"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Настойничеството:
Подбудите на сърцето
Джон Х. Х. Матюс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 януари 2018 г.

Виждам, искам, вземам


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 януари
Стих за запаметяване:
„А посеяното между тръните е онзи, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден” (Матей 13:22).

Любовта към парите и материалните притежания може да ни засегне от най-различни посоки. Елън Уайт описва заговора на дявола да ни подмами чрез хитрините на материализма. „Идете, опийте с грижите на този живот притежателите на имот и пари. Представете им света в неговата най-привлекателна светлина, за да си събират съкровища тук и да насочат привързаността си към земните неща. Трябва да направим всичко възможно, за да попречим на тези, които работят в Божието дело, да получат средства, предназначени за употреба срещу нас. Запазете парите в нашите редици. Колкото повече средства получават, толкова повече ще навреждат на нашето царство, като ни отнемат наши поданици. Накарайте ги да са загрижени повече за парите, отколкото за изграждане царството на Христос и за разпространяване на истините, които мразим, и няма да има нужда да се притесняваме от тяхното влияние. Защото знаем, че всеки егоистичен, алчен човек ще падне под наша власт и най-накрая ще бъде отделен от Божия народ” (Съвети върху настойничеството. С. 154, 155 – англ. изд.).

За съжаление, пъкленият план като че ли е твърде успешен. Нека разгледаме тези опасности и какво ни казва Божието Слово, за да избегнем духовния им капан.

За тази седмица прочетете:
2 Коринтяни 8:1-7; Матей 13:3-7, 22; Битие 3:1-6; Исая 56:11; Матей 26:14-16; 2 Петър 1:5-9



Евангелие на просперитета Неделя - 7 януари

Популярен телевизионен проповедник поднася простичка вест: Бог иска да ви благослови и доказателството за Неговото благословение е изобилието от материални блага, с които разполагате. С други думи, ако сте Му верни, Бог ще ви направи богати.

Тази философия – или нейните вариации – се нарича „евангелие на просперитета“: Следвай Бога и Той ще те направи богат със земни блага. Идеята не е нищо друго освен фалшиво теологично оправдание на материализма, защото онова, което ни казва в действителност, е: „Искаш ли да си настроен материалистично и това да те кара да се чувстваш добре? Е, измислили сме ти едно „евангелие”.

Но обвързването на евангелието с гарантираното богатство бърка целта и я омаловажава. Това убеждение поражда дисонанс с Писанието и отразява егоцентрична теология, която не е нищо друго освен полуистина на библейски език. В същността на тази лъжа е причината за всеки грях и това е егото и желанието за угаждане първо на себе си, над всичко друго.

Теологията на евангелието на просперитета учи, че когато даваме на Бога, в замяна получаваме гаранция за материално благополучие. Но това Го превръща в автомат за желания, а връзката ни с Него – единствено в сделка: Аз правя това, а Ти в замяна обещаваш да направиш следното. Даваме не защото е правилно да се дава, а заради онова, което ще получим в замяна.

Ето какво представлява евангелието на просперитета.


Прочетете 2 Коринтяни 8:1-7. Какво се случва тук? Какви принципи виждаме в тези стихове, противоречащи на идеята за евангелието на просперитета? Какво има предвид апостол Павел, когато говори за „благодеяние” (2 Коринтяни 8:7)?


Тези хора, макар и в „дълбока беднотия” (2 Коринтяни 8:2), все пак са изключително щедри, давайки дори повече от това, което могат да си позволят. Подобни стихове и много други ни помагат да оборим фалшивата теология на евангелието на просперитета, поучаваща, че ако живеете правилно с Бога, ще имате изобилие от материални притежания в замяна на това.


Какви примери можете да посочите за хора, верни на Бога, но не богати със светски притежания, и за хора, неверни на Бога, но богати със светски притежания? Какво следва да ни разкрие това за употребата на богатството като признак за Божиите благословения?




