"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Ролята на църквата в обществото Гаспар Ф. Колон и Мей-Елен Колон
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 25 юни - 1 юли 2016 г.

„Възстановяването на всичко“


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 25 юни
Стих за запаметяване:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27).

Всичко, което човек e нужно да направи, е да погледне към света, към квартала, към себе си, за да разбере основната идея. А каква е тя? Нещо се е объркало, и то ужасно много.

Нарича се грехопадение, грях, бунт, още и великата борба.

Но има добра новина – това няма да трае вечно. Няма да продължава до безкрай. Исус е дошъл, умрял е за греховете на света и обещава да се завърне отново. А когато дойде, от този свят няма да остане нищо. На мястото му ще се установи ново царство, Неговото вечно царство. „И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека“ (Даниил 2:44).

Какво невероятно възстановяване!


Но за да започнем възстановяването, не е нужно да чакаме до Второто пришествие. Тези, които са в Христос, са ново създание (2 Коринтяни 5:17); и ние сме предопределени да бъдем преобразени по образа на Исус сега (Римляни 8:29). Той също така ни призовава и ни упълномощава като Негова църква да работим за възстановяването и на другите.


За тази седмица прочетете:
Битие 1:26, 27; Второзаконие 6:5; Битие 3:8–19; Яков 4:4; Галатяни 4:19; Марк 2:1–12; Йоан 10:10



Божият образ Неделя - 26 юни

Библията казва, че човечеството първоначално е създадено по „образа“ на Бога (Битие 1:27). Образът може да бъде или двуизмерен, като отражение в огледало или снимка, или триизмерен, както статуята или холограмата. Той може да бъде още нематериален, като мисловен образ, идея, която се ражда в главите ни. Какво обаче иска да каже Библията?


Прочетете Битие 1:26, 27. Как обяснява Писанието смисъла на това да бъдем създадени по Божия „образ“? Виж също Битие 1:31, Второзаконие 6:5 и 1 Солунци 5:23.


Когато създава нашите първи родители, Бог постановява нов стандарт за живота на земята: мъж и жена. Само те от всички други същества, сътворени дотогава, са по Божия образ. Не са произлезли от маймуната. Хората, ние и те, сме радикално различни от всички други форми на живот на земята, а всяка теология, която омаловажава тази отлика, унижава човека като цяло.

Бог „ги наименува Човек“ (Битие 5:2). Тоест и двамата – мъжът и жената, макар и отделни същества, все пак са едно. Заедно в своята пълнота и завършеност те представляват образ на Бога.

Естеството на Божия образ е всеобхватно: „Когато Адам излиза от ръката на Твореца, той прилича на своя Създател физически, умствено и духовно“ (Уайт, Е. Възпитание. Изд. „Нов живот“, София, 1996. С. 11; курсивът е добавен).

На еврейски думата за „образ“ е tselem; думата за „прилика“ е demuth. Тези думи биха могли да обозначават физическото (tselem) и вътрешното (demuth), което включва духовните и умствените аспекти на човека. Елън Уайт подкрепя това, когато казва, че човек е създаден по Божи образ „както външно, така и по характер“ (Патриарси и пророци. Изд. „Нов живот“, София, 1996. С. 16).

Второзаконие 6:5 споменава различните измерения на човека: душа (духовно), сърце (ум, умствено) и сила (физическо тяло). В 1 Солунци 5:23 виждаме подобен модел. Логично би било човекът, създаден по Божи образ, да обхваща всички тези измерения.


Въпреки че идеята за създаване по „Божи образ“ би могла да включва още доста неща, Библията е категорична – хората са различни и уникални създания на земята. Никое друго същество не е като тях. Защо за нас е важно винаги да помним тази отлика?




Грехопадението и последиците от него Понеделник - 27 юни

Библията не ни казва какъв период от време е изминал между приключването на сътворението и грехопадението. Дни, седмици, години – просто не знаем.

Обаче това, което знаем, е, че грехопадението е факт и последиците са незабавни и се усещат.

