Арнолд Уоленкампф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2006 г.

Светият Дух в последните дни

“Първите ученици се подготвиха за изливането на Светия Дух на Петдесетница чрез изповед и изоставяне на греха, чрез искрена молитва и посвещение на Бога. Същото дело, но в по-голяма степен, трябва да бъде извършено и сега. Тогава човешкият фактор само е трябвало да моли за благословението и да чака Господ да усъвършенства делото за него. Той го е започнал и Той ще го доведе докрай, правейки човека завършена личност в Христос. Но не бива да се пренебрегва благодатта, представена от ранния дъжд. Само хората, които живеят съобразно получената светлина, ще получат по-голяма такава” (Елън Уайт, Адвент Ривю енд Сабат Херълд, 2 март 1897 г.)

Думите от Йоил са едни от най-вълнуващите в цялото Писание. Те сочат към времето, когато Светият Дух ще се излее по особено мощен начин – също както на Петдесетница. Но това изливане не става в празно пространство; то е част от една-единствена цел: хората да бъдат доведени до спасителното познание на Исус Христос. Това става особено ясно от проповедта на апостол Петър на Петдесетница, в която – след като цитира стих от Йоил – той проповядва Исус Христос (Деяния 2:22-24).

От текста в Йоил 2:28 разбираме, че Бог ще излее Духа Си “на всяка твар”. Това не означава, че всяка твар ще Му отвърне с предаването и смирението, необходими за получаване на благословението на Духа. Посредством действието на Светия Дух Господ може да докосне всяка душа с убеждаваща сила. Библията казва за Исус: “Истинската Светлина, Която осветлява всеки човек, идеше на света” (Йоан 1:9). Но за съжаление не всеки човек отговаря така, както Бог би желал.

Добрата новина е, че всички, които отговорят, всички, които се предадат на Бога, имат обещанието за вечен живот в Исус Христос.

Както видяхме вчера, Йоил говори за изобилното изливане на Светия Дух върху Божия народ. Говори за юноши, които виждат видения, за старци, които сънуват сънища, и за синове и дъщери, които пророкуват (Йоил 2:28, 29). Дори определя времева рамка за това преживяване. Ще има космически феномени, при които слънцето ще потъмнее, а луната ще стане кървавочервена. Бедствията по земята са описани като “кръв, огън и стълбове от дим” (стих 30). Всичко това ще предшества “великия и страшен ден Господен” (стих 31).

Заедно с другите вярващи от ранната църква, апостол Петър гледа на първото идване на Христос като на “последните дни” (1 Коринтяни 10:11; Евреи 1:2, 9:26; 1 Петрово 1:20). Той прилага пророчеството на Йоил към случилото се на Петдесетница (Деяния 2:16-21), свързвайки дарбата на пророчеството с тази на езиците.

Пророчеството на Йоил за предстоящия пророчески дар е представено в контекста на “ранния” и “късния дъжд” (Йоил 2:23-32). Освежаващият и даващ живот есенен дъжд, който помага на семето да покълне и да пусне корен, е наречен “ранен дъжд”. Пролетният дъжд, съдействащ за узряването на семето и за по-скорошна жетва, е наречен “късен дъжд”. Този феномен в контекста на палестинския селскостопански цикъл е символ на духовното освежаване, което Бог ще даде на народа Си посредством Своя Дух (Осия 6:3). Апостол Петър, който искрено вярва, че живее в последното време, преживява “ранния дъжд”. “Късният дъжд” все още предстои и той ще се излее над Божия народ във времето на края.

“В края на земната жетва е обещано специално изливане на духовна благодат, която да подготви църквата за завръщането на Човешкия Син. Това изливане на Духа е сравнено с падането късния дьжд” (Елън Уайт, Деяния на апостолите).

Както видяхме вчера, термините “дъжд”, “ранен” и “късен” дъжд са заимствани от еврейските писатели в контекста на техните селскостопански сезони. Ранният дъжд пада в седмия месец, обикновено точно след празника Шатроразпъване. Това време отговаря на нашата есен (септември – октомври). За израилтяните това е било сезонът за оран и сеитба на ечемика и пшеницата. Късният дъжд пада малко преди жетвата (март и началото на април). Той позволява на класовете да се напълнят със зърно и да узреят.

