"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Светият Дух

Арнолд Уоленкампф




Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2006 г.

Действията Му
са непроследими
като планински бриз...

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 юни 2006 г.

Грехът против Светия Дух


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 юни
Стих за запаметяване:
“Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени и всичките хули, с които биха богохулствали; но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка довека, но е виновен за вечен грях” (Марк 3:28, 29).

От всички трудни пасажи на Библията този стих за запаметяване трябва да бъде причислен към едни от най-трудните. Имайки предвид кой е Исус и какво е направил, за да може да прости греховете ни, идеята за грях, който дори кръстът не може да прости, трябва да ни накара да потреперим. Убийство, кръвосмешение, гордост, прелюбодейство, кражба, идолопоклонство, дори хулите, изговорени против Христос (Матей 12:21-23), могат да бъдат простени (Ефесяни 1:7); и все пак по думите на самия Христос, “ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка довека” (Марк 3:29). Това е нещо изключително!

Оттук следва и логичният въпрос: кой е този непростим грях (между другото, фраза, която не се среща никъде в Писанието)? Цялата идея за греха, който не може да бъде простен, изглежда в противоречие с всичко, което знаем за Бога. Той е преминал през толкова болка и страдание именно за да може да прости всички наши грехове. Ето защо това е тема, крайно важна за изучаване – всички трябва да сме наясно с единственото нещо, което по думите на Исус ни прави “виновни за вечен грях” (Марк 3:29).

За тази седмица прочетете:
Матей 12:22-31; Марк 3:22-30, 10:45; Лука 18:10-14; Йоан 3:14-16; 1 Коринтяни 15:3; 1 Тимотей 1:15; Евреи 2:9.



Да спасява грешници Неделя - 11 юни

Каква е била целта на Исусовото идване на тази земя според 1 Тимотей 1:15?


Сред основанията за живота и смъртта на Исус са:

1. Той идва, за да разкрие пред нас какъв е Бог (Йоан 14:9).

2. Идва, за да бъде Божи Служител и да покаже каква е целта на Бога за нас (Матей 20:25-28; Филипяни 2:5-7).

3. Идва, за да ни остави пример как да живеем (1 Петрово 2:21; Йоан 2:6).

4. Идва, за да бъде милостив и верен наш Първосвещеник (Евреи 2:17, 18).

Всички тези неща – колкото и да са важни – биха били безсмислени за нас без несъмнено най-важния аспект на Христовата мисия на земята.


Прочетете Марк 10:45; Йоан 3:14-16; 1 Коринтяни 15:3; Евреи 2:9 и 1 Йоан 3:8. Какви основания ни дават тези стихове за живота и смъртта на Исус?


От всички причини, поради които Исус е дошъл и се е пожертвал, най-важната – поне от наша гледна точка – е, че Той иска да ни спаси от възмездието за греха, което е смърт - вечна смърт. И най-великата вест е, че чрез Своето дело Той може да направи това за всеки, който Го приеме. Спасението е за всички, които вярват – първо за евреина, после и за езичника (Римляни 2:9). Вярващите се избавят от вечното осъждение, за което Исус предупреждава на много места в Свещеното Писание, включително и тогава, когато говори за единствения грях, който би могъл да доведе до това осъждение. Така чрез вяра в Него ние се избавяме. И ако “непростимият грях” води към смърт, то какъв ли може да е той?




“Всеки грях и хула” Понеделник - 12 юни

Прочетете Матей 12:22-31 и обобщете контекста, в който Исус казва тези думи. Обърнете внимание и на кого говори. Как това ни помага да разберем какво казва по отношение на “непростимия грях”? Вижте също и Марк 3:22-30.


Силните думи на Исус не се появяват във “вакуум”. Те са в отговор на изказването на някои фарисеи. Наблюдавайки изцелението, извършено от Него, те казват, че Той “изгонва бесовете” (Матей 12:24) чрез Веелзевул, началника на бесовете. Това отношение те възприемат пред лицето на неоспоримите доказателства за Божествената Му сила, които вече са получили: светостта на живота Му, която не могат да не разпознаят и която по-късно неохотно признават (Йоан 8:46); свърхестественото лечение на болни (Матей 8:14-17; Марк 1:29-34 и пр.); изгонването на бесове (Матей 9:32, 33) и възкресяването на мъртви (Лука 7:11-17).

Но отказвайки да признаят Божествеността на Христос и активно противопоставяйки Му се, тези хора се поставят в положение, при което са принудени да обясняват делата Му на някаква друга основа, а не на Божествената, и по този начин приписват на Сатана Божието дело. С това те се затварят за доказателствата на Светия Дух, Който впечатлява ума и сърцето с истината (Йоан 14:17; 16:13) и убеждава за грях (Йоан 16:8). Но макар Бог да е дълготърпелив и милостив и да не желае да погине никой (2 Петрово 3:9), Неговият Дух няма да работи вечно със закоравели сърца (Битие 6:3). Ако някой съзнателно и постоянно се противи на истината и я отхвърля, постепенно престава да усеща подтиците на Светия Дух и душата му остава в ужасна тъмнина.

