"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Настойничеството:
Подбудите на сърцето
Джон Х. Х. Матюс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 януари 2018 г.

Бог или мамон?


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 януари
Стих за запаметяване:
„Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Филипяни 2:9-11).

Бог не пилее думите си на вятъра, когато обяснява какво мисли относно прекомерната жажда за пари и материални блага. Думите на Христос към алчния човек, който – макар и благословен от Господа, продължава да трупа притежания – трябва да вложат страх от Бога във всички нас: „Глупецо! тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога” (Лука 12:20,21).

Служенето на Бога и служенето на парите са взаимоизключващи се действия. Или едното, или другото – Бог или мамонът. Чиста илюзия е да смятаме, че можем да имаме и двете, защото воденето на двойствен живот рано или късно ще приключи. Може да залъгваме другите, дори да залъгваме себе си, но не и Бога, пред Когото един ден ще се наложи да отговаряме.

Ще трябва да вземем решение и колкото повече се колебаем, извиняваме или отлагаме, толкова по-здраво ще сграбчват душите ни парите и сребролюбието. Вярата изисква вземането на решение.

Всичко може да се случи много по-лесно, ако се фокусираме върху това кой е Бог, какво е сторил за нас и какво Му дължим в замяна.

За тази седмица прочетете:
Псалми 33:6-9; Матей 19:16-22; 1 Петър 1:18; Евреи 2:14,15; Изход 9:14; Псалми 50:10



Христос, Създателят Неделя - 14 януари

Прочетете Битие 1:1; Псалми 33:6-9; Исая 45:11,12; Йеремия 51:15 и Йоан 1:3. Какво ни казват тези стихове за доброто в материалния свят?


„Христос е Този, Който разпростира небесата и полага основите на земята. Неговата ръка окачва световете в космоса и извайва полските цветя. „Ти, Който със силата Си утвър¬ждаваш планините.” „Негово е морето, дори Той го е направил” (Псалми 65:6; 95:5). Бог изпълва земята с красота и въздуха с песни. И върху всичко по земята, във въздуха и в небесата написва вестта за любовта на Отец” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 20 – англ. изд.).

Материалните неща сами по себе си не са лоши. За разлика от някои религии, които учат, че материалният свят и самата материя са лоши и зли и че само духовните неща са добри, Библията цени материалния свят.

Все пак сам Исус го е създал. Как би могъл този свят да бъде лош? Но за съжаление, както и при всички останали дарове от Бога, той може да бъде изопачен и да се използва за зло; но това не прави първоначалния дар лош. Библията предупреждава против злоупотребата и извращаването на нещата, създадени от Бога в този свят, но не и против самите неща.

Точно обратното, Бог е създал материалния свят и иска Неговият народ да се наслаждава на плодовете и благата му: „И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ, твоят Бог, е дал на тебе и на дома ти” (Второзаконие 26:11; вж. също 14:26).

Исус Христос е Създател (Йоан 1:1-3) и Земята е просто един пример за сътвореното от Него. Способността Му да твори представя удивителна перспектива над самия живот и живите същества. Той познава цената на материалните неща, знае, че ни ги е дал за наша полза и дори за наша наслада. Знае и какво се случва, когато човечеството изврати тези дарове или дори направи даровете самоцел, когато – както с всичко друго – те са предназначени да бъдат използвани за Божия прослава.


Разгледайте невероятното изобилие на сътворения свят. Дори след опустошенията на греха пак можем да съзрем скритото добро в голяма част от него. Какво ни разкрива за добротата на Създателя сътвореният свят чрез доброто, вложено в него?




Божи Син / Човешки Син Понеделник - 15 януари

Като християни ние вярваме, че Исус Христос е изцяло Бог и изцяло човек. Това единство на Божественото и човешкото прави Неговата гледна точка единствена по рода си, що се касае до важното на земята и важното за вечността. Фактът, че не можем да разберем как Той има едновременно и Божествено, и човешко естество, не отхвърля тази истина – също както липсата на разбиране за аеродинамиката не може да попречи на самолета да лети.

„Тук срещаме две тайни на цената на една – множествеността на личностите в единството на Бога и единството на божественото и човешкото естество в личността на Исус. (...) Нищо не е така възхитително, както тази истина за въплъщението” (J. I. Packer, Knowing God (Downers Grove, Illinois: InterVarsity Press, 1973), p. 53).

