Обръщане на сърцата в края на времето

В заключителните стихове на Стария Завет е предсказано обръщащото сърцата дело на Илия преди настъпването на Господния ден.

Един младеж избягал от дома си. Години наред никой не чул нищо за него. След това родителите му получили пощенска картичка. Той щял да мине оттам и искал да ги види. “Ще пътувам с влака, който минава зад нашата къща пишел той. Ако няма проблем да спра и да ви видя, закачете една бяла кърпичка на оградата и аз ще сляза на гарата. Ако кърпичката я няма, просто ще продължа пътуването си.”

Когато влакът завил към къщата на младежа, той се питал дали ще има закачена кърпичка? Най-накрая успял да зърне оградата – покрита с кърпи, хавлии, чаршафи и калъфки за възглавници – и една голяма бяла маса, която казвала: ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА!

Идеята е очевидна.

В дните на Малахия Божият призив към народа “Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас” е посрещнат от арогантния отговор: “В какво да се върнем?” (Малахия 3:7). Подразненият пророк обявява, че ще бъде дадена още една по-нататъшна възможност за съживление. Припомняйки обръщащата сърцата реформа, започната от Илия (3 Царе 18:37), Малахия предсказва неговото завръщане, за да “обърне сърцата на бащите към чедата и сърцата на чадата към бащите им” (Малахия 4:6).

Еврейската традиция тълкува това пророчество така: Илия лично ще се яви като предвестник на Месия (срв. с Матей 17:10; Марк 6:15). Но Новият Завет представя Йоан Кръстител като изпълнение на пророчеството (Матей 11:14, 15; Лука 1:17).

Тези стихове имат няколко възможни приложения: Те се отнасят до сдобряването на Израилевия народ с Бога. Бог като Баща (Исая 63:16) отново се е обърнал след гнева Си към Своите деца (Михей 7:18, 19) и ги призовава да се върнат при Него (Исая 44:22; Малахия 3:7). Те се отнасят до свързването на поколенията с верните им прадеди посредством подновяване на Завета. Пророческият призив към Божия народ да следва вярата на патриарсите си многократно е отправян във времето на Стария Завет. Дали земята ще бъде благословено обиталище, е било пряко свързано с верността към Завета (Второзаконие 4:29-31). Те се отнасят до възстановяването на семейните взаимоотношения. Взаимоотношенията родител – дете са практически израз на заветната вярност към Бога. Изпълнението на отговорностите и на родителите, и на децата тук са преплетени и с наследяването на земята, и с Божиите благословения (Притчи 2:21).

Въвеждането на поклонението пред Ваал по времето на Езавел, сидонската съпруга на цар Ахав, засилва моралния упадък на народа. Божиите учения, въздигащи брака, семейството и сексуалността, са засенчени от практики като кръвосмешение, проституция и други сексуални извращения. На тази арена на конфликта за поклонението пред Бога излиза Илия, чието име Йехова е мой Бог изобличава Ваал.

Илия е “белязан човек” след обявяването на проклятието за сушата над земята. Бог го запазва на необичайно място – в жилището на една бедна вдовица в Сарепта Сидонска, близо до родния град на Езавел. Илия посреща вдовицата с мрачен тест – да използва последните си подпалки, масло и брашно, за да го нахрани и да довери бъдещето си на Бога. Нейната вяра става легендарна. Сам Исус по-късно я хвали (Лука 4:26). Маслото и храната й продължават много дни и жената започва да разбира повече за Йехова. След това за съжаление единственият й син се разболява и умира. Изразявайки скръбта си пред Илия, тя отразява познатата тогавашна религия - извратеното вярване, погълнало в този момент и Израил, че сигурно грехът й е изисквал жертването на дете (3 Царе 17:18; срв. с Еремия 19:5; Михей 6:7).

Реакцията на майката разкрива въздействието от вестта на Илия. Вярата в Бога и в Неговото Слово извира от сърцето й така, както – чрез силата Му – животът на детето й е бил възстановен и семейството отново се събира. Днес мнозина може да се съгласяват с проповядваните доктрини, но са хладки в духовната си опитност. Но когато истините от Божието Слово бъдат лично преживени и в семейните взаимоотношения настъпи съживление и обновяване, в сърцето се настанява по-силно убеждение.

На планината Кармил Илия копнее неговият народ да поднови завета си с Бога, да се завърне към вярата на своите прадеди, което би донесло изцеление на живота им, на домовете им и на земята им.