Замъглено духовно зрение Понеделник - 8 януари

Не е необходимо да се обръщаме към Библията, за да разберем една очевидна истина: грижите на този живот и неговите богатства са временни. Нищо тук не е трайно и определено не е дълготрайно. Както казва апостол Павел: „Не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите – вечни” (2 Коринтяни 4:18). Християните развиват късогледство, когато се съсредоточат по-скоро върху грижите на този свят, отколкото върху пътя към небето. А малко неща могат така да заслепят очите им за този път, както примамката на богатството. Сляпата Хелън Келър твърди: „Най-жалкият човек на света е някой, който има зрение, но не вижда”. Библията е пълна с примери за хора, които не са лишени от зрение, но са духовно слепи.

„Някои обичат този свят толкова много, че той поглъща любовта им към истината. Когато съкровищата им тук нараснат, техният интерес към духовното съкровище намалява. Колкото повече притежават от този свят, толкова повече го притискат към себе си, сякаш се боят, че желаното съкровище ще им бъде отнето. Колкото повече притежават, толкова по-малко дават на другите, защото колкото повече имат, толкова по-бедни се чувстват. О, примамката на богатствата! Те няма да виждат и да чувстват нуждите на Божието дело” (Уайт, Е. Духовни дарби. Т. 2, с. 267 – англ. изд.).

Замъгленото духовно зрение застрашава вечното ни спасение. Не е достатъчно да поставяме Исус Христос пред очите си; трябва да Го държим на фокус.


Прочетете Матей 13:3-7, 22. Против каква опасност ни предупреждава Исус тук? Защо това е лесен капан, в който може да падне всеки, бил той богат или беден?


Първо, Исус ни предупреждава против „светските грижи” (Матей 13:22). Той знае, че всички си имаме грижи, включително и финансови. Бедните се тревожат, че нямат достатъчно; богатите се притесняват какво друго биха могли да поискат. Просто трябва да бъдем сигурни, че не допускаме такива грижи да „заглушават Словото” (Матей 13:22) в живота ни.

Второ, Исус ни предупреждава против „примамката на богатството” (Матей 13:22). Въпреки че то само по себе си не е нещо лошо, все пак притежава силата да ни подмами по начин, който да доведе до окончателното ни унищожение.


По какъв начин бихте могли да видите в собствения си живот „примамката на богатството”? Какви практични решения можете да вземете, за да се предпазите от тази заблуда?




Стъпките на пожеланието Вторник - 9 януари

Като всички грехове и пожеланието тръгва от сърцето. То се заражда вътре в нас и след това се проявява навън. Именно това се случва в Едем.


Прочетете Битие 3:1-6. Какво прави Сатана, за да подмами Ева към грях? Как използва същите принципи през вековете, за да измами и нас?


„И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде” (Битие 3:6).

Човек би могъл да реши, че рекламната индустрия черпи своя пример за подражание в търговията от историята в Едем. Дяволът представя плода на забраненото дърво по такъв начин, че да създаде у Ева желание за повече, отколкото вече притежава, и да я накара да мисли, че се нуждае от нещо, от което в действителност няма никаква нужда. Блестящо! Нейното грехопадение е показно за трите стъпки, извървявани от всекиго от нас, когато се поддава на пожеланието: Виждам, искам, вземам.

Разбира се, пожеланието може да бъде тих грях. Също като похотливостта то се крие зад булото на нашата плът. Но когато най-сетне принесе плод, може да бъде опустошително. Способно е да увреди нашите взаимоотношения, да остави белези върху любимите ни хора и след това да ни измъчва чрез вината.

Ако оставим пожеланието да изплува на повърхността, то ще погази всеки принцип. Цар Ахав вижда лозето на Навутей, пожелава го и негодува, докато неговата царица не заповядва да убият Навутей заради лозето му (3 Царе, 21 гл). Ахан не може да устои, когато вижда дреха и пари, пожелава ги и ги взема (Исус Навин 7:20-22). В крайна сметка пожеланието е просто още една форма на егоизма.

„Ако егоизмът е преобладаващата форма на греха, пожеланието може да бъде счетено за преобладаващата форма на егоизма. Това по поразителен начин е загатнато от апостол Павел, когато описва „усилните времена” (2 Тимотей 3:1) на последното отстъпление. Той представя егоизма като плодородния корен, от който избуяват всички злини, а пожеланието е първият му плод. „Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви (...)” (2 Тимотей 3:2)” (John Harris, Mammon, (New York: Lane & Scott, 1849) p. 52).


