Човешкото състояние

В „Посланието към римляните“ апостол Павел се стреми да утвърди важната истина, централна за евангелието – тъжното състояние, в което се намира човекът. Тази истина е реалност, защото от грехопадението насам всички ние сме проядени от греха. Той е втъкан в нашите гени както цвета на очите ни.

В коментара си върху „Римляни“ Мартин Лутер пише следното: „Изразът „всички са под греха“ трябва да бъде възприеман в духовен смисъл; тоест не както хората изглеждат в собствените си очи или в очите на другите, а както стоят пред Бога. Всички те са под греха – онези, които изявяват престъпленията си пред очите на хората, както и тези, които изглеждат праведни в собствените си очи и пред очите на останалите. Извършващите външно добри дела ги правят от страх поради наказание или от любов към печалба и слава, или в друг случай от удоволствие заради определено нещо, но не и от изпълнен с копнеж и подготвен ум. По този начин човек постоянно се упражнява във външното извършване на добри дела, но вътрешно е напълно погълнат от греховни желания и зла похот, които са противни на добрите дела” (Лутер, М. Коментар върху „Посланието към римляните“. С. 69 – англ. изд.).

В този пасаж срещаме няколко ключови думи:

1. Благовестието. Тази дума е превод от гръцки на „добра новина” или „добра вест”. Самостоятелно думата може да се отнася до която и да било добра новина; но видоизменена, както е в този пасаж, от допълнението „Христово”, тя означава „добрата вест за Месия“ (Христос е транслитерация на гръцката дума, означаваща „Месия”). Добрата новина е, че Месия е дошъл и хората могат да се спасят, като повярват в Него. Именно в Исус и в Неговата съвършена праведност – а не в нас или не дори в Божия закон – човек би могъл да намери спасение.

2. Правдата. Тази дума се отнася до качеството на „правота“ пред Бога. В „Посланието към римляните“ се разгръща специалното значение на тази дума и ние ще го изложим по-нататък в нашето разглеждане на книгата. Трябва да посочим, че в Римляни 1:17 значението ѝ се определя с фразата „от Бога”. Това е правда, произтичаща от Бога, осигурена от самия Него. Както ще видим, тук е единствената достатъчно добра правда, за да ни донесе обещанието за вечен живот.

3. Вяра. На гръцки думите, преведени в този пасаж като „вярва“ и „вяра”, са глаголна и съществителна форма на една и съща дума: pisteuo („вярвам“) и pistis („убеждение“ или „вяра“). Значението на вярата, като свързана със спасението, ще се доразвие в по-нататъшното ни изучаване на „Посланието към римляните“.

Колкото и да е учудващо, някои всъщност отправят предизвикателство към идеята за човешката греховност с твърдението, че хората поначало са добри. Но проблемът се дължи на липсата на разбиране за това какво представлява истинската доброта. Всеки може да се сравнява с някого другиго и да се чувства добре. Та нали винаги можем да намерим някой по-лош от нас, за да се сравним с него. Но това едва ли ни прави добри. Когато се сравним с Бога и с Неговата святост и праведност, никой от нас не би могъл да получи нищо друго освен смазващо чувство на отвращение и погнуса от самия себе си.

В Римляни 3:23 се говори и за „прослава от Бога”. Фразата е била тълкувана по множество начини. Може би най-простичкият превод ни предава смисъла, който се съдържа в 1 Коринтяни 11:7: „Защото мъжът (...) е образ и слава на Бога”. На гръцки думата за „слава“ може да се приеме като свободен еквивалент на думата за „образ”. Грехът разваля Божия образ в човеците. Греховните човеци не успяват да отразят образа или славата на Бога.

Колкото и да сме лоши, нашето положение не е безнадеждно. Първата стъпка е да признаем пълната си греховност и своята безпомощност сами да сторим нещо по въпроса. Дело на Светия Дух е да ни доведе до такова убеждение. Ако грешникът не Му се съпротивлява, Духът ще го доведе до сваляне маската на самозащитата, преструвките и себеоправданието; той ще се хвърли към Христос, молейки за Неговата милост: „Боже, бъди милостив към мене, грешника” (Лука 18:13).

