Справедливост и милост в Стария Завет /втора част/

Проспериращ квартал през 50-те години на ХХ век заприличал на военна зона в края на 60-те и началото на 70-те години. Повечето семейства се преместили на друго място, оставяйки след себе си много изоставени, порутени и изгорели домове. Търговците се изнесли, а на тяхно място се нанесли наркотиците и престъпността, с което кварталът станал още по-противен.

През 1986 г. едно християнско семейство напуснало удобния си дом в предградията и се преместило в тази отхвърлена градска общност. Към тях се присъединил пастор от друг град. Те възстановили две изгорели сгради и ги превърнали в свои домове. Двете семейства често излизали по улиците, срещали се с различни групи и се сближавали с хората, останали в този район. Те били катализаторът, който Бог използвал, за да основе църква, която донесла изцеление и преобразяване на тази мъртвешка общност. Тяхната работа и влияние продължават и до днес, като променят живота на много хора там.

Божията благодат, която съживява мъртвите в престъпления и грях човешки същества, е разкрита по описателен начин в Йезекиил, 37 глава. Във видение пророкът е отнесен от Духа в долина, пълна с мъртвешки, сухи и разпръснати кости. Те символизират целия Израилев дом. Бог пита: „Сине човешки, могат ли тези кости да оживеят“ (Йезекиил 37:3).

Отговорът на въпроса се разгръща, докато пророкът говори на костите.

Резултатите от вестта, занесена на сухите кости, е, че (1) те „се изправиха на краката си, една твърде голяма войска“ (Йезекиил 37:10); (2) Бог ще засели Своя народ в собствената им земя (Йезекиил 37:14); (3) и те ще познаят, че именно Бог е направил това (Йезекиил 37:14).

Но целта не е просто някакво съживяване. Божият народ е възкресен за определена мисия, с определена цел. Израил трябва да бъде светлина на народите.

„Приемането ни от Бога е сигурно само чрез Неговия възлюбен Син, а добрите дела не са нищо друго освен резултат от действието на Неговата опрощаваща любов. Ние нямаме никаква заслуга за тях и нищо не ни се дава заради добри дела, чрез които да претендираме за участие в спасението на душите си. Спасението е Божият безплатен дар за вярващия, даден му единствено заради Христос. Тревожният човек може да намери мир чрез вяра в Него и мирът му ще съответства на неговата вяра и доверие. Той не би могъл да представи своите добри дела като довод за спасението на душата си.

Но наистина ли добрите дела нямат никаква стойност? Дали грешникът, който върши грехове всеки ден безнаказано, получава същото Божие благоволение като този, който чрез вяра в Христос се опитва да работи почтено? Свещеното Писание отговаря: „Ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“.

В Своя Божествен план, поради незаслуженото Божие благоволение, Господ е определил добрите дела да бъдат наградени. Ние сме приети единствено чрез заслугите на Христос; а делата на милост, на благотворителност, които извършваме, са плодовете на вярата“ (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 3. Изд. „Ел Уай“, 2013. С. 185, 186).

Като че ли в храма се появява теч. Ще се запитате – тръба ли се е спукала, или какво? В този случай течът е нещо добро.

Изтичащата от храма вода се отправя „на изток“. Източно от Йерусалим се намира Мъртво море, най-ниският воден басейн на земята. Разстоянието между Йерусалим и Мъртво море е приблизително 34 километра предимно пустинни области, които включват Арабах, известен още като Падината на Йордан и Мъртво море. А самото море е толкова солено, че нищо не може да живее в него.

Обаче когато водата от храма стига дотам, мъртвата вода на морето „се изцери“. Храмът може да се разтълкува символично като Божията църква (1 Петър 2:4, 5), която достига и изцелява мъртвите в престъпления и грехове.

Река Замбези в Африка започва като малък поток, извиращ под едно дърво. Докато тече към водопада Виктория, става все по-дълбока – от поточе (до глезена) до коляно, до кръста, а след това е достатъчно дълбока, за да можете да плувате в нея. Също като Замбези, и реката в храма, макар и малка в началото, нараства по мощ и влияние, и става „вода за плуване, река непроходима“ (Йезекиил 47:5).

Целебното влияние на вашата църква отначало може да е малко, но постепенно ще нараства, докато преобрази вашата общност! „Нашето дело ми беше представено отначало като малка, много малка рекичка“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 7. Изд. „Ел Уай“, София, 2012. С. 135).

Пророчеството на Йезекиил показва, че където тече реката на Божията църква, там кипи живот. Йезекиил 47:10 представя още по-голямо чудо в същата обстановка. Каква странна гледка: бреговете на морето, където няма никаква риба, защото нищо не може да оцелее, изведнъж стават място, където рибарите хвърлят мрежите си, защото улавят голямо изобилие.