Първата от тях, след като Адам и Ева ядат от дървото за познаване на доброто и злото, е, че двамата изведнъж осъзнават, че са голи (Битие 3:7). Опитват се да се скрият от Божието присъствие. Сега дрехите им от светлина са изчезнали (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Изд. „Нов живот“, София, 1996. С. 25, 26). Близостта им с Бога е нарушена поради новата им близост с егоизма на злото. След това Той ги търси, за да обясни на първата двойка последиците от техния грях.


Прочетете следващите стихове и определете непосредствените последици от греха на Адам и Ева, разкрити във всеки пасаж. А каква е съвременната проява на тези последици?


Битие 3:8–10


Битие 3:12


Битие 3:13


Битие 3:16


Битие 3:17–19


Несъмнено грехопадението е реално, страшно и със сериозни последици за човечеството. Дългата, жалка история на човешкия род даже до наши дни разкрива трагичните последици от греха.

Колко благодарни трябва да бъдем за обещанието, че един ден трагедията на греха ще приключи и никога повече няма да се повтори.


В какъв смисъл всеки ден живеем с последиците от нашите собствени грехове?




Вражда и изкупление Вторник - 28 юни

Прочетете Битие 3:14, 15. Какво има предвид Бог, когато казва на Сатана: „Ще поставя вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство“ (Битие 3:15)? Каква надежда намираме за себе си тук?


Думата „вражда“ на еврейски има общ корен с еврейската дума за „мразя“ и „враг“. Когато ядат от дървото за познаване на доброто и злото, Адам и Ева поставят себе си и цялото човечество във вражда с Бога (виж Римляни 5:10, Колосяни 1:21, Яков 4:4). Божието обещание тук загатва, че Той ще задейства Своя план да привлече човечеството обратно при Себе Си, като по този начин пренасочи човешката вражда към Сатана. Следователно, когато стори това, Бог ще осигури средство, чрез което ще спаси хората, без да нарушава принципите на Своето Божествено управление. Това е автентичното значение на думата „изкупление“ – Божиите действия за окончателното възстановяване на всичко, изгубено при грехопадението.


Какво разкриват следните стихове за изкуплението: Левит 1:3, 4; 1 Коринтяни 5:7; 1 Йоан 1:9?


Теолозите понякога използват думата expiation, за да опишат как действа това изкупление. Латинският корен expiare означава „изкупвам за“, а идеята тук е, че се компенсира някаква погрешна постъпка. Някой е извършил нещо лошо, нарушил е някакъв закон и правосъдието изисква плащането на глоба. На съвременен език понякога казваме, че виновният човек има „дълг към обществото“ заради постъпката си.

В конкретната ситуация ние сме извършили грях, но в плана на спасението, на изкуплението, жертвената смърт на Христос ни освобождава от всички законови последици от тази лоша постъпка. Вместо това самият Христос плаща „глобата“ заради нас. Наказанието, което по закон (да, в Божието управление има закони) трябва да бъде наложено на нас, е понесено от Исус. По този начин правосъдието е удовлетворено, но в Него, а не в нас. Макар и грешници, макар и извършили нещо лошо, ние сме опростени и оправдани в Божиите очи. Това е решаващата и основната стъпка, за да „се възстанови всичко“ (Деяния 3:21).




Възстановяване в Исус Сряда - 29 юни

„Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас“ (Галатяни 4:19).


Отначало сме били създадени като съвършени и цялостни същества в един съвършен и цялостен свят. За съжаление, този рай е изгубен заради греха, и светът, какъвто го познаваме, е изпълнен със смърт, насилие, страдание, страх и невежество. Спасителният план е създаден, за да върне този свят обратно към първоначалното съвършенство. Христос идва, за да спечели всичко, изгубено при грехопадението.

„В началото Бог създава човека по Своя собствен образ. Той го надарява с благородни качества. Умът му е уравновесен и всички негови вродени способности действат в хармония. Но грехопадението и неговите последици извращават тези дарове. Грехът обезобразява и почти заличава Божия образ в човека. Планът на спасението е промислен, за да го възстанови, и на човека е подарено благодатно време на живот. Връщането му към съвършенството, в което е създаден отначало, е великата цел на живота – целта, която лежи в основата на всяка друга“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Изд. „Нов живот“, София , 1996. С. 413). Макар че това възстановяване няма да бъде пълно, докато не видим новото небе и новата земя, процесът вече е започнал в нас сега!