В началото на ХХ век хората живеели с идеята, че човечеството върви към прогрес, че моралът ще процъфтява и че науката и технологиите ще помогнат за постигането на утопията. Смятало се е, че човешките същества като цяло са на път към съвършенството. Изтъквало се е, че чрез правилния вид възпитание и морално обучение хората могат да направят себе си и обществото си значително по-добри. Всичко това е трябвало да започне да се случва, когато сме навлезли в дръзкия нов свят на ХХ век.

За съжаление, нещата не се развиха точно така, нали? ХХ век беше един от най-кървавите и варварски в цялата история, до голяма степен благодарение на – колкото и да е иронично – напредъка на науката, осигурила възможността хората да се избиват в такъв мащаб, за който дори и най-покварените извратени умове в миналото само са можели да мечтаят.

В какво се състои проблемът?

Може би ще ни е необходима вяра, за да повярваме в много неща за християнството – сред тях: възкресението на мъртвите, Второто пришествие, новото небе и новата земя. Но кой ли се нуждае от вяра, за да приеме греховното състояние на човечеството? Днес всеки от нас изживява последиците от това греховно състояние.

В Римляни, 1 глава апостол Павел говори специално за греховете на езичниците, които в миналото са изгубили Бога от поглед и по този начин са се отдали на най-порочни практики.

Но той изобщо няма намерение да оставя своя собствен народ, своите сънародници. Въпреки всички предимства, които са получили (Римляни 3:1,2), те също са грешници, осъдени от Божия закон и нуждаещи се от спасителната благодат на Христос. В този смисъл – че са грешници, нарушили Божия закон и нуждаещи се от Божествена благодат за спасение – евреите и езичниците са едни и същи.

„След като апостолът разкрива, че всички езичници са грешници, сега по един специален и най-категоричен начин показва, че и евреите живеят в грях най-вече защото се покоряват на Закона само външно, т.е. според буквата, а не според духа” (Лутер, М. Коментар върху „Посланието към римляните“. С. 61 – англ. изд.).

В много случаи лесно можем да видим и да посочим греховете на другите. Но колко често самите ние сме виновни за същото, ако не и за по-лоши неща? Проблемът е, че сме склонни да си затваряме очите за самите нас или, за да се почувстваме по-добри, гледаме колко лоши са другите в контраст с нас.

Павел не одобрява нищо в този дух. Той иска сънародниците му да не съдят прибързано езичниците, защото те, евреите – дори като избран народ – са грешници. В някои случаи са дори още по-големи грешници от езичниците, които толкова бързо осъждат, защото като евреи са получили по-голяма светлина от езичниците.

Идеята на Павел във всичко това е, че никой от нас не е праведен, никой от нас не отговаря на Божествения стандарт, никой не е добър по рождение или свят по наследство. Евреин или езичник, мъж или жена, богат или беден, боящ се от Бога или отхвърлящ Бога – всички сме осъдени. И ако не беше Божията благодат, разкрита в евангелието, нямаше да има надежда за никого от нас.

Трябва да отбележим, че Божията благост води, а не принуждава грешниците към покаяние. Бог не използва принуда. Той е безкрайно търпелив и се старае да привлече всички хора със Своята любов. Принудителната покорност би унищожила целия смисъл на покаянието, нали? Ако Бог принуждаваше към покаяние, тогава нима всички не биха се спасили, защото щеше ли да принуди някои да се покаят, а други – не? Покаянието трябва да е акт на свободната воля, отговор на присъствието на Светия Дух в живота ни. Да, покаянието е дар от Бога, но трябва да сме готови и отворени да го приемем – решение, което единствено ние можем да вземем.

В Римляни 2:5-10 и на много други места в Посланието си Павел подчертава ролята на добрите дела. Оправданието чрез вяра без делата на закона никога не бива да бъде тълкувано в смисъл, че добрите дела нямат място в християнския живот. Вместо това, в Римляни 2:7 спасението е описано като достигащо тези, които го търсят „с постоянство в добри дела”. Въпреки че човешките усилия не могат да осигурят спасение, това е част от цялата спасителна опитност. Трудно бихме могли да разберем как някой може да чете Библията и да достигне до идеята, че делата изобщо нямат значение. Истинското покаяние, произтичащо доброволно от сърцето, винаги ще бъде последвано от решителност да се победят и премахнат нещата, от които е трябвало да се покаем.