Часът на вечерната жертва. След неуспеха на езическите жреци с тяхната жертва, идва ред на Илия. Той е решителен. Времето на деня насочва вниманието към Божия изкупителен план, разкрит в службата в светилището (срв. с Изход 29:41). Поканата “Приближете се при мен” (3 Царе 18:30) напомня за Спасителя, приветстващ грешниците (срв. с Матей 11:28). Родители, наскърбени поради непокорството на своето дете, могат да бъдат сигурни, че Бог го обича така истински, както е обичал израилтяните. Бог работи непрестанно, за да привлече при Себе Си непокорните.

Съсредоточаването на Илия върху олтара Господен намира еквивалента си в наше време, когато Исус и Неговата спасителна благодат са издигани в семействата. Семейното богослужение е възможност да се говори с Него в молитва, да се говори за Него с другите, отново да се получи Неговият безплатен дар на спасението и отново да дадем време на ума си да разсъждава върху Неговите учения.

Отговорът, който Илия изисква, би бил сигнал, че Бог отново ги е приел. В 3 Царе 18:37 е записано: “За да познаят тези люде, че Ти, Господи, ... си възвърнал сърцата им надире”. Не можем да обърнем сърцата си към Господа; можем само да отговорим на Неговата благодат – а това е нещо, което Той щедро ни дава.

Пада всепояждащият огън – не върху виновните, а върху жертвата, сочейки по този начин Исус, Който бе направен “за нас... грешен,... за да станем чрез Него ние праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21). От устните на народа се издига възхвала и изповед. Тъй като те отговарят на Божия призив, фалшивите свещеници са екзекутирани. След това освежаващият дъжд слага край на проклятието над земята.

Заедно с предсказанието на Гавриил (Лука 1:17) и потвърждението от страна на Исус, че той е пророкуваният Илия (Матей 11:14; 17:12, 13), авторите на евангелията казват, че Йоан Кръстител е “вестителят,” който трябва да приготви пътя за Господа (Матей 11:10; Марк 1:2; Лука 7:27; срв. с Малахия 3:1).

Също като земеделец, който оре дълбоко земята, за да я подготви за приемане на семето, Йоан изобличава греха и подканва грешниците да се покаят. Такава е човешката природа – без себеизпитване, без разбиране за истинското си състояние тя не чувства никаква нужда от нещо по-добро. Неговата вест насочва хората към светостта на Божиите изисквания и към тяхната нужда от съвършената Му праведност. Истинското покаяние винаги е белязано от смирение и от търсене на помощ от Бога за промяна на поведението. Излагайки наяве егоцентричното лицемерие на онези, които претендират, че са “Авраамови чеда”, той се старае да открие по-дълбокото значение на вярата на прадедите им.

На Йоан е показано, че Исус е Божият Агнец. Когато Го представя по този начин (Йоан 1:29, 36), той буквално обръща хората към Господа. Андрей и още един от Йоановите ученици – Йоан, авторът на Евангелието, описал случилото се през онзи ден, оставят Кръстителя и стават първите ученици на Исус. Вестта на Илия не само посочва нуждата от покаяние, но и Онзи, Който спасява от греха.

В известен смисъл ние като адвентисти виждаме себе си в ролята на Йоан Кръстител. Вестителят на реформата и покаянието се стремеи да подготви пътя за първото идване на Исус; ние като движение виждаме себе си като извършващи същото за второто пришествие.

Посредством кръста на Христос Небесният Отец обръща към Себе Си сърцата на Своите чеда, обръща и сърцата на чедата Си едно към друго. Вестта на Илия умолява семействата да вярват в тази невероятно добра вест (2 Коринтяни 5:18-21; срв. с Ефесяни 2:11-18) и ни помага да бъдем народ, изпълнен с благодат, докато Неговият Дух принася своята жетва на любов в нас.

Светът отчаяно се нуждае от нашата несебелюбива загриженост, трайно посвещение и непоклатимо доверие в Бога. Чрез Божията благодат християнските семейства могат да си я осигурят. И все пак трябва да помним, че вестта, която имаме за този свят днес, се отнася също и за самите нас. Докато принципите на Благовестието, на единството, на любовта, на саможертвата не се изявят сред нас, особено в нашите семейства, ние ще сме безсилни да споделим тази вест с другите. Всички красноречиви проповеди, цялата логика и всички библейски презентации не са достатъчни: Светът се нуждае да види проявени в живота ни, особено в семейния ни живот, покаянието, обърнатото сърце, любовта и посвещението, за които проповядваме. Така, както Йоан Кръстител е имал силата, която променя живота и прави проповядването му ефективно, така ще можем и ние да вършим Божието дело чрез Христовата благодат – но само до степента, до която сме готови да Му сътрудничим.