Прочетете Галатяни 4:19. Независимо от непосредствените утеснения, каква е важната духовна идея на апостол Павел тук?


В Евреи 1:3 самият Христос е описан като образ на Бога: „съвършен образ на Неговата личност“ (NKJV) (Сравни с Йоан 14:9; 2 Коринтяни 4:4; Колосяни 1:15). Той иска да стане едно с нас, за да възстанови Божия образ в нас. Ако се съгласим, Христос, Божият образ, може да бъде в нас: „Христос във вас, надеждата на славата“ (Колосяни 1:27).

Цялостното възстановяване по Неговия образ ще стане при Второто пришествие на Исус (виж 1 Коринтяни 15:49; 1 Йоан 3:2). Обаче когато Христос е в нас и ние сме в Него, процесът по възстановяване на Божия образ започва още в този свят. Когато това стане, ще копнеем да заведем хората от нашето общество при Този, Който може да възстанови и тях.


Въпреки че още сега в нас започва възстановяването, защо трябва винаги да помним, че то няма да бъде завършено до Второто пришествие на Исус?




Ролята на църквата – възстановена Четвъртък - 30 юни

Както видяхме, нашият свят, макар и създаден съвършен, се поддава на греха, и това води до пагубни последици. Но Бог не ни изоставя да понесем своята съдба – вечна смърт (съдбата, която според науката ни очаква). Вместо това още преди началото на света е промислен планът за спасението (виж 1 Петър 1:2) и с цената на голяма лична жертва Исус идва в този свят, страда на кръста и обещава да се завърне. И когато всичко приключи и грехът бъде унищожен, изгубеният свят ще бъде напълно възстановен.

Удивителното е, че Бог призовава нас, Своята църква, още сега да изиграем ролята си в това възстановяване.


Прочетете в Марк 2:1-12 историята за това как няколко приятели постъпват заедно упорито, за да доведат един паралитик при Исус. Как тази история илюстрира ролята на църквата за изцеляване и възстановяване на човеците?


Къщата е претъпкана, защото Исус е там. Неговата любов привлича тълпите. Четирима мъже правят голяма дупка в покрива, за да внесат духовно, умствено и физически болния човек при Него. След това Той го възстановява, като опрощава греховете му, дава му душевен мир и му заповядва да стане и да проходи. Исус показва, че никой не може да бъде изцелен, докато не бъде цялостно възстановен.

Прочетете Йоан 10:10 и 1 Йоан 3:8. Каква причина изтъква апостол Йоан за явяването на Христос на тази земя? Каква надежда бихме могли да извлечем от тези обещания?

Смята се, че Йоан 10:10 представлява синтез на вестта на Църквата на адвентистите от седмия ден. Това определено е Исусовото представяне на Мисията. Основната роля на Христовото тяло, Неговата църква, е да върви по стъпките Му и да руши делата на дявола, като на мястото на смъртта принася изобилен живот (виж Деяния 10:38; 1 Йоан 2:6). Църквата е призована да сътрудничи на Христос във възстановяването на хората по Божия образ – физически, умствено и духовно.


Кои хора се нуждаят от вашата помощ точно сега – помощ, която имате възможност да им окажете?




Разширено изучаване Петък - 1 юли
Прочетете още:

Други пасажи за възстановяването на Божия образ: Римляни 8:29,Колосяни 1:15, 3:9–11, 2 Коринтяни 3:18, 5:17. Прочетете главите „Сътворението“, „Изкушението и грехопадението“ и „Планът на изкуплението“ от книгата „Патриарси и пророци“ (Изд. „Нов живот“, София , 1996. С. 15-35) на Елън Уайт.