Идеята тук е, че чрез Божията сила, която действа в Неговия народ, животът може да процъфти там, където преди това е било пустош.

„Където действа Бог, няма безнадеждна ситуация, няма невъзможни за изкупване хора, няма наследство от нещастното минало, което да ни осъжда на изпълнено с отчаяние бъдеще“ (Библия на тълкувателя. Nashville: Abingdon Press, 1956. Т. 6. С. 328).

Божията удивителна благодат върши забележителни неща – за всеки, който пожелае да я приеме. Тук преоткриваме вестта на евангелието. Чрез нас Бог може да даде надежда на обезсърчените, на отчаяните, на жадните и умиращите както духовно, така и физически.

Един ден Божият народ – включително светските хора, които Бог е изцелил и съживил чрез себеотрицанието на църковните членове – ще бъдат в новата земя, където ще тече друга река, извираща от Божия престол. Няма да има никакви пустини, суша или смърт.

Междувременно – докато чакаме тази благословена страна – Бог желае Неговата църква да бъде мястото, откъдето изтича изцеление и изобилен живот към обществото. Той желае да работи чрез нас, за да съживява и преобразява пустините, падините и мъртвите морета на наша територия, като им донася изобилен живот в Исус (Йоан 10:10) – това е накратко пълнотата на адвентната вест.

Старият Завет е наситен с идеята, че хората, които са благословени материално и духовно, ще помагат на тези, които не са.

Исая, 61 глава започва със свидетелството, че Духът на Господа действа чрез Помазаника, за да разнася добрата вест на бедните, да превързва съкрушените сърца, да обявява свобода на пленниците и освобождение от тъмнина и отчаяние на затворниците (Исая 61:1). Всички елементи на това обещание се изпълняват в „годината на благоволението Господне“. Тя е юбилейната година, която, както разгледахме, е изпълнена с указания за необходимостта да удовлетворяваме нуждите на бедните.

Следователно опечалените, които са утешени; скърбящите, които са получили покой; тези, които получават „венец вместо пепел“ и „миро на радост вместо плач“; и онези, които носят „облекло на хваление вместо унил дух“ (Исая 61:3) – са именно хората, които ще съградят отдавна запустелите места и ще издигнат досегашните развалини. Благословените от месианската юбилейна година преобразяват обществото, възстановявайки съборените градове (Исая 61:4). Божиите слуги са наречени свещеници и служители и са поддържани чрез богатството на околните народи (Исая 61:5, 6).

Образността от Исая, 61 глава на Божия Помазаник, Който преобразява околните народи чрез благоденствието на сключилите завет с Него (Исая 61:8, 9), се отнася за хората, които в наши дни са призовани да бъдат свещеници и служители в обществото по целия свят. Не трябва ли спрямо нашето обкръжение да се излъчва същото преобразяващо влияние на това пророчество, когато изпитваме силна наслада в Господа, радваме се в Бога и стоим облечени в одеждите на спасението и правдата (Исая 61:10, 11)?

Михей се присъединява към другите старозаветни пророци, които подчертават, че външните форми на религия, на които им липсва смирената и съзнателна изява на справедливост и милост, не са приемливи за справедливия и милостив Бог.

„Истинската религия засяга живота. Тя определено включва ритуалите и церемониите на църквата, но (…) не се състои толкова във въздържане от храна, колкото в даване храна на гладните. Практичното благочестие е единствената религия, която се признава в Божия съд (Матей 25:34-46)“ (Цитат от Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 4. С. 306 – амер. изд.).

И днес Бог отхвърля отстъпилата формалистична религия, която изключва практичното благочестие, описано в Михей 6:8. Нашите религиозни форми не са самоцел; те са средството за постигане на целта, а тази цел е Христос, Който би трябвало да се разкрива чрез нас.

В увода към урока за тази седмица се срещнахме с две семейства, които се преместват да живеят в „безнадежден“ квартал, за да служат на нуждите на хората там. Двете семейства създават малка групичка в една от гостните си стаи заедно с нови приятели от квартала. Членовете на тази растяща малка група искрено се молят на Бога да им покаже как да съживят своето общество. Те си сътрудничат с християнска организация и започват да набират доброволци, за да им помогнат да възстановят порутените жилища наоколо.

Ако посетите този квартал днес, ще видите една процъфтяваща нова общност, много по-богата отпреди. Постигнато е, защото една малка църква е решила да изяви любовта на Исус на практика – и това е преобразило общността. Тяхното дело разкрива един много практичен и ефективен подход, чрез който Христос работи със Своя народ, за да достигне и служи на другите.