Тези термини се използват от библейските писатели, за да символизират великите периоди на духовно освежаване във връзка с проповядване на Евангелието. Важният момент е, че за да бъде узряла жетвата, са необходими и “ранният”, и “късният дъжд”.

Както споменахме по-горе, целта на духовния “късен дъжд” до голяма степен прилича на тази на материалния: Той трябва да подготви реколтата за жетва. Какъв ярък образ за това, което Светият Дух трябва да направи сред Своя народ, защото Бог го употребява именно за проповядване на евангелската вест по света!

“Докато лелеем благословенията на “ранния дъжд”, от друга страна, не бива да губим от погледа си факта, че без “късния дъжд”, който трябва да напълни класовете и да направи зърното да узрее, жетвата няма да бъде готова за сърпа и трудът на сеяча ще е бил напразен.

Божествената благодат е необходима в началото; Божествената благодат е необходима при всяка фаза на израстването. И единствено Божията благодат може да завърши делото” (Елън Уайт, Вярата, чрез която живея).

Разгледайте това невероятно твърдение на ап. Петър. Обърнете внимание каква тясна връзка прави той между покаянието, обръщането и “освежителните времена.” С други думи, случващото се в сърцата ни е свързано с изливането на Светия Дух. Никога не трябва да забравяме реалността на тази тясна връзка между небето и земята.

Изказването на апостола съдържа определен времеви елемент. Под Божие вдъхновение той споменава великите моменти от времето на края – мощното изливане на Божия Дух и окончателното заличаване на греховете на праведните, които от своя страна са свързани с другото кулминационно събитие - Второто пришествие на Христос.

Във всички тези стихове виждаме доказателство за Светия Дух, действащ чрез Божия народ не само да го подготви за проповядване на “вечното Благовестие” (стих 6), не само да предупреди човечеството против поклонението на “звяра” (стих 9), но и да го подготви да устои и всеки човек да бъде сред “тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус” (стих 12).

На Петдесетница виждаме мощно изливане на Светия Дух, но вярваме, че в последното време ще видим дори нещо още по-мощно. Целият свят трябва да разбере истината за Господ Исус Христос в контекста на тройната ангелска вест от Откровение 14 гл. Тя е противопоставена на фалшивите учения на Вавилон, които водят до получаване белега на звяра. И, честно казано, кой друг, ако не адвентистите от седмия ден ще проповядват тази специална вест? Кой адвентист обаче, мислейки за предстоящата задача, вярва, че ще можем да го направим без свръхестественото изливане на Светия Дух?

Ние вярваме, че в самия край на времето Светият Дух ще даде дарби на църквата по забележителен начин. И това трябва да стане. В противен случай последните събития, описани в пророчеството, никога няма да се случат.

“Високият вик” ще прозвучи навсякъде, когато Господ чрез Своята църква призове всички Свои люде да излязат от Вавилон – от фалшивите религиозни и политически системи на света, обединени и представляващи преследващата сила в последните дни от земната история. Този вик съдържа последното Божие умоляване хората да избегнат седемте последни язви (Откровение 16 гл.) и да намерят прибежище в обятията на Спасителя Исус Христос. В тази финална битка между последователите на Агнето и тези на звяра Христос ще бъде възвеличен чрез обновяващата сила на Петдесетница, “късния дъжд”, която ще се излее над земята (Откровение 18:1). Тогава ще видим жетвата пожъната.

Така в последните дни делото на кръста ще бъде осъществено докрай. Починалите в Христос ще възкръснат (1 Солунци 4:16) и заедно с останалите живи праведни ще бъдат взети от тази греховна планета (стих 17). В края ще видим кулминацията на изливането на Светия Дух, действащ върху сърцата не само на призованите да прогласяват тази вест, но и на приемащите я; и не само в последните дни против силите на Вавилон, но и на стъкленото море в небесата (Откровение 15:1-5).

Какъв Дар ни е даден в лицето на Светия Дух!

Елън Уайт, Възпитание, стр. 29-32; Пророци и царе, стр. 124–126; Деяния на апостолите, стр. 261, 268, 269.

