеше, защото смяташе, че това ще ускори

момента, когато няма да може да вижда. След като съучениците му се умориха да му

четат уроците, вече нямаше как да отлага ученето на брайловата азбука. Тиаго се

бореше с обезсърчението и вярваше, че Бог ще му помогне да премине трудния път от

света на зрящите към пълната слепота.

Когато съучениците му го пренебрегваха или отбягваха, той викаше към Бога за помощ.

Тиаго бе особено благодарен за няколко близки приятели, които никога не го

изоставиха.

Когато Тиаго бе на 15 години, едно семейство, което живееше срещу тях, покани майка

му да присъства на курс за отказване от цигарите, провеждан от Църквата на

адвентистите. Майка му пушеше и Тиаго многократно бе настоявал да се откаже. Тя му

каза, че ще отиде на курса, стига той да я придружава. Макар че пропуснаха някои от

срещите, тя успя да се откаже от пушенето.

След това съседите ги поканиха на евангелизаторски събрания, които винаги се

провеждаха след семинара за отказване от цигарите. Тиаго не знаеше нищо за

адвентистите, но реши да отиде. Взе си библейските уроци, които предлагаха и един

учител започна да ги посещава в дома им. Тиаго разказа на най-близката си приятелка

какво е научил на събранията и я покани да го съпровожда. Макар че отначало се

колебаеше, тя го придружи и дори се записа в семинара за изучаване на книгата

“Откровение”. След края на събранията Тиаго и майка му започнаха да посещават

адвентната църква. Баща му често е с тях, когато не е на работа. Наскоро Тиаго реши

да приеме Исус. Той даде своето свидетелство: “Пред младите хора има много пречки.

Моята слепота е основната ми пречка. Но моята вяра ми дава възможност за нов поглед

към живота. Ако младите изучават Библията и приемат истините, които откриват там,

също ще получат нов поглед към живота.”