Чрез Исус ние ставаме част от небесното семейство (Ефесяни 3:15). Така, независимо дали семейството ни е с един или с повече членове, ние сме призовани да свидетелстваме за Бога, на Когото изповядваме, че служим. И нищо не може да направи свидетелството ни по-ефективно, от това да покажем на света какво може да постигне едно семейство чрез силата на Благовестието.

Елън Уайт, ст. “Кармил” от кн. Пророци и царе; гл. “Гласът в пустинята” от кн. Животът на Исус Христос.

Вест за подготовка на хората. “Нашата вест трябва да е така пряма, както беше тази на Йоан. Той укоряваше царете за тяхното беззаконие. Въпреки опасността за живота си, той никога не позволи истината да отслабне на устните му. Нашето дело в този век трябва да бъде извършено със същата вярност” (Коментари на Елън Уайт, АБК, Том ІV).

1. Как можете да помогнете на църквата си да разбере вестта на Илия и нейната роля за разпространението й?

2. Споделете с групата личната си опитност в “обръщането на сърца”. Какви промени настъпват? Какво е променя тази опитност в личния живот и в семейството?

3. Ако разгледаме себе си в ролята на Йоан Кръстител, какво трябва да очакваме да ни се случи? Каква е изричната вест в този отговор?

4. Напишете кратък текст - нещо като Декларация на семейните принципи, която най-добре обобщава библейската идея за семейството.

Днес, точно преди завръщането на Христос, се разнася апел за вярата в Бога и за приемане на сдобряващото Му Благовестие на благодатта. Положителният отговор на това Благовестие подсилва връзките на земните чеда с Небесния им Отец, както и на родителите с техните деца.

Бях пастор на харизматична църква в България. Адвентистите дойдоха в моето село, за да провеждат евангелизационни събрания. Бях сигурен, че те нямат Святия Дух, защото не говорят езици. Реших все пак да посещавам събранията, за да чуя какво имат да кажат за Бога.

Бях изненадан от убедителните библейски истини, които представяха за десетте заповеди и за състоянието на мъртвите. Темите бяха съвсем ясни и подкрепени от голям брой библейски текстове.

Когато започнах да изследвам Библията си, стигнах до убеждението, че адвентистите проповядват истината. Други се опитваха да ме убедят, че те грешат, но не можеха да подкрепят твърденията си с Библията. Продължих да се моля и да изучавам Писанието.

Съпругата ми Зоя също присъстваше на събранията. Тя забеляза вълнението ми и ме попита: “Смяташ ли, че адвентистите са прави?” “Да”, отговорих аз.

По време на евангелизацията ние не се присъединихме към адвентната църква, а само продължихме да изучаваме Библията и да се молим Бог да ни покаже какво иска от нас. Около месец по-късно Зоя ми каза: “Убедена съм, че тяхната вест е вярна.”

Попитах я как е стигнала до това заключение.

“Помолих Бога съвсем директно – разказа ми тя. – Казах Му, че ако адвентистите са Негов народ, а аз греша, сестра Нина да дойде в дома ми и да ми каже: “Не се колебайте, това е истина.” Ако това се случи, тогава бих се убедила, че адвентистите са на прав път. Но, моля Те, изпрати Нина днес. В противен случай ще знам, че те грешат.”

“Часовете се точеха бавно - продължи Зоя. – Мина обяд, а сестра Нина не идваше. Мина и вечерята, а нея още я нямаше. Стана време за лягане, а Нина още не бе тук. Реших, че адвентната вест не е вярна.”

Бях готова да си лягам, когато някой почука на вратата. Това бе Нина. Тя не започна с предисловия, а направо каза: “Сестра Зоя, не се колебай. Адвентната вест е истина.” Започнах да плача от вълнение и извиках: “Слава на Бога!”

“След това Нина ми разказа как цял ден е подтискала в себе си желанието да дойде да ни види. Накрая не могла да издържи и тръгнала за нашия дом.”

Благодарих на Бога, че отвори умовете ни и ни показа силата на Неговата истина.