Една от причините Исус да дойде в този свят, е да ни покаже колко любящ и загрижен е Бог и как бди за всекиго от нас. Не само че не е далечно и хладно божество, за каквото Го смятат някои, Исус всъщност разкрива истинския характер на нашия Небесен Баща.

Но Сатана се стреми да раздели хората от Бога. Опитва се да Го обезличи, като Го представя за някого, когото не го е грижа за нас. Дяволът прави всичко по силите си, чрез всевъзможни средства, за да ни държи далеч от опознаването и преживяването на реалността на Божията благодат и доброта. Прекомерната любов към материалните неща е една от успешните примки на Сатана за постигането на тази цел.


Прочетете Матей 19:16-22. Какво ни разкрива тази история за начина, по който Сатана може да използва любовта ни към материалните неща, за да ни отдалечи от Бога?


Представете си: самият Исус Христос, въплътеният Бог, говори на този млад човек, който очевидно знае, че Исус е по-различен от останалите. Но какво се случва в края? Той позволява на голямото си богатство, на любовта си към материалното, да го отдели от личността на самия Бог. Любовта към света и към материалното така го заслепява, че макар да се натъжава, тази тъга не е достатъчна, за да го подтикне да постъпи правилно. Той не е тъжен, защото ще изгуби притежанията си (всъщност не ги губи). Тъжен е, защото губи душата си заради тези неща.


Независимо дали сме богати, или бедни, как да се уверим, че имаме правилно отношение към нещата от този свят?




Христос, Изкупителят Вторник - 16 януари

Дългът не е небесен принцип. Но Адам и Ева съгрешават и нарушеният закон означава смърт. Така човечеството става длъжник на божествената справедливост. Ние сме банкрутирали, духовно неплатежоспособни заради дълг, който никога не бихме могли да изплатим.

Божията любов към нас задейства спасителния план. Исус се превръща в „поръчител” за нас (Евреи 7:22). Идентичността на Христос като Изкупител разкрива най-важната сделка, сключвана някога. Единствено жертвата на Неговия живот може да постигне изискуемото плащане на божествената справедливост. Исус плаща дълга на греха, който ние дължим, когато милост и правда се срещат на кръста. Вселената никога не е виждала, никога не е наблюдавала проява на такова богатство, каквото се дава за плащането на човешкото изкупление (Ефесяни 5:2).

„Бог изсипва цялата небесна съкровищница в този свят, дарявайки му чрез Христос пълнотата на небето и изкупва волята, чувствата, ума и душата на всяко човешко същество” (Уайт, Е. Притчи Христови. С. 326 – англ. изд.).


Прочетете всеки стих и избройте от какво ни е спасил Христос: Колосяни 1:13; 1 Солунци 1:10; 1 Петър 1:18; Евреи 2:14,15; Галатяни 3:13; Откровение 1:5.


Гръцката дума tetelestai в Йоан 19:30 е наречена най-важната дума, изговаряна някога. Тя означава „свърши се” и е последното, което Исус казва на кръста. Неговото окончателно свидетелство означава, че мисията Му е приключила и дългът ни е „изцяло платен”. Той не го изрича без надежда, а като някой, успешно осъществил изкуплението на изгубения свят. Погледът към кръста на изкуплението разкрива едно минало събитие с настоящ ефект и бъдеща надежда. Исус отдава живота Си, за да унищожи греха и делата на дявола веднъж завинаги.

Това означава, че макар и да не го заслужаваме, ние сме изкупени (Ефесяни 1:7). Да зърнем чудесата на спасението означава да пристъпваме на свята земя.

Христос като Изкупител е най-възвишеният образ на Бога. Неговият най-дълбок интерес е да ни изкупи. Това разкрива гледната Му точка към човечеството и особено към това как цени връзката Си с нас. След като справедливостта е удовлетворена, Христос насочва вниманието Си към нашата реакция спрямо Неговата жертва.


Помислете върху следното: Христос плаща дълга, напълно и изцяло, за всичкото зло, което сте извършили някога. Какъв следва да бъде вашият отговор? (Вж. Йов 42:5,6).