“Не трябва да чакаме “късния дъжд”. Той ще се излее над всички, които разпознават и използват “росата” и “потоците” на благодатта, изливащи се над нас. Когато събираме “парченцата” светлина, когато ценим сигурните милости на Бога, Който обича да Му се доверяваме, тогава за нас ще се изпълни всяко Негово обещание” (Елън Уайт, АБК, Том 7).

“Събиранията на църквата, лагерните събрания, домашните църкви и всички случаи, при които има лична работа за души, са Божиите избрани възможности за изливането на “ранния”, а после и на “късния дъжд” (Елън Уайт, Свидетелства към проповедници и евангелски служители).

1. Обсъдете делата и тенденциите в света, свързани с представата ви за събитията в последните дни. Въпреки че не трябва да се поддаваме на сензации, какви доказателства виждаме, сочещи към последната криза? Какво можете да направите, за да помогнете на местната ви църква да разбере времето, в което живее, и какво е необходимо за да бъдем подготвени да получим “късния дъжд”?

2. Обсъдете делото на Светия Дух и си задайте въпроса: От всички дарби на Духа и от всичко, което Той прави за църквата, кое е онова, от което местната ни църква се нуждае най-много?

3. Кое от наученото през това тримесечие оказва най-голямо въздействие върху живота ви? Кое ви впечатлява най-силно с необходимостта от лична промяна? Ако уроците не са засегнали нещо, което бихте желали да бъде разгледано, ще продължите ли самостоятелно това задълбочено проучване?

Джейкъб Гор бил протестантски пастор в Южен Судан по времето, когато го арестували за това, че учи децата на християнски песни в област, където християнството е забранено. Хвърлили го в дълбок ров заедно с още 71 осъдени. Спускали им храна и вода, а тези, които все пак излизали от ямата, просто изчезвали.

Гор споделил вярата си в Исус с останалите затворници, които се хванали за него като за единствената си надежда.

След четири месеца Гор бил освободен и предупреден никога повече да не проповядва в този район. Избягал в област, където можел да проповядва свободно и там поел отговорността за седем църкви. При пристигането си се срещнал с адвентни миряни, които провеждали библейски семинари. Искал да присъства на събранията, но не се осмелил. Насърчил обаче някои от своите църковни членове да отидат там и да му докладват какво са чули.

Гор забелязал, че има някои значителни различия между неговите убеждения и това, което адвентистите проповядвали. Посетил един от миряните, за да разискват библейски теми. Гор задавал много въпроси и приел предложението на служителя да изучават заедно Библията. Жадно започнал да изследва Божието слово.

Гор си направил равносметка на това, в което вярва, и започнал да се моли Бог да му помогне да разбере каква е истината. Осъзнал, че трябва да следва съвестта си. Свикал църковните членове на събрание.

“Деца мои – обърнал се той към тях, - открих, че нашата църква не проповядва всичко от Библията. Винаги сме се покланяли на Бога в неделя, но Библията съвсем ясно заявява, че Божията истинска събота никога не е била променяна. Кръщавах хората чрез поръсване с вода, но Библията заявява, че кръщението трябва да е чрез потапяне.”

Църковните членове били смаяни, когато им обяснил и други различия в ученията. След това апелирал към тях да се молят и да решат къде искат да отидат. Гор се надявал някои да го последват. На следващия ден ръководителите влезли в дома му и му взели всичко. “Ти си купил това с наши пари”, казали те и отнесли цялата покъщина, дрехите и дори храната. Само четирима от бившите му църковни членове поискали да изучават Библията с него. Всичките четири се кръстили.

Съпругата на Гор също решила да го последва въпреки многобройните заплахи.

Гор останал без работа. След кръщението му адвентната църква го назначила като помощник пастор. След това в продължение на цяла година провеждал евангелизаторски събрания, в резултат на които били кръстени 177 души. Днес той е доброволец мисионер, работещ за създаването на църква в района на Моробо, Южен Судан. Вече е събрал група вярващи, включително и друг протестантски пастор.

“Хората в Южен Судан са били принуждавани да се местят в продължение на повече от 30 години. Чували са за адвентистите и искат да знаят нещо повече за техните учения. Радвам се, че съм открил истината и че мога да им я проповядвам.”