Защо е толкова важно да разпознаваме в себе си всички склонности към пожелание, поотделно и като цяло?




Алчността – да имаш всичко така, както го пожелаеш Сряда - 10 януари

Прочетете Исая 56:11. Против какъв грях сме предупредени тук?


На нас, грешните същества, алчността ни се отдава така лесно, както дишането. И е също толкова естествена. Но е трудно да си представим в човешкия характер нещо друго, което до такава степен да не отразява характера на Христос, както алчността. „Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2 Коринтяни 8:9).

Само Господ познава вредата, която алчността е нанесла в човешката история. Предизвиквала е войни. Подтиквала е хората да извършват престъпления, погубили и тях, и техните семейства. Алчността може да е като вирус, който капсулира приемника си и изпояжда всяка добродетел, докато не остане нищо друго освен все повече и повече алчност. Тя е болестта, която иска всичко: страст, власт и притежания. И отново: виждам, искам, вземам.


Прочетете Матей 26:14-16. Какво бихме могли да научим за силата на алчността от тази тъжна история?


Обърнете внимание на думите на Юда: „Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам?” (Матей 26:15). Какво друго е това, ако не неудържима алчност! Малко хора в историята са били така привилегировани като Юда – той живее с въплътения Исус Христос, свидетел е на Неговите чудеса и Го чува да проповядва думите на живота. И все пак – вижте какво го подтикват да извърши алчността и пожеланието на очите.

„Колко нежно се отнася Спасителят към този, който ще Го предаде! В своите проповеди Исус разглежда принципите на милосърдието, което атакува самия корен на алчността. Той представя пред Юда отвратителния характер на сребролюбието и неведнъж учениците разбират, че нравът и грехът му се излагат на показ. Въпреки всичко Юда не пожелава да изповяда и да изостави своето беззаконие” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 295 – англ. изд.)


Ако не сме внимателни, кой ли от нас не проявява известна алчност в собствения си характер? Как бихме могли ние, чрез Божията благодат, да овладеем тази естествена склонност?




Самоконтрол Четвъртък - 11 януари

Прочетете следните стихове. Какво в тях може и трябва да ни помогне да разберем как хората, били те богати или бедни, могат да се предпазят от опасностите, провокирани от алчността, пожеланието и любовта към парите, които могат да засегнат християнина?

Деяния 24:24–26

Галатяни 5:22–25

2 Петър 1:5–9


Тези текстове са толкова богати и изпълнени с божествени предписания как да живеем. Но обърнете внимание на една обща черта: самоконтрола. Той може да се окаже особено предизвикателство, когато става въпрос за алчността, пожеланието и жаждата за повече притежания. Единствено самоконтролът, първо над нашите помисли и след това над нашите действия, може да ни предпази от опасностите, за които говорим.

Можем да упражняваме този контрол само до степента, до която самите ние се предаваме на силата на Господа. Никой от нас сам не може да победи тези греховни черти особено ако те са били култивирани и подхранвани дълго време. Наистина се нуждаем от свръхестественото действие на Светия Дух в живота ни, ако искаме да удържим победа над тези могъщи измами. „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите” (1 Коринтяни 10:13).


Прочетете отново 2 Петър 1:5-9. Към какъв път ни насочва апостол Петър? Кои са стъпките по него и как да се научим да ги следваме, особено в борбата си с алчността и пожеланието?




Разширено изучаване Петък - 12 януари

Най-първостепенната цел на човека е да бъде щастлив и удовлетворен. Но себезадоволяването чрез материални придобивки няма да постигне тази цел. Дълбоко в себе си хората знаят, че е така, и все пак продължават да са под властта на притежанията: Виждам, искам, вземам. Има ли нещо по-просто от това? Адвентистите от седмия ден, също като всички останали, се изправят пред изкушението да се поддадат на ценностите на материализма. Но непрестанното придобиване на блага не води до щастие, удовлетворение или задоволство. Вместо това поражда проблеми, както виждаме при богатия младеж, който си тръгва от Исус нещастен, унил духом и с натежало сърце, защото не е чул или получил това, което е искал. „Материалистичните ценности са свързани с непрестанното рушене на благоденствието на хората – от слабо удовлетворение от живота и липса на щастие до депресия и безпокойство, физически проблеми като главоболие, личностни разстройства, нарцисизъм и антисоциално поведение” (Kasser, Tim. The High Price of Materialism (Cambridge, Mass.: The MIT Press, 2002), p. 22).