Ревнив Бог Сряда - 17 януари

В Своя конфликт с фараона Бог заявява: „Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене” (Изход 9:14).


Какво има предвид Господ, когато казва: „В целия свят няма подобен на Мене”?


„Никой ограничен човешки ум не може напълно да схване характера или делата на Безконечния. Ние не можем да намерим Бога чрез изследване. Това свято Същество трябва да остане обвито в тайна” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 5, с. 698, 699 – англ. изд.).

Бог няма равен на Себе Си (3 Царе 8:60). Той мисли, помни и действа по начини, които не разбираме. Независимо какво опитваме, за да си Го представим по наш образ, Бог си остава Всевишен. Той е Онзи, Който е направил всяка снежинка, мозък, лице и отделна характеристика уникални и „няма друг” (3 Царе 8:60). Все пак Той е Създателят и като Създател наистина се отличава от Своето творение.


Какво разбираме от следните стихове за това колко различен е Бог от Своето творение? 1 Царе 2:2; Псалми 86:8; Исая 55:8,9; Йеремия 10:10; Тит 1:2


Когато разгледаме това, което Бог е, което притежава, и онова, което върши, е забележително, че някой може да дръзне да се съревновава с Него. И все пак това се случва, в смисъл, че Той трябва да се „съревновава” за човешката любов и привързаност. Може би затова казва, че е „ревнив” Бог (Изход 34:14). Бог създава хората, за да бъдат свободни, което означава, че имаме възможността да изберем дали да служим на Него, или на нещо друго. Всъщност точно в това се състои човешкият проблем: изборът да служим на други богове, независимо под каква форма, в противовес със служенето на единствения Бог, достоен за това – Онзи, Който е създал и притежава цялата Вселена. Затова Той наистина е ревнив Бог.


Какво – ако сте го забелязали – в живота ви се конкурира с Бога за вашата привързаност?




Истинска собственост Четвъртък - 18 януари

Ние принадлежим на Бога – и по сътворение, и по изкупление. При това не само принадлежим на Него, но и всичките ни притежания са Негови. Сами по себе си не притежаваме нищо друго освен своите решения.

Точно обратното, централна догма на светската философия е идеята, че ние сме собственици на нашите притежания. Но това е лъжа. За християнина мисълта, че е абсолютният собственик на притежанията си, е противна на онова, което учи Божието Слово.

Бог, а не ние, притежава всичко (Йов 38:4-11). Ние сме просто чужденци и пришелци (Левит 25:23) също като израилтяните в Обетованата земя. Винаги сме зависими от Бога за следващото си дихание (Деяния 17:25). Той притежава онова, което смятаме, че ни принадлежи. Ние сме просто Негови настойници и като такива трябва да управляваме видимите и дори невидимите притежания за Божия слава.


От следните стихове избройте нещата, които Бог притежава: Второзаконие 10:14; Псалми 50:10; 104:16; Йезекиил 18:4; Агей 2:8; 1 Коринтяни 6:19,20. Какво ни казват тези стихове за начина, по който трябва да гледаме на материалните неща, с които разполагаме?


„Всичко принадлежи на Бога. Хората биха могли да не зачитат Неговите права. Докато Той изобилно ги надарява със Своите благословения, те биха могли да използват даровете Му за свое собствено удоволствие; но ще бъдат призовани да дадат отчет за своето настойничество” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 9, с. 246 – англ. изд.).

Божията собственост и нашето настойничество определят една връзка, чрез която Той може да ни използва по начини, подготвящи ни за небето; да бъдем полезни и благословение за околните. Но неверните настойници могат да ограничат достъпа на Собственика до Неговите притежания. Както видяхме вчера, Бог не налага волята Си върху нас. Той ни е създал и ни дава притежания в този свят, които да управляваме от Негово име, докато се завърне. Как се отнасяме към тях, разкрива каква връзка имаме с Него.


Помислете какво означава на практика, че не сте собственици на нещата, които притежавате, а те принадлежат на Бога. Какво трябва да ви говори това за начина, по който следва да се отнасяте към всичко, което притежавате?




Разширено изучаване Петък - 19 януари

Настойничеството – така както го разбираме – започва тогава, когато Бог поставя Адам и Ева в прекрасния им градински дом, за който трябва да се грижат и да управляват (Битие 2:15). В тази съвършена обстановка те трябва да направят градината обитаема – задача, която не би следвало да ги затрудни. Бог ги упълномощава с новата им служба и ги учи на отговорност. Грижата за Едем би придала смисъл и щастие на новото семейство.

