"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Eвангелието от Матей Анди Наш
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 април 2016 г.

Видимата и невидимата война


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 април
Стих за запаметяване:
„А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които се насилят, го грабват“ (Матей 11:12).

Всеки ден вземаме важни решения за своя начин на живот, за взаимоотношенията си, за кариерата, приоритетите, забавленията, приятелите. За да осъзнаем напълно сериозността на тези решения, трябва да сме убедени, че разбираме какво включват те. Трябва да отдръпнем завесата и да видим невидимото, защото Библията ни учи, че съществува невидима реалност, която оказва огромно влияние върху видимата.

Като съвременници на века на науката не би трябвало да ни е трудно да повярваме в невидимата реалност. Ние, които сме наясно с рентгеновите лъчи, с радиовълните и с безжичните комуникации, лесно би трябвало да повярваме в невидимото. С всеки разговор по мобилен телефон, с всяко телевизионно предаване, излъчено по сателит, потвърждаваме идеята за невидимите реалности, правещи видените (и чутите) преживявания реални.


Наистина великата борба между Христос и Сатана полага невидимата основа на видимия свят, в който живеем всеки ден. През тази седмица ще разгледаме текстове от Евангелието от Матей (и на други места), спомагащи за разкриването на невидимите сили и тяхното въздействие върху живота и решенията ни тук и сега.


За тази седмица прочетете:
Матей 11:11, 12; Откровение 5:5; Матей 12:25-29; Исая 27:1; Матей 11:1-12



Матей 11:11, 12 Неделя - 24 април

Писанието е Божието Слово и в него е обяснен спасителният план. И все пак някои стихове са трудни за разбиране. Но това не бива да ни изненадва. Все пак във всяка област на земния живот намираме трудни за разбиране неща. Колко повече това следва да важи за пасажи от Божието Слово, които ни разкриват духовни и свръхестествени истини и реалности?

Елън Уайт споделя открито тази теза: „Дори и най-простите форми на живот представляват загадка, която и мъдрият е безсилен да обясни. Навсякъде има чудеса, оставащи отвъд обсега на нашето познание. Трябва ли тогава да се изненадваме, че и в духовния свят има тайни, които не можем да схванем? Трудността лежи единствено в слабостта и ограничеността на човешкия ум. Бог ни е дал в Писанието достатъчно доказателства за Своя Божествен характер и ние не трябва да се съмняваме в Словото Му поради това, че не можем да разберем всички тайни на Неговото провидение“ (Пътят към Христос. Гл. „Какво да правим със съмнението“, стр. 109, изд. „Нов живот“, София).

Например един от най-трудните за разбиране текстове в цялото Писание е Матей 11:11,12: „Истина ви казвам: Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него. А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които се насилят, го грабват“.


Прочетете горните стихове. Какво разбирате от тях? Какво не разбирате?


Някои преводи на стих 12 гласят: „От дните на Йоан Кръстител досега царството от небето напредва убедително, а насилници го нападат“ (Нов международен превод на англ. ез.). „А откакто Йоан Кръстител започна да проповядва до днес, Небесното царство мощно напредва, а насилници го атакуват“ (Нов жив превод на англ. ез.).

Какво ни казва тук Исус?


Кои неща – дори в светския живот – остават загадка за нас? Спираме ли да вярваме например в съществуването на Слънцето просто поради множеството неразбираеми загадки, свързани с него? А колко повече това е валидно за въпросите на вярата и Божието Слово!




Пределът на тъмнината Понеделник - 25 април

Изследователите на Библията през вековете са се борили с Матей 11:11,12, защото думите, описващи царството и хората тук, могат да се употребяват както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Гръцкият глагол basmati би могъл да означава „убедително напредвам“, но и „понасям насилие“. А гръцката дума biastes би могла да означава или „твърди или горящи от желание мъже“, или „насилници“.

Е, дали този стих иска да каже, че кроткото и благо небесно царство е подложено на натиск, че го нападат насилници? Или небесното царство напредва мощно в положителен смисъл и силните мъже, които го завземат, в действителност са Христови последователи?

Възможно ли е последователите на Христос да бъдат толкова агресивни, дори насилници в преследването на царството?