Като народ сме призовани от Бога да работим за доброто на човеците, да се стремим да ги насочваме към обещанията за надежда и възстановяване, дадени в Исус. Господ може да работи по различни начини чрез нас, за да постигне това. Някои църкви помагат за физическото възстановяване на хората в обществото чрез здравни програми и служения. Тази цел преследват и църковните болници и клиники. Умственото възстановяване и укрепване би могло да се случи чрез семинари, които помагат на хората да посрещнат житейските си нужди. Църквите биха могли също да основават или подкрепят местни училища, да преподават трудови умения, да предлагат курсове по ограмотяване, преподаване, наставничество, психологическо съветване и пр. Докато работят за своето възстановяване и изобилен живот, много хора в обществото ще осъзнаят, че имат нужда и от духовно, и от морално възстановяване, макар първоначално да не са смятали така. Всъщност това е ключовият аспект от възстановяването на Божия образ (виж Ефесяни 4:22-24). Църквата притежава уникалния статут и подготовка да посрещне тези духовни нужди по-добре от всяка светска социална или здравна организация.

За разискване:

1. Дайте примери какво прави вашата църква за физическото, умственото и духовното възстановяване на хората в обществото. Какво върши тя в това отношение? Обсъдете в групата идеите си за разширяване на възстановяващото служене на църквата ви в обществото.

2. Как разбираме концепцията за физическото възстановяване? Все пак независимо от усилията ни да помагаме на другите да оздравеят, до завръщането на Господа повечето хора ще се разболяват от болестите на старостта. Защо това е още едно доказателство, че пълното възстановяване ще се осъществи само при завръщането на Исус?

3. Обсъдете какво означава да започнем възстановяването на Божия образ още сега. Как се случва това? Как да разберем дали напредваме? Защо трябва да имаме ясна представа за Бога, за да се осъществи възстановяването? Как да не се отказваме обезсърчени, когато не виждаме напредъка, който сме смятали, че би трябвало да постигнем?




Разказ
Уволнен, но решителен: Част 1
От Исая Малек Гаранг, Южен Судан

Гостуващият англикански архиепископ погледна към коленичещия пред него свещеник, докато потапяше пръста си в купа с пепел и изрисуваше малък кръст върху челото му. Денят бе Пепелна сряда и ние се чувствахме поласкани за това, че толкова високопоставен църковен служител ни посещава в Южен Судан. Но когато дойде и моят ред да изляза отпред и да коленича, аз не се помръднах. Колегите ми свещеници ме подбутнаха да коленича и да получа кръста, но аз отказах. През всичките ми години като свещеник в Судан не бях открил някъде в Библията да се говори за подобна служба. След като не е библейска, смятах, че не трябва да участвам в нея.

Архиепископът докладва за постъпката ми и веднага бяха предприети бързи мерки. Само след два дена аз и още един свещеник бяхме уволнени поради отказа си да приемем пепелните кръстове. Десетте години на предана служба не бяха сметнати за нещо важно. Старейшините от 17-те църкви, за които се бях грижил, бяха привикани и разпитвани. Всеки, за когото бе сметнато, че ми е верен, бе освободен от църковните си задължения. Не след дълго 82 души от църковни ръководители до обикновени членове бяха уволнени или изключени.

Бях разтърсен. Какво бях направил, че да се отнесат с мене като с голяма заплаха за църквата ми? Чудех се. Беше ми забранено да влизам в църквата, която доскоро ръководех. Някои църковни членове се страхуваха, че ако ги видят да говорят с мене, също ще бъдат изключени. Чух, че и други не бяха никак доволни от това, което се бе случило.

Исках да узная истината за Бога, истината, която бе довела до уволнението ми. Всеки ден прекарвах часове наред в изучаване на Библията, търсейки Божията истина. Не след дълго семейството ми бе посетено от един далечен братовчед на име Соломон. Разговорът се насочи към духовните неща и аз го попитах в какво вярва. Соломон отговори, че е адвентист от седмия ден. Започнах да размишлявам за онова, което ми бе казал за съботата.

Бях чувал и преди за хора, спазващи съботата, но смятах, че те са като евреите и не вярват в Исус. Спомних си, че по време на следването си в семинарията бях попитал свещеника защо святият ден е бил променен от събота на неделя. Той не бе успял да даде задоволителен отговор. Някои казаха, че Исус е направил промяната; други твърдяха, че това е станало, за да се отдаде почит на Исус, Който е възкръснал в неделя. Тези отговори не ме удовлетворяваха.


* Продължението следва.