Йеремия 22:1–16; Йезекиил 16:49; Захария 7:9, 10. Прочетете коментарите на Елън Уайт в „Адвентен библейски коментар“, с. 1165, 1166, Т. 4 (амер. изд.); „Божият план за нашите санаториуми” от „Свидетелства към църквата“, Т. 6 (С. 187-195; Изд. „Нов живот“, София, 2013).

„Той ти е показал, о, смъртни човече, кое е доброто. И какво иска Господ от теб? Да постъпваш справедливо, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог“ (Михей 6:8; Нов международен превод). Колко по-ясно би могъл Господ да сподели изискванията Си към Своя народ? Той ни е показал кое е „доброто“ и това „добро“ е същата дума, използвана многократно в Битие, 1 глава за творението преди грехопадението. По този начин тя косвено ни пренася към първоначалния идеал на Бога за нас, който окончателно ще бъде възстановен при завръщането на Исус. Фразата, преведена с „иска от теб“, може освен това да бъде (и вероятно по-точно) преведена като „търси от теб“. Тоест какво „търси от нас“, от Неговия изкупен народ, покрит с благодатта на Христос? Отговорът се крие в отношението ни към околните и към Бога. Първо, трябва да постъпваме справедливо. Съвсем на място, като се има предвид темата на това тримесечие: как да помагаме на хората, които често са безпомощни жертви на несправедливост. Второ, трябва да обичаме милостта. Живеем в свят, който понякога може да бъде много немилостив. Какви ефективни свидетели бихме могли да бъдем, ако обичаме милостта и проявяваме тази любов чрез милостиво отношение спрямо другите. Трето, трябва да ходим смирено пред Бога. Ако Господ в Михей 6:4 ги връща към избавлението им от Египет като основание да бъдат смирени и верни на Него, колко повече това е валидно за нас, които сме изкупени чрез кръвта на Исус? Реалността на Кръста, цената за нашето изкупление, трябва винаги да ни смирява пред нашия Бог.

1. Кои други старозаветни текстове, говорещи за нашия дълг спрямо нуждаещите се, можете да намерите?

2. В Амос, 5 глава, особено в стихове 21-24, намираме силни думи за религиозните хора по времето на Амос – за това, че Бог се вълнува повече от отношението към другите, отколкото от религиозните ритуали, които самият Той е постановил. Какво следва да ни научи това за нашата цел?

3. Как да се предпазим от опасността да бъдем дотолкова погълнати от удовлетворяването на материалните нужди на хората, че да пренебрегнем духовните? Как бихме могли да постигнем правилно равновесие в желанието си да служим на по-слабите и на нуждаещите се сред нас?

През нощта преди кръщението ми имах сън. Видях се стоящ на Земя, която бе чиста и светла. Погледнах нагоре и видях стълба, която стигаше до небето. Хора тичаха от всички страни и се катереха по стълбата. Те пееха: „Ще следваме Исус, защото вървим към небето.“ Самият аз започнах да се качвам, но внезапно се събудих и се зачудих дали съм жив. След това коленичих, за да благодаря на Бога за чудесния урок и за смелостта, която ми бе дал.

Бях кръстен в река близо до дома на пастора. Малко по-късно бях поканен да работя като доброволец към Глобалната мисия. С радост се захванах за тази работа за три месеца, но осъзнах, че трябва да се върна у дома при съпругата ми и при малката група, която бях оставил. Разказах на ръководителя за решението си и изразих надеждата, че Бог ще доведе тези нови вярващи в църквата така, както бе довел и мене.

Върнах се у дома и посетих осемте групи, които се срещаха в предишния ми пасторски район. Те бяха продължили да се събират в събота и имаха желание да чуят онова, което бях научил по време на отсъствието си. Повечето от тях приеха адвентната вест и бяха кръстени. Съпругата ми бе една от първите кръстени. Колко се радвам, че тя е до мене в новото служение. Дори свещеникът, който бе уволнен заедно с мене преди толкова много месеци, взе решение и се присъедини към Църквата на адвентистите от седмия ден.

В резултат на уволнението ми от моята бивша църква, днес имаме около 355 членове в 13 адвентни църкви и групи в района ми в Южен Судан. Служа на същите хора, за които работех като свещеник в бившата ми църква.

Работата ни не е лесна. Някои от църквите ни бяха разрушени и на тяхно място останаха само купчини развалини. Но дори тези трудности бяха благословение и ние ги построихме отново и дори поканихме рушителите да се присъединят към нас за богослужението. Трудно е да се навлиза в нови области, но ние работим упорито и Бог ни благославя.