Прочетете следните стихове. Какво ни казват те и как биха могли да хвърлят известна светлина върху последния въпрос?


Матей 10:34


Откровение 5:5


Михей 2:13


Някои твърдят, че най-достоверното тълкуване на Матей 11:12 би трябвало да следва най-честите употреби на biazomai (типично положителна) и biastes (типично отрицателна), което съответно води до следното тълкувание: небесното царство напредва убедително със „свята сила и величествена енергия, отблъскващо силите на тъмнината“; и докато това се случва, „насилствени или грабливи хора се опитват да го плячкосат“ (Карсън, Д. Библейски коментар на тълкувателя с новия международен превод: Матей, стр. 266,267 - амер. изд.).

Това тълкувание като че ли се вписва в цялостното звучене на Евангелието от Матей. Всъщност то предава и по-голямата картина – тази на борбата между светлината и тъмнината, между Христос и Сатана - тема, присъстваща в цялата Библия, но на преден план най-вече в Новия Завет. Наистина има война, видима и невидима, и всички участват в нея, всички сме на едната или на другата страна, всички я преживяваме ежедневно, независимо дали разбираме какво се случва, или не. Точно това означава да живеем във вихъра на великата борба.




„Мирогледът на войната“ Вторник - 26 април

Каквото и да е окончателното тълкувание на Матей 11:12, както разгледахме вчера, този стих ни помага да разкрием реалността на великата борба. Текстът описва битка, а както знаем от други библейски пасажи, тази битка по същество е между Христос и Сатана.


Какво ни разкриват следните текстове за реалността на великата борба?


Матей 12:25-29


Исая 27:1


1 Йоан 5:19


Римляни 16:20


Битие 3:14-19


Ефесяни 2:2; 6:10-13


Това са само част от множеството стихове – и в Стария, и в Новия Завет – които се отнасят до онова, което един съвременен (неадвентен) теолог нарича „мирогледът на войната“ - т.е. идеята, че в космоса протича битка между свръхестествените сили; битка, в която всички участваме по един или друг начин. Разбира се, тази идея не е нова за адвентистите от седмия ден. Тя е част от доктрините ни още от първите дни на нашата църква; нашите пионери се придържат към нея още преди официалното учредяване на църквата.


Виждате ли реалността на тази битка в собствения си живот? Как тя се разиграва в решенията, които трябва да вземете, и в изкушенията, с които се сблъсквате? Как разбирането ви за реалността на този конфликт ви помага да вземате правилни решения и да устоявате на изкушенията?




Когато битката се ожесточи Сряда - 27 април

Както вече видяхме, думите на Исус в Матей 11:12 – освен тяхната задълбоченост – разкриват факта, че няма Божие царство без бой, без битка. Разбираме, че тази битка представлява великата борба, която е бушувала и все още продължава. Така ще е до окончателното унищожение на греха, на Сатана и на изгубените. Понякога ще става твърде жестока.

Виждаме реалността на великата борба и нейната ожесточеност в контекста, в който Исус изрича думите от Матей 11:12.


Прочетете Матей 11:1-12. Как тук на множество равнища се разгръща великата борба? И обратно, как великата борба ни помага да схванем случващото се тук?


Въпрос за начинаещи: Кой според вас вдъхновява еврейските водачи да хвърлят Йоан Кръстител в затвора? Тук виждаме опита на Сатана не само да спре Йоан, но и стремежа му да попречи на вярата в Исус. И още нещо, ако предтечата на Исус - Йоан Кръстител, е сполетян от такава участ, какво бихме могли да очакваме за самия Исус?

Освен това е безспорно, че Сатана е способен да подтикне последователите на Исус и Йоан Кръстител да си зададат въпроса: Ако този Исус от Назарет може да извърши толкова много чудни дела и разполага с такава сила, защо тогава допуска толкова добър и верен човек като Йоан, Неговия братовчед, да изгние в затвора?

