Арнолд Уоленкампф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2006 г.

Християнският Водач

Смъртта на Исус Христос за греховете на света е най-важната от всички истини. А и какво друго в крайна сметка има значение? И тъй като това е така, Бог не е оставил на нас сами да стигнем до нея. Било ни е дадено обещанието за Светия Дух, Който ще ни ръководи в нашето проникване в тази истина. По тази причина в края, в деня на съда, никой няма да има извинение.

Наистина, Духът е дар от Бога за нас, падналите същества. Без жертвата на Исус на кръста не би имало спасение за никого; в същото време без Духа, Който да ни води, да ни възстановява и да ни вдъхва сили, нямаше да има лично спасение. Исус и Духът действат в пълна хармония, за да възвърнат в присъствието на Бог-Отец изгубеното в пустинята на греха човечество. Планът на Бога е да възстанови мира и хармонията, царували между Него и човечеството преди появата на греха.

Тази седмица ще разгледаме по-подробно значението на Светия Дух в живота ни.

Както посланикът говори от името на своето правителство, така и Духът говори на хората от името на Исус и с Неговия авторитет. Посредством Духа Исус продължава земното Си служене.

“Скоро след като Христос се възнесе при Своя Отец и при изливането на Светия Дух върху вярващите, учениците напълно схванаха характера на Спасителя и мисията Му. След като бяха получили кръщението от Духа, те започнаха да осъзнават, че са били в самото присъствие на Господа на славата. Когато си спомняха думите на Христос, умовете им се отваряха, за да разберат пророчествата и чудесата, които Той бе вършил (...) Уроците Му, които съвсем слабо бяха разбрали, сега им се откриха с нова сила. Писанията станаха за тях нова Книга” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

Духът е жив, личен Учител. Всеки път, когато отваряме Библията, Духът може да ни разкрива истинското значение на онова, което четем. Ключът към това е ежедневно да се предаваме на Господа, молейки Го да отвори умовете и сърцата ни за истината - където и да ни отведе това. При такива обстоятелства Светият Дух със сигурност ще ни ръководи.

Християнинът избира да не следва собствените си импулси и да не се отдава на склонностите си, а да следва подтиците на Духа. Воден от Него, посветеният последовател на Исус никога няма да извърши нещо, без преди това да е потърсил съвета и наставленията на Бога. “Господи, какво желаеш да извърша?” е въпросът, който той постоянно задава.

Християнинът не бива да се съсредоточава единствено в областта на обикновеното вярване за нещо или в теоретично богословие. Вярата му трябва да бъде по-скоро експериментираща, отколкото теоретична. Под ръководството на Духа небесното разположение и ориентация на ума ще бъде излято във форма на конкретни действия и поведение.

Но колкото и голямо чудо на вярата да е действието на Светия Дух в живота ни, то не се случва просто автоматично. Малцина са онези, които са предали сърцата си на Исус и са били кръстени с Духа, и след това изведнъж са установили, че водят чист и осветен живот без старателни усилия от своя страна. Точно тук хората допускат грешка. Да не разчиташ на собствените си дела и сили за спасение в битката с греха не означава, че няма да имаш ежедневни битки с егото и с плътта. Битката присъства и тя е реална, изисква борба и вярност, които не изключват страданията от наша страна, за да излезем в края победители. Но добрата новина е, че ни е била обещана победа чрез обитаващия в нас Свети Дух.

Тук Божието Слово е наречено “меч на Духа.” Именно Духът е вдъхновявал писаното Божие откровение, тъй като “светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух” (2 Петрово 1:21). Това е важна мисъл, която християните никога не бива да забравят. Бог ни обещава Светия Дух, но са ни дадени и предупреждения.

Факт е, че има най-различни духове, проповядващи най-различни учения. Дори в християнската църква са насърчавани странни вярвания, да не кажем странни практики, от страна на хора, които претендират, че са водени от Божия Дух. Въпреки че в някои случаи измамите и фалшификациите са твърде явни, за да може някой да се подведе по тях, в други случаи могат да бъдат твърде потайни, фини и коварни и поради това да са насърчавани от любящи, добри и искрени хора. Тогава как човек трябва да “изпитва духовете” дали са от Бога, или не?

Жан Калвин съветва: “Трябва ревностно да се отдаваме както на четене, така и на вслушване в Писанието, ако наистина искаме да получим някаква полза от Божия Дух (...) Но за да не се промъкне Сатана и да не говори от Негово име, Бог желае да Го разпознаваме в Неговия образ, отразн в Писанието. Духът е Авторът на Свещеното Писание и не може да се различава от самия Себе Си. Ето защо Той винаги ще остане такъв, какъвто ни се разкрива тук” (Жан Калвин, Институции на християнската религия).

Делото и целта на Светия Дух са съсредоточени в Исус Христос. Той не привлича вниманието към Себе Си, а го насочва към Сина. Проверката за всяко приписвано на Духа действие в даден човек или организация е доколко те отразяват и прославят Исус. Ако привличат вниманието към себе си и прославят себе си или човечеството, или дори човешка духовна опитност, то със сигурност им липсва печатът на Светия Дух.

Духът не представя Свои идеи, а само онова, което Исус е поучавал. Исус казва: “От Моето ще взема и ще ви известява” (Йоан 16:14).

Тъй като е Дух на истината, Той носи особено свидетелството за Исус, Който е Истината (Йоан 14:6). И единствено чрез Духа, пряко говорещ на сърцата ни, ние можем да стигнем до истинско и живо познание на Господа и да принасяме плод за Негова слава.