Еврейският глагол за „владея” (Битие 1:26, 28) означава „да поставя под контрол и управление”. В този контекст това не е сурово владение, а добродетелно управление, със загриженост за Божието творение. Тази отговорност не е приключила. В същата обстановка Адам и Ева трябва да се научат, че Бог е Собственикът, а те са Негови управители или настойници. Още от самото начало Бог възнамерява те да заемат пост на отговорност и доверие, но не като собственици. Трябва да покажат на Бога, че са верни в изпълнението на своите задачи.

„Адам и Ева получават Едемската градина, за да се грижат за нея. Те трябва да я „обработват и да я пазят”. Щастливи са в работата си. Ум, сърце и воля действат в съвършена хармония. В работата си не изпитват умора, това не е тежък труд. Часовете им са изпълнени с полезна работа и общение. Заниманието им е приятно. Отец и Христос ги посещават и разговарят с тях. Получават съвършена свобода. (...) Бог е собственикът на техния Едемски дом. Те го владеят, подчинени на Него” (Уайт, Е. Публикувани ръкописи. Т. 10, с. 327 – англ. изд.).

За разискване:

1. Какво ни учи фактът, че Бог притежава света, за нашата основна отговорност по отношение на околната среда? Въпреки че трябва да избягваме политическия фанатизъм на някои от природозащитниците, които се прекланят пред самото творение, какво би трябвало да бъде отношението ни като християни към грижата за природата?

2. Размишлявайте върху идеята за Бога като „ревнив” Бог. Това невинаги е лесна за осмисляне концепция особено когато по човешки гледаме на ревността като на нещо лошо, което да избягваме. Но как да разберем тази идея, приложена за Бога, без нищо от негативния багаж, с който светът обикновено я натоварва?

3. Как да се научим да различаваме правилната употреба и наслаждение от физическите неща, създадени от Бога, и злоупотребата с тях? Защо тази разлика е толкова важна?


Тази събота, 20.01.2018 г., ще се молим за църкви „Бъзовец” и „Бяла”.




Разказ
Без анимационни филми в събота
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Възрастните могат да говорят за трудностите след кръщението при приспособяване на живота си към библейската събота. Но какво да каже едно 11-годишно момче?

Кръщението било краят на анимационните филми за Ронел Нърс, който живее в Тринидад и Тобаго. То означавало също, че трябва да каже на обичаната от него баба, че няма да ходи повече на пазар и да върши домакинска работа в събота.

Нърс, сега на 25 години, компютърен консултант към Министерството на националната сигурност на Тринидад и Тобаго, пожелал да бъде кръстен по време на молитвената седмица в началното адвентно училище Маракас, намиращо се на територията на кампуса на Южнокарибския университет. Неговата несемейна майка, номинална адвентистка, го била записала в училището. Знанията му за Бога дошли от баба му, посветена християнка, която го водела на църква всяка неделя.

„През онези молитвени часове открих, че в мене има някаква празнота, която преди не бях предполагал, че може да съществува – казва Нърс. – Когато говорителят отправи призив за кръщение, изпитах необходимостта да изляза отпред. Така и направих.“

Скоро след кръщението баба му се разболяла. Прекарала много време в болницата. Нърс я посещавал, насърчавал и се молел за нейното оздравяване. В събота й четял разкази за Божието чудно дело за народа Му. Вярвал, че Исус ще се погрижи за нея.

„Бях напълно съсипан, когато веднъж се върнах от училище и леля ми се обади, за да ми каже, че баба е починала.“

Нърс бил на 12 години и смятал, че Бог го е изоставил. Когато обаче размислил за благочестивия живота на баба си, осъзнал, че кулминацията на евангелието е не разпъването на Исус, а Неговото възкресение и че всички, които спят в Исус, също ще бъдат възкресени. Стихът от Римляни 8:18 станал част от него. Там се казва: „Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.“

Нърс, който завършил компютърни науки в Южнокарибския университет, казва, че все още тъгува за баба си.

„Вярата ми е силна след като съм този университет и в тази църква“, заявява Нърс.