"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Ролята на църквата в обществото Гаспар Ф. Колон и Мей-Елен Колон
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 30 юли - 5 август 2016 г.

Исус се смесва с хората


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 30 юли
Стих за запаметяване:
„А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях“ (Лука 15:1, 2).

Дякон в местна църква карал всеки месец младежите до един старчески дом, за да провеждат там богослужение. Първата седмица, докато младите хора водели службата, един възрастен човек в инвалидна количка стиснал ръката на дякона и я държал през цялото време. Това ставало месец след месец. Веднъж, когато младежката група пристигнала, мъжът в инвалидната количка не бил там. Персоналът казал, че най-вероятно няма да преживее нощта. Дяконът отишъл до неговата стая, а мъжът лежал в безсъзнание. Хващайки ръката на възрастния човек, дяконът се помолил Господ да му даде вечен живот. Макар да изглеждал в безсъзнание, мъжът стиснал ръката на дякона здраво и той разбрал, че молитвата му е била чута. Със сълзи на очи излязъл бавно от стаята, но почти се сблъскал с жена, която заявила: „Аз съм дъщеря му. Той ви очакваше. Баща ми каза: „Веднъж в месеца Исус идва и държи ръката ми. И не искам да умра, преди да имам възможност да държа ръката Му още веднъж“ (адаптирано от „Най-малкият от тези“ – видеофилм, продуциран от Old Fashioned Pictures, 2004).


Смисълът на християнството е да станем „Исус“ за някого. Следващите няколко урока са насочени към различни аспекти от Неговия модел на служене и към това как Неговата църква би могла да го прилага.


За тази седмица прочетете:
Матей 1:22, 23; Йоан 1:14; Лука 15:3–24; Матей 9:10–13; Псалми 51:17; 1 Йоан 2:16; Филипяни 2:13–15



Само методът на Христос Неделя - 31 юли

В един често цитиран параграф Елън Уайт обобщава действията на Исус за достигане и спасяване на човеците (виж също Матей 9:35, 36).

„Само методът на Христос ще донесе истински успех за евангелизиране на хората. Спасителят отива при тях с желанието да им стори добро. Той проявява състрадание, удовлетворява нуждите им и спечелва тяхното доверие. Тогава им заповядва: „Върви след Мен“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998. С. 106).

Нека да направим анализ на тези думи.

1. Исус отива при тях с желанието да им стори добро (създава контакти).

2. Той проявява състрадание (създава близки връзки).

3. Удовлетворява нуждите им (това също създава близки връзки).

4. Когато се съчетаят първият, вторият и третият елемент, Той спечелва доверието на хората.

5. Тогава им заповядва: „Върви след Мен!“ (да станат ученици).

Тук виждаме един цялостен модел на евангелизиране. Този метод на служене ще ни ръководи за по-пълното прогласяване на евангелието. Исус не отделя социалните аспекти (1-ва до 4-та точка) от поканата да Го следват (номер 5) и ние също не трябва да го правим. Всички стъпки заедно ще ни донесат „истински успех“. Този урок ще разгледа първата стъпка от метода на Исус. Уроци 7 до 11 ще обърнат внимание на останалите.


Какво ни казват следните стихове за Божия Син, Който идва при нас? Матей 1:22, 23; Йоан 1:14.


Всички ние сме дълбоко наранени и увредени от греха. Но всичко, което се е объркало в света заради него, се коригира чрез процеса на примиряване между Бога и човека с помощта на цялото Исусовото служене чрез въплъщението. Той е загрижен и желае доброто на отделния човек, както и на цялата човешка раса, като служи дори на тези, които в онази култура са смятани за „най-лошите“.


Разсъждавайте върху следната изумителна истина, че Този, Който е създал сътворените неща (Йоан 1:3) – Исус, поема върху Себе Си човешка плът и в тази плът се приближава до грешното човечество и му служи. Как тази невероятна истина, така изпълнена с надежда, влияе върху начина, по който се смесваме с другите и им служим?




Изгубени и намерени Понеделник - 1 август

В Лука, 15 глава Исус разказва три притчи, с които отговаря директно на обвиненията на фарисеите и законниците, че „Този приема грешниците и яде с тях“ (Лука 15:2).


Прочетете следните пасажи и отбележете най-важното в отговора на Исус спрямо тези обвинения.


Лука 15:3–7


Лука 15:8–10


Лука 15:11–24


Всяка притча започва с нещо изгубено и завършва с тържество – израз на Божията любов спрямо нас и на дълбокия Му копнеж по нашето спасение.