Освен това кой според вас внушава съмнения в ума на Йоан Кръстител? Защо съм тук, защо Той не ме освобождава? Ето че не се учудваме, когато пита: „Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ (Матей 11:3). Не забравяйте, това е същият Йоан, който кръщава Исус, който вижда „Божия Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него“ (Матей 3:16) и който чува глас от небето да обявява: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17). Но сега, след всичко, което се случва, той е изпълнен със съмнения. Разбира се, колкото и да е окаяно положението на Йоан Кръстител, то (поне в краткосрочен план) ще става още по-лошо, а това ще продължи да подхранва съмненията (Марк 6:25 – 28).


Ако нещо ви кара да се съмнявате, върху какво бихте могли да се съсредоточите, да размишлявате и да се молите, и с негова помощ да отблъснете съмненията и да осъзнаете всички чудесни основания, които имате, за да се доверите на Божията благост?




Изгубена кауза Четвъртък - 28 април

Човечеството воюва през цялата земна история. Нещо в човешкото естество кара хората от една общност да искат да плячкосват, ограбват и убиват представителите на друга общност. В книга, посветена на нейния баща - британския философ Бертранд Ръсел - Катрин Тейт пише за тревогата му от избухването на Първата световна война и за еуфорията по улиците на Англия от вероятността за война с Германия. „Той е израснал с оптимистичната викторианска вяра в естествения прогрес, с убеждението, че светът – когато му дойде времето – ще последва мъдрия ход на англичаните от древното варварство към цивилизованото самоуправление. И тогава изведнъж намира собствените си любими сънародници танцуващи по улиците при възможността да убият необозрим брой други човешки същества, които по една случайност говорят на немски“ (Моят баща Бертранд Ръсел. Стр. 45 - амер. изд.). Разпръснете тази идея в цялата човешка история, сред почти всички народи, и ще видите реалността на греховното човешко естество в една от нейните най-последователни и трагични форми.

В почти всички човешки войни никой не знае края от началото. Хората тръгват на бой, без да знаят дали са на печелившата, или на губещата страна.

Сред „мирогледа на войната“ в нашия космос притежаваме едно голямо предимство: знаем коя от страните вече е победила. Христос е извоювал за нас категорична победа. След Кръста вече няма капчица съмнение кой е Победителят и кой е готов да подели завоеванията на тази победа. Каузата на Сатана наистина е изгубена.


Какво ни разкриват следните стихове за развръзката на великата борба? Евреи 2:14; 1 Коринтяни 15:20-27; Откровение 12:12; 20:10.


Също както Сатана губи войната в небето, така е победен и на земята. Но с омраза и ярост все още търси всички, които би могъл да погълне (вж. 1 Петър 5:8). Колкото и пълна да е победата на Христос, битката все още бушува и нашата единствена защита е да застанем – с тяло и дух – на печелившата страна. А това правим чрез решенията, които вземаме ежедневно. Поставят ли ни нашите решения на печелившата страна, където имаме осигурена победа, или сме на губещата, където поражението е сигурно? От отговора на този въпрос зависи вечната ни участ.




Разширено изучаване Петък - 29 април

Кой от нас не е наясно с реалността на великата борба? Знаем за тази война, защото ежедневно я чувстваме вътре в нас. Живеем в съкрушен свят, прокълнат от безпокойство и болка. Свят, в който змията не е ограничена до едно дърво в средата на градината, а където цялата градина е пълна със змии. Свят, изпълнен с изкусителен шепот, достигащ до нас по най-различни начини и толкова лесно подмамващ всички, които не са прилежни във вярата и молитвата. Нищо чудно, че Исус казва: „Бдете и се молете!“, за да не попаднете в множеството капани, разположени по пътя. А от всички тях може би най-опасният за християнина е онзи, който казва: „Когато се поддадеш на изкушението, вече си стигнал твърде далеч. Няма Бог на благодатта, Който да те приеме отново в Своите обятия“. Има ли човек, който в един или друг момент да не е чувал шепота на този глас в съзнанието си? В известен смисъл това усещане е правилно: когато се поддадете на изкушението дори един-единствен път, вече сте стигнали твърде далеч и не можете да се върнете сами. Точно затова идва Исус, спечелва победата заради нас там, където сме се провалили, и след това ни предлага Своя триумф. Ето това е благовестието – Исус прави за нас във великата борба това, което ние никога не бихме могли да сторим със собствени сили. Но пък трябва да избираме ежедневно, ежечасно, миг след миг да заставаме на Негова страна. Правим това, като се покоряваме на Неговото Слово и като изискваме обещанията за осигурената ни от Него победа и разчитаме през цялото време на Неговите заслуги като уверение за нашето спасение.