„Така библейската терминология разкрива, че грехът не е бедствие, сполетяло човека, без той да забележи, а е резултат от активно отношение и избор от страна на човека. Нещо повече, грехът не е отсъствие на добро, а е „разочароване” според Божиите очаквания. Той е лош курс, съзнателно избран от човека. Не е слабост, за която хората не могат да бъдат държани отговорни, защото човек в акта на греха съзнателно избира път на бунт против Бога, престъпване на закона Му, и не се вслушва в Божието Слово. Грехът се опитва да мине отвъд поставените от Бога граници. Накратко, грехът е бунт против Бога” (Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден. С. 239 – англ. изд.).

„Представена ми бе ужасна картина на състоянието на света. Неморалността цари навсякъде. Разпуснатостта е големият грях на този век. Никога преди порокът не е повдигал уродливата си глава както сега. Хората са като вцепенени и обичащите добродетелта и истинската доброта са почти обезсърчени от смелостта, силата и разпространението на порочността. Беззаконието, което преобладава, не е ограничено единствено сред невярващите и подигравачите. О, да беше така, но не е. Много мъже и жени, които изповядват Христовата религия, са съгрешили. Дори някои, които изповядват, че очакват идването Му, не са по-подготвени за това събитие от Сатана. Те не се очистват от всяка нечистота. От толкова дълго са служили на страстта си, че е естествено мислите им да бъдат нечисти и въображението покварено“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 2. Гл. 52: „Морална поквара“, изд. „Ел Уай“, София, 2012, с. 287).

Когато членовете на местните адвентни църкви наблюдавали изпълнената с ентусиазъм „Една година мисия“ (ЕГМ), разбирали, че те също могат да направят нещо специално за обществото и започвали да следват примера и да общуват със съседите си.

„Мога да кажа честно – казва Ана, - че не съм мислила за работа в големите градове. Не разбирах какъв е реалният проблем. По-лесно е да се отиде в някое село. Но след като се включих в този проект, виждам, че ние наистина трябва да сме там. Когато се върнах в родната ми църква в Русия, видях всичко в нова светлина. Осъзнах, че трябва да работим по-различно, да бъдем истински християни. Нещо в начина ми на мислене се бе променило. Разбирах как трябва да живеем и да работим. Бях толкова вдъхновена в Ню Йорк, че започнах да се моля да разбера какво да се направи в моята дивизия“, спомня си Ана.

През юни 2013 г. стотици ръководители, пастори и евангелизатори от целия свят се събраха в Ню Йорк, за да участват в Международното училище за евангелизиране към Генералната конференция. Програмата включваше обучение през деня и практика във вечерните евангелизаторски събрания, които се провеждаха из целия град.

Леонид Рутковски, пастор от Евро-Азиатската дивизия (ЕАД), изнесе беседи в украинските и руските църкви в Ню Йорк. Когато не преподаваше или не присъстваше на събрания, Леонид и Виктор Козаков, мисионският ръководител към ЕАД, дискутираха как могат да направят нещо подобно в своята дивизия.

„Решихме, че ако хората проповядват в Ню Йорк и постигат добри резултати, бихме могли да го направим и наша почва – казва Леонид. – След като може да се получи в Ню Йорк, значи може да се получи и в Москва или Киев.“

„Мисионското училище ни даде ясни напътствия за работата в големите градове. Сега вече имахме план, имахме и цел, която да постигнем.“

Когато се срещнала с Леонид, Ана чула с вълнение за създадените планове. „Имаме цел да почукаме на всяка врата в Киев – обяснил той. – В града има 700 000 врати и ние искаме да стигнем до всяка от тях. Ще имаме специални карти, показващи всяка улица, всеки район и всяка къща.“

Ана била възхитена. „Можех да видя Божието водителство и осъзнах, че трябва да отида в Киев. Бог има чуден план, просто трябва да го следваме.“

Като директор в Киев на програмата „Мисия за големите градове“ Леонид обучава местните членове да проповядват, ръководи работата на библейските работници и литературните евангелизатори, както и на медицинските мисионери, които предоставят простички средства за лечение на хората, включително 16 образователни програми – за отказване от пушенето, готвене и поддържане на теглото, възстановяване от алкохолизъм, здраве за майки и деца и още много.

Продължението следва.