Един пастор провеждал продължение на библейския курс „Гласът на пророчеството“ и установил, че цяло семейство се интересувало от него освен един негов член. Майката, бащата и по-малката дъщеря били приели Христос и нетърпеливо очаквали пастора у дома си в уговорения час. По-големият син обаче се бунтувал срещу християнството и не искал да има нищо общо с него. Всяка вечер, когато пасторът идвал, младият човек напускал стаята и не желаел да участва в изучаването на Библията. След шест седмици на стимулиращо и плодотворно изучаване пасторът отправил покана към тримата да обмислят кръщението си. Всеки един от тях измислил някакъв довод, за да изчака още няколко месеца, преди да реши. Неочаквано младежът от семейството влязъл в трапезарията, където се провеждал библейският курс, и обявил, че иска да се кръсти веднага, когато пасторът реши, че е готов. Още след първия библейски час той седял в стаята си, четейки стиховете от Библия, купена от вехтошарски магазин, и през цялото време чувствал все по-силно убеждение, че трябва да изповяда публично своята вяра. Две седмици по-късно се кръстил, а месец след това – и останалите членове на семейството му взели своето решение. Имайки предвид прочетеното в притчите на Исус, бихме могли да си представим каква радост е имало на небето заради тези решения.

Исус целенасочено се свързва с хора като самарянката при кладенеца, римския стотник, „грешната“ жена, която излива на краката Му миро на стойност колкото едногодишна заплата, и безброй неспоменати личности, „недостойни“ за онези, които се считат за твърде святи да ги допуснат до себе си.


Случвало ли ви се е да не свидетелствате на някой човек, защото не би паснал на вашата църква? Какво ще ви коства – на вас и на църквата – да намерите в себе си достатъчно благодат да приемете тези „грешници“?




Яде с грешници Вторник - 2 август

Прочетете Матей 9:10–13. Какво важно послание трябва ние като отделни личности да научим от Исусовия отговор спрямо Неговите критици?


Прочетете Осия 6:6.


Исус се привежда над масата, където общува и вечеря с този тип хора, считани за „нежелани“.


Кои хора са смятани за „нежелани“ във вашата култура?


Прекъснат от въпроса на фарисеите дали е уместно да се сближава с такива презрени личности, Исус им отправя предизвикателството да научат какво означава милост вместо жертва. „Но идете и се научете какво значи писаното: „Милост искам, а не жертви“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните към покаяние“ (Матей 9:13). Колко жалко, че Исус трябва да казва на религиозните водачи да научат една от най-важните истини в тяхната собствена вяра.

Тук отново виждаме същия проблем още от старозаветни времена: религиозните ритуали и церемонии са станали по-важни в умовете на хората от въпроса за отношението им към останалите. Колко интересно – тук Той цитира Стария Завет (Осия 6:6), за да поясни думите Си.

„Хиляди допускат същата грешка като фарисеите, които Христос укорява на угощението на Матей. Вместо да се откажат от любима идея или да отхвърлят някое мнение-идол, мнозина отхвърлят истината, която слиза от Отец на светлината. Те се доверяват на себе си и разчитат на собствената си мъдрост, а не осъзнават духовната си нищета (…)

Пост или молитва, подбуждани от себеоправдателен дух, са мерзост в очите на Бога“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005. С. 160).

Лесно е да съдим действията на другите, като използваме своите претенции като стандарт. Трябва да се научим смирено да се отричаме от себе си и да позволяваме на Светия Дух да превръща милостта във вътрешно убеждение.


Какво учи Псалми 51:17 всички нас? Как съзнанието за собствената ни греховност ни помага да разберем по-добре смисъла на този стих?




Да общуваме мъдро Сряда - 3 август

Един проповедник попитал слушателите си колко „не-адвентни“ приятели имат. Мъж в дъното на залата се изправил и тържествено обявил: „Горд съм да кажа, че нямам нито един!“. Този мъж може да е имал добри намерения, но думите му показват много за това каква светлина е за света.

Както вече видяхме, Матей 5:13 ни напомня, че сме солта на земята, но тази сол би могла да изгуби вкуса си. Един търговец в Сидон складирал много сол в бараки с под от пръст. Тъй като солта била в директен контакт със земята, изгубила вкуса си. Била изхвърлена навън и използвана за павиране на пътища. Затова и ние трябва да внимаваме как се смесваме със света: Допускаме ли той да ограби уникалния ни вкус? Нашите ценности същите ли са като светските?