За разискване:

1. Кои са някои от другите физически реалности, съществуващи навсякъде около нас, но напълно недостъпни за сетивата ни? Как те ни помагат да отворим умовете си за съществуването на други сили, които просто не сме способни да видим? Как мисълта за съществуването на тези невидими реалности ни помага да разберем реалността на великата борба?

2. Много християни не вярват във великата борба или имат други възгледи за нейния обхват. Какви основания биха могли да имат, за да не я забелязват? Какви аргументи биха могли да изтъкнат пред вас против нея и как бихте им отговорили? Ако трябва да изнесете пред някого библейски курс за великата борба, кои стихове щяхте да цитирате?

3. Как бихте отговорили на въпроса: Защо все още сме тук толкова дълго време, след като Исус е спечелил победата на кръста? След Неговата смърт, възкресение и възнесение, защо Исус просто не се е върнал и не е унищожил дявола веднъж завинаги?




Разказ
Удивително пътуване – Част 3

Бележка: В Част 3 завършваме историите от Соломоновите острови, разказани от Карол Бом, съпруга на Уейн Бом, бивш президент на мисията „Соломонови острови“. Сега той служи като ръководител на Хоуп ченъл в Сидни, Австралия.

През 1986 г. Кристин станала адвентистка от седмия ден. Семейството и най-вече брат й били ужасени. Отказали се от нея и й наредили да напусне селото. За щастие, отишла да учи за медицинска сестра в Атоифи – нашата адвентна болница на остров Малаита. Не знаела, че родителите й скърбят за нея.

След време Кристин се завърнала у дома, за да се сдобри със семейството си и всички с изключение на брат й я приели радушно. Той не бил й простил за това, че напуснала обичаната от тях църква. Казвал на всички, че адвентната църква трябва да бъде „изтласкана в мангровите гори“ (Това била бреговата ивица, използвана от селото за тоалетна.)

Цели 20 години задавал въпроси на сестра си за нейната вяра и я биел безмилостно. Веднъж, когато забелязала мачете на масата до него, тя му казала: „Дори да ми отрежеш главата, няма да се откажа от моята вяра.“ Той я набил още по-жестоко. На следващия ден Кристин била цялата в синини, но не усещала болка и продължила да слави Бога за неговата доброта. Когато съпругата на адвентния пастор попитала Кристин защо продължава да пътува до селото, тя отговорила: „Спрях да се страхувам от смъртта и болката преди много години. Тези хора са моето семейство, а аз съм единствената адвентистка, която допускат до селото.

След като се омъжила, Кристин заминала със съпруга си (медицински работник и адвентен служител) за селото. Местните хора били така смутени от побоите, че позволили и на Гари да дойде при тях. Дори му дали разрешение да основе църковна мисия и се съгласили адвентистите да построят тоалетни.

Те се нуждаели особено много от тях и хората започнали да променят отношението си. След време пет души от селото на Кристин били кръстени във водата в края на кея, която отделя вече неизползваните мъжка и женска част на мангровата горичка. Дяволът искал да хвърли адвентистите в мръсната вода, но Бог имал други планове за това, как да се използва чистата вода! Поради верността на тази мила жена цялото село започва да се отваря за Исус.

Семейство Бом се премести на Соломоновите острови през 2011 г. за това, което те смятаха, че ще е петгодишно назначение, но Господ е имал други планове. През двете години на служба за Бога, Уейн бе президент на мисията „Соломонови острови“, докато Карол обучаваше у дома най-големия им син и въвеждаше програмата CHIP (Цялостна програма за подобряване на здравето) в град Хониара. “Хората често ни питат къде е домът ни и аз ги гледам неразбиращо – казва Карол. – Уейн е от Мелбърн, а аз – от Сидни. Последното ни австралийско назначение бе на остров Тасмания. Служихме на Бога във Фиджи, а сега сме в Сидни. Когато един ден закача шапката си на златната закачалка в моето небесно имение, тогава ще мога да кажа, че съм у дома.“