Арнолд Уоленкампф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2006 г.

Изпълненото обещание

Тази седмица ще изучаваме едно от най-великите и най-важни събития в историята на спасението: изливането на Светия Дух на Петдесетница. Това забележително, феноменално събитие идва в изпълнение на онова, което Господ е обещал, преди да се възнесе в небесата: че апостолите ще бъдат “кръстени със Светия Дух” (Деяния 1:5) и ще се “облекат със сила отгоре” (Лука 24:49). Светият Дух слиза върху тях, както им е обещано, и те започват да говорят чужди езици “за великите Божии дела” (Деяния 2:11). Колко интересно е, че първото нещо, което правят с този Дар, е да свидетелстват за своя Господ. Разбира се, това е само началото на всичко, което Светият Дух ще извърши и все още върши за Божията църква.

Както скоро ще видим, това велико събитие не се случва и в празно пространство. То е кулминацията на много други събития, като всички те се съсредоточават в живота, смъртта, възкресението и възнесението на Исус. Сред тези събития е и Божията подготовка на народа Му за това чудно изливане на Духа.

Според Деяния 1:4 учениците трябва да останат в Ерусалим до изпълнението на обещанието. Наблягането в заповедта “да чакат” или “да стоят” е свързано с изпълнението на Божието обещание в надлежното време. Не самото чакане обаче ще доведе Духа. Думата, преведена с “обещание”, подчертава по-скоро Божията благодат, отколкото човешките усилия. Това е дар от Бога, приеман чрез вяра.

Разбира се, и вярата е дар от Бога (Ефесяни 2:8), но има неща, които християните могат да направят, за да я укрепят. Твърде глупаво и самонадеяно е да се приема, че само защото тя ни е обещана, ще ни бъде дадено всичко необходимо, без усилия или сътрудничество от наша страна. Велики неща са обещани на хората, които имат вяра (Римляни 5:1; Евреи 11:6), но тя е нещо, което те трябва да подхранват, да култивират и пазят.

Вчера разгледахме стиховете, в които Исус казва на учениците Си да останат в Ерусалим. И те правят точно това (Деяния 1:12). Тук веднага виждаме един от великите принципи на вярата: покоряването на Божията воля. Човек трудно би могъл да очаква вярност на обещанията при хора, които не се покоряват на Господа.

Разказва се история за великия английски адмирал Нелсън, който точно преди началото на решителна морска битка завел двама офицери – противници - на място, където те можели да видят всички вражески кораби, готови да воюват против тях.

- Ето - казал адмиралът, - това са вашите врагове. А сега си стиснете ръцете и бъдете приятели като добри англичани.

С други думи, залогът е твърде голям, за да се позволява на личните различия да застават на пътя на победата.

По същия начин и тук можем да видим колко важно е било единството за първите последователи на Христос, които в миналото невинаги са били така единни.

Онова, което показват горните стихове в Деяния, е, че след като между учениците се възцарява единство и те вече не се борят за първото място, Духът се излива. Те са единодушни. Отхвърлят различията. Имат обща цел и общо намерение – много по-важни от всякакви лични дразги. Необходимо е да уредят тези неща, преди да започнат заедно да работят за общата си мисия. “А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа” (Деяния 4:32).

“Петдесетница” произлиза от думата “петдесет” – препратка към петдесетте дни между Празника на безквасните хлябове и Петдесетница, Празникът на първите плодове. На този празник израилтяните представяли първите класове от жетвата пред Господа, изразявайки благодарността си за материалните Му благословения (виж Левит 23:15-21).

Освен това, тъй като равините стигнали до заключението, че Господ е дал на Израил Закона на Синай петдесет дни след Изхода, този празник е едно възпоменание и на Синай. В този смисъл той възпоменавал основаването на 12-те израилеви племена като народ, влязъл в заветна връзка с Господа и станал “царско свещенство и свят народ” (Изход 19:6). Израил щял да проповядва истината за Бога пред свят, потънал в грях и идолопоклонство. Колко подходящ би бил този ден, за да представя и важната фаза на основаването на ранната християнска църква, също призована да проповядва истината за Бога в свят, потънал в грях и идолопоклонство.

Вълнуващо е, че от всички празници Петдесетница е привличала най-голям брой евреи от различни страни. В Деяния 2:5 се казва, че там са присъствали посветени евреи “от всеки народ под небето”. Каква прекрасна възможност за невероятното изливане на Светия Дух над ранната църква, за да бъде подготвена за изпълнението на мисията й към света.

“Христовото възнесение в небесата бе знакът, че последователите Му трябва да получат обещаното благословение. Ето защо трябваше да почакат, преди да започнат делото си. Когато влезе през небесните порти, Христос бе коронясан сред възхвалата на ангелите. Веднага след това тържество Светият Дух се изля върху учениците в щедри потоци и Христос бе наистина прославен със славата, която бе имал с Отец от вечността. С изливането на Духа на Петдесетница Небето съобщи, че Изкупителят е възцарен. Според обещанието Си Той бе изпратил Светия Дух на Своите последователи в знак, че е получил “всяка власт в небето и на земята” (Елън Уайт, Деяния на апостолите).