Какво бихме могли да научим от следните истории за това как не бива да се смесваме със света? Битие 13:5–13; 19:12–26; Числа 25:1–3; виж също 1 Йоан 2:16.


Тези библейски примери показват, че трябва да внимаваме, когато се смесваме с хората, живеещи според светските ценности, изброени в 1 Йоан 2:16. Заблуждаваме се, ако смятаме, че не трябва да внимаваме или че няма никаква опасност да се увлечем по греховните принципи на света. В същото време каква ще е ползата от нас за останалите, ако се крием от тях, да не би да ни поквари техният начин на живот?

Обърнете внимание на този мъдър и балансиран съвет: „Тогава трябва ли християните да се отказват от общуване с непокаяните и да ги отбягват? Не, те трябва да общуват с тях; в света, но не от света. Обаче не с намерението да участват в техните дела, да бъдат повлияни от тях или да възприемат техните обичаи и навици. Взаимоотношенията им трябва да имат за цел да привлекат другите към Христос“ (Уайт, Е. Избрани вести. Изд. „Ел Уай“, 2013, Т. 3. С. 213).


Колко приятели неадвентисти имате? Какви са вашите взаимоотношения? Кой на кого влияе повече: вие на тях или те на вас?




Сред покварено поколение Четвъртък - 4 август

Несъмнено светът се нуждае от даровете на Христос. Обаче не ние им придаваме стойност. По-скоро само благодарение на това, което Той ни е дал, имаме задачата да достигнем до другите. И именно защото ни е дадено толкова много, сме призвани да отидем при хората, които са в лишение. „Даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8).


Прочетете Филипяни 2:13-15. Какво ни се казва тук и как то потвърждава вестта да евангелизираме останалите, без да изпадаме в грях?


Трябва да внимаваме да не би толкова много да се пазим от света, че никога да не се сближим с хората в него. Лесно е да стоим в своята духовна и теологична зона на комфорт и да бъдем духовни интроверти. Така религията ни ще се превърне в егоизъм. Колко често местните църкви хабят повече енергия да спорят за богослужението и доктрините, отколкото за евангелизирането на един умиращ свят?

В книгата си „Упълномощаване на бедните“ (С. 21-30) Робърт Линтикум описва три вида църкви. (1) Църквата във града (общността). Тази църква няма буквално никакъв контакт с обществото. Основната ѝ задача е да служи на своите членове. (2) Църквата към града (общността). Тази църква знае, че трябва да служи на обществото. Тя предполага какви са нуждите му, без да се допитва до него. След това представя програмите си пред обществото. Нейното служене може да се окаже неуместно, без никаква обществена стойност. (3) Църквата със града (общността). Тази църква прави демографски анализ, за да опознае хората, на които служи. Членовете общуват със лидерите и жителите на общността, като ги питат какви са реалните им потребности. Има по-голяма вероятност тяхното служене за обществото да бъде адекватно и добре прието, защото хората вече са дали информация и са изразили доверие в този процес. Тази църква се присъединява към обществото в стремежа му да реши в каква посока иска да се развива, и му партнира за постигането на тази цел. Такава църква се свързва с обществени организации и може да съдейства за извършването на обществени услуги, ако се наложи. В това партньорство има разпределяне на задълженията и подкрепа, за да се посрещнат истинските нужди.




Разширено изучаване Петък - 5 август
Прочетете още:

Главите „Нашият пример“ (С. 13–19) от „По стъпките на великия Лекар“ (Изд. „Нов живот“, София, 1998) и „Левий-Матей” (С. 155–160) от „Копнежът на вековете“ (Изд. „Нов живот“, София, 2005) на Елън Уайт.

Мисията на църквата е насочена към света, а не само към собствените ѝ нужди. Тя е организирана да служи на останалите.

В края на алеята, водеща от входа на една църква от друго вероизповедание до главния път, била поставена табела точно на пресечката за църквата. Тя гласяла: „Вход за служещи“. Това казва всичко, нали?

„Човек не може да се сближи с изгубените, без да прекарва време с тях“. Исус отделя време за хората и Елън Уайт посочва, че именно такава следва да бъде и Божията църква днес. Членовете ѝ са сол и трябва да проникват в обществото.