По всяка вероятност това е състоянието, което апостол Павел има предвид, описвайки нечия съвест като “прегоряла” (1 Тимотей 4:2). За човек, виновен в грях против Светия Дух, благодатното време е свършило и за него “не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд” (Евреи 10:26, 27).


От онова, което прочетохте дотук през тази седмица, какво е разбирането ви за греха против Светия Дух?




Непростимият грях Вторник - 13 юни

Грехът е фатален за нашето съществуване, но Бог иска да ни прости, за да може да ни спаси.

Но има един грях, който е непростим и неизбежно води към вечната смърт. Когато някой упорито отказва да отговори на Божията доброта, предназначена да ни води към покаяние (Римляни 2:4), този продължаващ отказ за приемане на Божията инициатива на благодатта в края води до извършването на непростимия грях.


Отново прочетете Матей 12:31 и Марк 3:29 в съответния им контекст. Как тук е разкрито изложеното по-горе?


Непростимият грях или грехът против Светия Дух е упоритото отхвърляне на светлината, упоритото отхвърляне на онова, което Христос е направил за нас. Това отхвърляне неизбежно заслепява духовните ни очи и закоравява сърцето за нежното умоляване на Светия Дух – както в примера с израилевите водачи. Най-накрая в душата настъпва пълна тъмнина и човекът е изгубен за вечността, тъй като е провалил възприемчивостта на душата си за подтиците на Духа.


Отново прочетете Матей 12:32 и Марк 3:29. Обърнете внимание как Исус свързва непростимия грях с идеята за говоренето. Имайки предвид горното определение, защо го прави?


В библейското мислене думите се разглеждат като действия. Думите са част от реалността, която описват. Бог говори и светът идва в съществуване (Битие 1 гл.). Сам Исус е “Словото... станало плът” (Йоан 1:14). В еврейския език най-често срещания термин за “дума” (дабар) означава и «нещо», «история», «пророчество», и то точно защото думите са свързани с реалността, която описват. Така Исус като че ли поставя знак за равенство между говоренето против Светия Дух и упоритото отхвърляне на истината, която Духът се стреми да ни донесе. Думите и делата са неразривно свързани.


Помислете си за последния път, когато някой ви е наранил с думите си. Това би трябвало да ви покаже, че наистина думите са «истински» неща. Бихте ли пожелали още сега да сключите завет с Бога да внимавате с дарбата на речта?




Убежденията на Духа Сряда - 14 юни

«А Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба. За грях, защото не вярват в Мен» (Йоан 16:8, 9).


За да бъдем кандидати за спасението, трябва да признаем, че сме грешници. Никой не моли за помощ Спасителя, ако не чувства голямата си нужда. Една от най-големите ни нужди е лично убеждение за грях. Не можем сами да се убедим в това; нашето убеждаване в грях е прерогатив и служба на Духа. Първата Му работа е да помогне на грешника да осъзнае греховността си и оттам – положението си на изгубен. Духът не е само Утешител. Преди всичко той ни убеждава за грях. Превръща се в Утешител за тези, които са се примирили с Бога, като са признали и изповядали греховете си.


Коя драматична илюстрация демонстрира силата на Духа да убеждава за грях? Лука 19:8, 9.


Как Исус илюстрира достъпността на спасението за каещия се грешник, докато в същото време посочва безнадеждността на човека, смятащ себе си за праведен? Лука 18:10-14.


«Но преди да намерим прошка и мир, трябва да се научим да познаваме себе си и от това познание да се роди покаянието. У фарисея липсва съзнанието за грях. Светият Дух не би могъл да работи с него. Душата му е обгърната от бронята на собствената му несъвършена праведност, през която дори Божиите стрели – изострени и вярно насочени от ангелски ръце – не могат да проникнат. Христос може да спаси само този човек, който съзнава, че е грешник» (Елън Уайт, Притчи Христови).

Когато човек получи разбиране за Божията правда и святост (като пророк Исая - Исая 6:5, 6), Светият Дух ще го убеди, че е грешник и че, ако Исус не се намеси, го очакват единствено съд и пълно унищожение. Убеждаващата сила на Духа е изключително важна за завеждането ни при Христос. В такъв случай си представете безнадеждността на хората, които, закоравявайки себе си, са се «имунизирали» против подтика на Светия Дух.


В кои отношения вината може да е средство, използвано от Бога, за добро? В същото време в кой момент вината може да се превърне в средство, използвано от дявола? Как можем да разберем кой я използва?




Покаянието и непростимият грях Четвъртък - 15 юни

Понякога вярващи хора живеят в страх, че са извършили непростимия грях. В известен смисъл, не е трудно да разберем защо. Ние сме грешници и ако всеки миг не сме под контрола на Светия Дух, сме способни да направим какво ли не. А за човек, познал Господа, зърнал Неговата святост, личната греховност изглежда катастрофално осъдителна и погубваща. Силата на чувството за вина може да бъде поразително смазваща. В някой момент от живота си с Бога повечето християни са имали периоди на страх, когато са мислели, че случаят им е безнадежден, че няма да успеят, че може би дори са извършили непростимия грях.