Опитайте се да си представите тази сцена. Благочестиви евреи от целия тогавашен свят са събрани (както всяка година) за великия празник. И изведнъж се случва нещо необикновено? Групичка галилеяни, познати по-скоро като грубовати селяни (но в никакъв случай не от изтънченият елит на Израил!) внезапно започва да говори на всичките техни различни езици! Какво става?!

Човек може да си представи смайването на евреите, дошли от далечни страни, които изведнъж чуват учениците да говорят на собствените им езици. Те са така поразени в един момент (Деяния 2:13), че някой от тях дори ги обвинява, че “са се напили със сладко вино” – твърде нелепо обяснение, като се замислите (все пак, колко хора под влиянието на алкохола започват да говорят на език, който никога дотогава не са знаели!).

От Деяния 2 гл., където за първи път се споменава за дара на езиците, става съвсем ясно, че те са дадена от Духа способност да се говори на чужд език. Всъщност думата, преведена тук с “език” (като в 1 Коринтяни 14 гл.) е глосса и означава “говорим език”. Ако използваме принципа на тълкуване, при който трудните библейски пасажи се тълкуват на базата на по-лесно разбираемите, то тогава някои от текстовете, в които се говори за езиците (1 Коринтяни 14 гл.), трябва да бъдат проучени в светлината на онова, което е ясно. А от Деяния 2 гл. е ясно, че дарът на езиците е способност да се говори чужд език. Този момент е много важен, особено в светлината на феномена, наричан днес “говорене на езици”, за който някои християни вярват, че повтарянето на неразбираеми изрази е изява на Светия Дух. Определено не това се е случило, когато Светият Дух се е излял на Петдесетница.

Елън Уайт, Деяния на апостолите, стр. 15-18.

“Под формата на огнени езици Светият Дух застана над събраните. Това бе знакът за дадения на учениците Дар, направил ги способни да говорят свободно непознати дотогава за тях езици. Огънят бе само символ на пламенността, с която те щяха да се трудят, както и на силата, която щеше да съпровожда делото им” (Елън Уайт, Деяния на апостолите).

“Някои хора, практикуващи т.нар. от тях “дарби”, казват, че Господ им ги е дал за църквата. Своето безсмислено бърборене те наричат “незнаен език”, но той е незнаен не само за тях, а и за Господа, и за цялото небе. Такива дарби са изявявани от мъже и жени, подпомагани от големия измамник. Фанатизъм, фалшива екзалтация, фалшиво говорене на езици и шумни изяви са считани за дарби, които Господ е поставил в църквата. Тук някои са измамени!” (Елън Уайт, Свидетелства към Църквата, Том І).

1. Прочетете Деяния 1:14. Кои важни елементи спомагат за единството между вярващите? Какво можете да направите, за да помогнете на своята църква да постигне единството, така характерно за ранната църква?

2. Видяхме как учениците е трябвало да изчакат обещанието за Светия Дух. Вие очаквате ли изпълнението на обещание от Господа – от какъвто и да било характер? Ако е така, какво човек може да направи за себе си или за друг, за да попречи на връхлитащото обезсърчение?

3. Феноменът на “езиците” се разраства. Разработете лично за себе си библейско проучване по тази тема, какво ще е необходимо както за вас, така и за хора, които имат въпроси относно “езиците”?

Ноелин Мантари е дребна жена, но тя е силен воин за Исус в планинските

райони на Папуа Нова Гвинея.

Ноелин работи като мисионер доброволец. Тя е мирянка, която е приела

евангелското поръчение присърце. Посещава хората по домовете им и дори

понякога остава при тях, за да помогне на дадено семейство да преодолее

трудна ситуация. След като кризата премине, тя ги учи на по-добър начин

на

живот. Работата й включва брачни консултации и обучение за приготвяне

на

здравословна храна. Разбира се, тя се моли за тях и им говори за

Божията

любов.

Съпругът на Ноелин е член на друга християнска деноминация, но я

подкрепя в

работата й. Често й помага в нейната дейност, моли се с нея и я

подпомага

финансово, за да може да работи. Понякога ходи на църква с нея.

Тъй като съпругът й работи като гимназиален учител, тя успяла да се

запознае

със съпругите на повечето му колеги. Има за цел да поддържа връзка с

тези

жени и да им помага при всяка възможност. Не след дълго те започват да

говорят за мира и радостта, които се излъчват от нея, и я питат защо е

такава. Обикновено им отговаря: “Това е Исус.”

Много от семействата, с които работи, са християни, макар че те не

винаги

ходят на църква. Ноелин започнала да организира молитвени групи сред

жените,

за да се молят за своите съпрузи и за други учители в училището. Те се

молят

и за децата си. Тези молитвени групи заздравяват връзките между жените,

които след това проявяват желание да научат повече за здравословния

начин на

живот и за приготвянето на здравословна храна за семействата си. След

това

за Ноелин е лесно да споделя своята вяра. Често става свидетел как

жените

предават на съпрузите си това, което са научили от нея.

По своя скромен начин Ноелин създава добра атмосфера за християните,

живеещи

в планинската част на Папуа Нова Гвинея.