„Тук няма призив да спим зимен сън в пещерата, за да евангелизираме мечките. Виждаме страхотна покана от Господния пророк да общуваме като Исус с отхвърлените, бедните и изгубените. Той е приятел на грешниците. Посещава техните празненства – среща ги на тяхна територия. Никога не прави компромис със Своята вяра, но обича да ходи на местата, където има грешници. Около Него най-добре се чувстват грешниците, докато най-неудобно е на така наречените „светии“. Но Той не обръща внимание на това, защото следва конкретни приоритети. Дошъл е да спаси грешниците. Ето Неговата мисия – това трябва да бъде и нашата мисия дори ако се налага да разстроим няколко светии (…)

Твърде дълго адвентистите са се изолирали в безопасни убежища и гета, като че ли останалата част от света не съществува. Краят на това време настъпи. Ние не можем, не дръзваме повече да живеем в отстъпление. Време е да навлезем в обществото като отделни личности и като църква“ (Берил, Р. Как да отглеждаме адвентни църкви. Fallbrook, Calif.: Hart Books, 2009. С. 50).

За разискване:

1. Обсъдете изразената по-горе идея, че когато се изолираме, сме в „отстъпление“. Мислите ли, че това е твърде пресилено, или е основателно? Ако да, с какви библейски основания бихте подкрепили своя отговор?

2. Въпреки че трябва да общуваме, за да служим, защо подкрепата и отговорността пред църковното семейство е важен фактор, който не бива да пренебрегваме? Как бихме могли ние като църква да си помагаме един на друг, докато се стремим да служим на света, но без да бъдем претопени в него?

3. Обсъдете идеята, че църквите хабят повече енергия за вътрешни неразбории, отколкото за евангелизиране. Как бихме могли да избегнем този смъртоносен капан?


Тази събота, 06.08.2016 г., ще се молим за църкви „София-Факултета” и „Стамболийски”.




Разказ
Изгубен и намерен: Част 1

Денис – извикала майката. – Ела тук!“ Тя хванала ръката на малкото момиченце.

„Какво става?“, запитало четиригодишното дете, докато тичало, за да не изостава от майка си.

„Войници! Идват войници! Трябва да се скрием!“ Денис не разбрала думите на майка си, но усетила страха й. Когато пристигнали в малкия си дом в Руанда, Денис видяла как баща й увива вързоп.

Семейството хукнало по прашния път, водещ на изток. Други се присъединили към тях и скоро пътят се задръстил от хора, които тичали и плачели. Годината била 1994 и милиони бягали, за да спасят живота си.

Вървели часове наред, криели се във високата трева на малките горички, когато виждали войници да се приближават. Накрая семейството стигнало до границата на Демократична република Конго, където намерили спокойствие.

Семейството се установило в бежански лагер, направен от дъски и брезент, където нямало почти никаква защита от жаркото слънце и проливния дъжд. Те обаче смятали, че най-накрая са на сигурно място.

Хора с ножове и пушки влезли в лагера и хората започнали да пищят и да бягат. Денис също побягнала. Но къде са мама и татко? Денис тичала с тълпата и викала родителите си, но никой не отговарял.

Тъй като се уморила, Денис седнала да почине. Един мъж я понесъл на рамо и тя се почувствала в безопасност. Скоро се уморила и помолила да я пуснат на земята. Внезапно се чули изстрели и писъци пронизали въздуха. Денис побягнала настрана от пътя и се скрила, докато изстрелите престанат. След това се присъединила към други хора, които търсели сигурно място. Видяла, че на пътя има лежащи тела. Зърнала и човека, който я носил на рамо. Той също лежал неподвижен. Някак си успяла да разбере, че той е мъртъв.

Денис продължила да ходи, следвайки други хора. Понякога викала: „Мамо, татко“, но никой не откликвал. Накрая намерила едно семейство, което й позволило да остане при тях в замяна на работа, но там била малтретирана. Избягала от дома и открила приют за сираци, където я приели.

Когато чула, че сраженията са престанали, тя пожелала да се върне у дома и да намери родителите си. Но къде е „у дома“?

Останала в приюта, докато станала достатъчно голяма, за да вземе решение да го напусне. Тогава тръгнала пеша обратно към Руанда. Спяла в храстите през нощта. Докато ходела, често питала Бог защо се налага да страда толкова много. Не чула отговор от Бога, но когато се обезсърчавала и огладнявала, хората й давала от храната си и това й давало смелостта да продължи да ходи.

Продължава следващата седмица.