С други думи, материалистичните християни гордо пият от кладенеца на богатството, но са духовно обезводнени. Но ние никога няма да ожаднеем, ако пием от водата, чийто източник е Христос (Йоан 4:14).

За разискване:

1. Разсъждавайте върху идеята за евангелието на просперитета. Кои стихове биха могли да използват за разпространението му вярващите в тази идея? Същевременно какви примери бихте могли да посочите от Библията за верни хора, чийто живот е открито опровержение на това фалшиво учение?

2. След като първото му дете станало на няколко години, един човек казал: „От това дете научих две важни библейски истини. Първо, всички се раждаме грешници. Второ, всички се раждаме алчни”. Кой ли не би могъл да разкаже истории за това как дори децата разкриват колко алчни по природа са човешките същества? Какво ни разкрива това за нашата нужда от Божествена благодат?

3. „Ако търсим източника на проблемите си – написал някой – не е необходимо да тестваме хората за наркотици – трябва да ги тестваме за глупост, невежество, алчност и властолюбие.” Какво се съдържа в алчността, че я прави така увреждаща – не само за самия алчен човек, но и за околните? Какви примери познавате, при които алчността е причинила ужасяващи щети на всички замесени лица?


Тази събота, 13.01.2018 г., ще се молим за църкви „Буковлък” и „Бургас”.




Разказ
Молитва за индийско семейство
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Арбита Босал, 14-годишна ученичка в адвентно училище в Западна Индия, била изгубила баща си при инцидент, когато камион ударил волската му кола от задната страна. Силата на удара била толкова голяма, че баща й, Росахеб Босал, прелетял над двата вола, след което паднал на пътя, където го сгазило друго превозно средство.

Шокът от смъртта му причинил преждевременно раждане на глухонямата й майка. Арпита се била родила месец по-рано от очакваното.

„Бог успя да използва смъртта на баща ми, за да доведе майка ми при Исус“, разказала Босал по време на събеседване в адвентното училище, намиращо се на около 30 километра от дома й, в оживения едномилионен град Колапур.

Босал прекарала първите няколко месеца от живота си в болницата заедно с майка си Акатай. И двете били доста болни. Тази нерадостна ситуация тревожила силно брата на майка й, Сатиш, който ги посещавал всеки ден в болницата.

Една събота, когато Сатиш отишъл в болницата да насърчи сестра си, видял непознат човек да се спира от легло на легло и да се моли с пациентите. В любопитството си Сатиш отишъл при човека и разбрал, че е адвентен пастор.

„Вуйчо ми беше хиндуист – казва Босал. – Той обаче имаше огромно желание да помогне на майка ми и затова поискал от пастора да се помоли за нея.“

Пасторът се помолил за жената и за нейното бебе. Сатиш използвал езика на глухите, за да преведе думите му на сестра си.

Пасторът започнал да ги посещава редовно и майката и детето постепенно се възстановили. Силно учуден, Сатиш разпитал пастора за вярата му. След няколко месеца на библейски уроци, не само Сатиш, но и сестра му приели Исус. Майката посветила дъщеря си на Господа и още от момента, когато се научила да се моли, започнала да я учи да изрича молитва в 19 ч. всяка вечер.

„Всеки ден в 19 ч. събирах ръце за молитва, за да се помоля, където и да се намирам“, разказва Босал, сега ученичка в седми клас в адвентното училище „Алате“. „Правя го откакто се помня.“

Самата Босал била кръстена на 13-годишна възраст.

„Реших да се кръстя, защото видях как Исус благославя семейството ми чрез Църквата на адвентистите от седмия ден. Искам да Го следвам заради случилото се в живота на майка ми. Виждам всичко, което Исус е направил за нея.“


* Арпита Босал е на 14 години и учи в адвентно училище в Западна Индия.