Но ако «непростимият грях» е постоянно отхвърляне на Светия Дух, защо, ако някой се страхува, че го е извършил, всъщност това показва, че не е? Виж също Псалм 51:1-4; Лука 5:8; 18:13.


Извършването на престъпление или грях не е постоянна пречка за спасението. Исус може да спаси всеки, който е готов да приеме спасението. Неговият интерес не е преди всичко в поквареното минало на човека. Всеки грях и недостатък може да бъде заличен чрез Неговата пролята кръв. Има едно условие за това прощение и то е покаянието. То идва само от делото на Светия Дух. Докато се покайваме, ще има и прощение.

Разбира се, трябва да помним, че с греха шега не бива. Всеки грях ни закоравява; всеки път, когато падаме, това се дължи единствено на факта, че сме отблъснали убеждението на Духа. Колкото повече го правим, толкова по-лесно ни става да го правим отново и отново. И въпреки че винаги можем да се покаем и да намерим прощение, колкото повече съгрешаваме, толкова повече сърцата ни се закоравяват към влиянието на Светият Дух, Който ни води към покаяние.

Ето защо е толкова важно всеки ден да искаме в молитва Божията сила да ни очиства да ни възстановява по образа на Спасителя (1 Коринтяни 10:13; Галатяни 5:16; Тит 3:5).


Смятали ли сте някога, че вашият случай е безнадежден, че ще бъдете изгубени дори след като сте взели решение да следвате Христос? Кое е било причината за такива чувства? Какво ги е разсеяло в края? Какво научихте от това преживяване, което бихте могли да използвате, за да помогнете на човек, считащ случая си за безнадежден?




Разширено изучаване Петък - 16 юни
Прочетете още:

Елън Уайт, Патриарси и пророци, стр. 430, 431; Животът на Исус Христос, стр. 173, 174; 310-312; Деяния на апостолите, стр. 34; Притчи Христови, ст. “Двамата богомолци.”

“Който отхвърля делото на Светия Дух, отива толкова далеч, че покаянието и вярата не могат да стигнат до него” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

“Всяка нечиста мисъл омърсява душата, притъпява усета за морал и заличава следите, оставени от Светия Дух” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

“…ако човекът чрез многократен отказ от Божието водителство е изгубил способността да разпознава благостта, ако моралните му ценности са така изкривени, че за него доброто е станало зло и злото – добро, тогава дори пред него да би се изправил сам Исус, той не би си дал никаква сметка за грях и затова никога не би могъл да намери опрощение. Това е грехът против Светия Дух” (Уилям Баркли, Евангелието от Марк).

За разискване:

1. Какво научихте от урока през тази седмица, което би ви помогнало да посочите на човек, убеден, че е извършил непростимия грях, път към надежда и прощение?

2. Потърсете в Библията примери за хора, които явно са извършили непростимия грях. Обсъдете конкретните им случаи.

3. Отново прочетете цитата на Баркли. Защо за всички, дори за изповядващите се за християни, съществува такава опасност?

4. Помолете се да се предадете по-пълно на влиянието на Светия Дух.




Разказ
Светещата църква, Част ІI
Мар Дела Фуенте

Когато поканил преподаватели от колежа Маунтин Вю да основат училище в селото му, Дату Лагундай предсказал, че един ден селото ще бъде светлина в планините на Южните Филипини. Училището било затворено скоро след смъртта му, но след това новият вожд го отворил отново. Селяните научили за Божия спасителен план и приели Исус за свой Спасител. Построили скромна църква на хълма до селото.

Дъждовният сезон превърнал пътеката до църквата в кална маса и ходенето на богослужения било силно затруднено. Селяните решили да се събират всяка събота в църквата, а през седмицата – в селото. Някои предлагали църквата да бъде преместена в центъра на селото, за да могат всички да я посещават.

Една вечер, когато жена от селото се върнала от служба, съпругът й я попитал: “Къде проведохте събранието?”

“В къщата в селото”, отговорила тя.

“Знаех, че сте там. Оттам идваше и пеенето. Но църквата беше осветена, както когато се молите там.”

Жената погледнала към църквата, но там било тъмно.

“Сега е тъмно – казал съпругът, - но когато пеехте, от църквата излизаше ярка светлина.”

На следващия ден човек, който живеел на хълм срещу църквата, посетил селото. “Снощи имаше прекрасна музика и църквата светеше толкова ярко”, казал той.

В петъчната вечер църковните членове се събрали за вечерна служба в селото. Жената си спомнила това, което съпругът й бил казал, и погледнала към хълма. Видяла, че от църквата излиза ярка светлина.”

“Гледайте – извикала тя и прекъснала песента. – Църквата свети!” Богомолците се скупчили, за да погледнат към църквата си на хълма. Стоели в страхопочитание, а някои със сълзи на очите осъзнали, че предсказанието на вожда им се е изпълнило. Църквата се била превърнала в светлина за околните. “Сигурно ангели са ни посетили”, пошепнал един от вярващите.


* По време на написването на този разказ Мар Дела Фуенте бе студент мисионер и преподавател в адвентната мисия в село Мигтулод в Южните Филипини.