Като вярващи един от най-великите начини да прославяме Бога и пред хората, и пред ангелите (1 Коринтяни 4:9) е животът, който водим; характерът, който оформяме; и начинът, по който се отнасяме с другите. Тези постъпки и отношения идват посредством делото на Светия Дух в нас. Бог може “според благоволението Си да действа в нас да желаем това и да го изработваме” (Филипяни 2:13) до степента, до която Му сътрудничим, до степента, в която сме готови да умрем за Аз-а и да се предадем на Божията воля. Колко важно е за всички, които изповядват името на Исус Христос, ежедневно да живеят в отношение на вяра, благодарност и предаване на Неговия Дух.

Явно Симеон е имал толкова тясна връзка с Бога, че Духът го е подбудил да отиде в храма в деня, когато Детето Исус е трябвало да бъде посветено. От няколкото момченца, посвещавани на Бога в онзи ден, той е избрал Исус, Който – съдейки по външния вид – със сигурност не е изглеждал по-различно от останалите бебета. А междувременно служещият свещеник не е разпознал в Исус обещания Месия; очевидно за разлика от Симеон той не е бил податлив на подтиците на Духа. Симеон обаче Го е разпознал. Бог му е показал кой е “Христос Господен”. Възможно е и някое от другите момченца, които Симеон е подминал, също да е било родено във Витлеем като първородно дете на майка от Юдовото племе. Но само интимното общение на Симеон с Бога чрез Духа му е позволило да разтълкува фактологическите пророчески “парченца” информация и да разпознае в Исус Обещания от Бога.

Великата борба, стр. 289, 290; 372–374; Животът на Исус Христос, стр. 22, 23.

“Дори влиянието на Светия Дух върху сърцето трябва да бъде изпитвано чрез Божието Слово. Духът, вдъхновил Писанието, винаги води към Писанието” (Елън Уайт, Избрани вести, Книга І).

Относно твърдението в Йоан 16:14, което гласи: “Той (Духът) ще Ме прослави”, Елън Уайт казва: “С тези думи Христос обявява коронното дело на Светия Дух. Той прославя Христос, правейки Го обект на върховна почит, и Спасителят се превръща в насладата и радостта на човешкото сърце, в което е настъпила тази промяна” (Моят живот днес).

1. Кои са някои от духовните измами, с които хората се сблъскват?

2. Представете си двама души: единият е с много добра теологична подготовка, но е зъл, мрачен, отмъстителен и склонен да осъжда; другият, макар теологично нездраво основан, е добър, отзивчив, прощаващ и щедър. Според вас кой от двамата разкрива повече Духа в живота си? Бъдете готови да защитите отговора си.

3. Как би трябвало да реагира църквата спрямо човек, който – постъпвайки по-скоро странно – твърди, че е движен от Светия Дух?

4. Дали, за да може човек да принесе слава на Бога е необходимо да се направи нещо много специално, или това може да стане и по един тих и простичък начин? Ако е така, как?

“Бях объркан – признава Мат Кастнър. – Чувствах Божието призвание да бъда проповедник, но се чудех как Бог може да ме използва. След като прекарах седмица в лагер за слепи, разбрах какво трябва да правя.”

Мат бил роден сляп – както физически, така и духовно. “Бях затънал в греха – признава той. – След това Исус взе сърцето ми. Сега нямаше да съм жив, ако Исус не ме бе сграбчил със своята любов.”

Мат отишъл за седмица в група за млади хора в Националния зимен лагер за слепи в Колорадо. Цяла седмица слепите се радвали на каране на ски, возене със снегоходи, баскетбол, каране на кънки и други спортове, обикновено запазени за хората със зрение. Цялата седмица била изпълнена със смях и истинско веселие.

Една вечер след храна Мат сподели своето свидетелство с мен. След това добави: “Най-голямото ми желание е да отправя публична покана към всички в лагера да предадат сърцата си на Исус.”

Служех като капелан в лагера и поканих Мат да направи това, което желае, в петъчната вечер. Той отговори с “Алилуя, Бог отговори на молитвите ми.”

Дни наред Мат се молеше, за да знае какво да каже. Аз също се молех, после и двамата заедно се помолихме. В петъчната вечер аз разказах истории и опитности и прочетох библейски текстове. След това поканих Мат да застане до мен. Хванах го за ръка, за да го насоча, а Бог пое сърцето му, за да ръководи изказването му. Мат започна да говори и от сърцето му се изляха чудни слова. След това той отправи поканата: “Някои от вас никога не са предавали сърцето си на Исус. Сега е моментът. Някои от вас, също като мен, вече са се предали на Христос, но отново са се заплитали в греха. Исус ме зове тази вечер. Аз отново му предавам сърцето си. Ще се присъедините ли към мен?”

Тишината бе нарушена от звука на отместващи се столове, след което един след други младежите се изправяха на крака. Всички се изправиха, персоналът също стана на крака.

Мат се помоли, след това се помолих и аз. До ранни зори Мат се молеше и споделяше любовта си към Исус с различни хора. Тази нощ Бог потвърди призоваването на Мат за служене.

След време Мат ми каза: “Аз се молих – Господи, това е Твое дело, не ме изоставяй! Действай, Господи, действай в сърцата на моите приятели. Бог отговори на молитвата ми. Той ме използва за Своя слава! Бог потвърди призива Си да му служа. Аз трябва да стана проповедник.”