Глобалната криза и патриарсите

Историите на хората след грехопадението задълбочават темата за измамата и нарушените взаимоотношения, случили се за първи път в Едем. Конфликтът вече се разпростира по цялата земя и става все по-разнолик.

В сюжета с Каин и Авел поклонението пред Бога се превръща в катализатор на противопоставяне и смърт – повтарящ се мотив в историята.

Разказът за потопа разкрива как бунтът и грехът водят до унищожаването на всичко, което Бог е създал. Грехът не само изражда творението, той го убива.

Опитността на Авраам е сериозно насърчение в този конфликт, тъй като Бог заявява готовността Си лично да поеме последиците от бунта. Той ще се превърне в наш Заместник.

След това в историите за Яков и Исав, за Йосиф и неговите братя виждаме задълбочаването на нарушените взаимоотношения; те се превръщат в средство, използвано от Сатана, за разрушаване на семейните и родовите общности.

Но във всичко това продължава да присъства Божията вярност, тъй като Той откликва и се грижи за Своите изтерзани чада.

Ева изпитва огромна радост от раждането на Каин. Напълно е убедена, че току-що е родила Избавителя, обещан в Битие 3:15. „С помощта на Господа придобих човек“ (Битие 4:1). Буквалният превод на текста гласи: „Направих човек – Господа”. Така още съвсем в началото ни се разкрива: Ева смята, че е родила Обещания от Господа (Битие 3:15).

Нищо не ни е казано за радостта от детството на Каин и за новите преживявания на първите родители, за тяхното щастие от израстването на първото им бебе. Сюжетът бързо прескача до второто раждане и след това до двамата млади мъже, които се покланят на Бога. Но както твърде често се случва, различията в поклонението водят до трагедии.

Обърнете внимание на разликите в реакциите на Адам и на Каин. Адам изглежда объркан, изплашен и засрамен (Битие 3:10), а Каин е ядосан (Битие 4:5), циничен и готов за бунт (Битие 4:9). Вместо да предложи някакво нелепо извинение като Адам, Каин заявява отявлена неистина.

Но в отчаянието се запалва и искрица надежда и оптимизъм. С раждането на Сит Ева отново смята, че е родила Обещания (Битие 4:25). Името „Сит“ произлиза от израза „да поставя“ или „да сложа“ – същия като текста в Битие 3:15 за Избавителя, Който ще бъде поставен, за да предизвика змията и да й смаже главата. В по-нататъшен паралел с Битие 3:15 Ева описва новия си син като „семето“, заместващо Авел. Така дори сред толкова отчаяние и болка и в разгръщането на великата борба хората все още се вкопчват в надеждата за избавление. Ако нея я няма, какво друго ни остава?

При потопа наблюдаваме огледално обръщане на конкретни Божии действия от сътворението; много от елементите, които Бог е разделил, сега отново се събират. Водите отгоре и водите отдолу; сушата и морето; морските риби, въздушните птици и всички живи сухоземни животни се събират заедно. Земята като че ли се връща към първоначалното си състояние – „пуста и неустроена” (Битие 1:2).

Въпреки привидната победа на силите на злото, Божията творческа сила все още действа. Той поема инициативата за ново творение, като отново разделя различните елементи. Първо отделя Ной (праведен и безупречен мъж) от хората на онова време, чието нечестие е огромно и всяка тяхна мисъл е зла, покварена, насилническа (ср. Битие 6:8, 9 и стихове стихове 5, 11-13). След това възлага на Ной задачата да построи огромен кораб. После отделя малка група от хора, птици и животни, и ги поставя на сигурно място в кораба, за да могат да оцелеят при предстоящото бедствие. Благодарение на Божията благодат животът оцелява и от развалините на стария се въздига нов свят. Това е ново творение.

Но то също не би могло да се нарече съвършено. Малко след потопа, когато Ной и семейството му отново се устройват на земята, си припомняме крехкостта на човешката доброта. Ной се напива и се случват срамни неща (Битие 9:20-27). Така дори един от героите на вярата (вж. Евреи 11:7) преживява своите лоши моменти. Великата борба продължава не само в глобален мащаб, но и в сърцата на отделните личности.

Макар Авраам (първоначално познат като Аврам) да е известен със своята вярност, житейският му път по-скоро ни разкрива Божията вярност спрямо него.

Бог на два пъти уверява Авраам, че ще има син. За първи път му го обещава, когато е на около 75 години (Битие 12:2, 4), а около 10 години по-късно повтаря Своето обещание (Битие 13:16).

И накрая, след голямо препъване от страна на Авраам, детето на обещанието – детето на Завета – се ражда и това разкрива Божията вярност към Неговия понякога колеблив слуга (Битие 17:19, 21; Битие 21:3-5).

„Бог заповядва на Авраам да заколи сина си, за да запечата в ума му реалността на евангелието, както и да изпита вярата му. Агонията, преживяна през тъмните дни на този страшен изпит, е допусната, за да вникне той от личен опит поне малко във величието на Жертвата, дадена от Всевишния Бог за изкупление на човека. Никой друг изпит не би могъл да причини на Авраам такава душевна мъка, както пожертването на сина му. Бог предава Сина Си да понесе смъртна агония и срам. На ангелите, свидетели на смирението и душевната мъка на Божия Син, не е позволено да се намесят, както в случая с Исаак. Няма такъв глас, който да викне: „Спри!“. За да спаси падналия род, Царят на славата отдава живота Си. Какво по-силно доказателство за безкрайното съчувствие и любов на Бога може да бъде дадено? „Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“ (Римляни 8:32).

Изисканата от Авраам жертва не е само за неговото добро, нито само за доброто на следващите поколения. Тя е и за поучение на безгрешните, разумни същества от небето и от другите светове. Полето на борбата между Христос и Сатана – полето, където е изработен планът на спасението – е учебник на вселената. Тъй като Авраам показва недостатъчна вяра в Божиите обещания, Сатана го обвинява пред ангелите и пред Бога, че не е изпълнил условията на завета и не е достоен за Неговите благословения. Бог иска да докаже пред цялото небе верността на Своя слуга, да покаже, че не може да бъде прието нещо по-малко от съвършено послушание, и да разкрие още по-пълно плана на спасението” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Гл. „Изпит на вярата“, стр. 93, изд. „Нов живот“, София, 1996).

Борбата между Божиите намерения и бунта на отделния човек продължава да се задълбочава в историята за Яков и Исав. Според древния обичай първородният син би трябвало да получи благословията на бащата (право по рождение) преди неговата смърт. Това включва голяма част от семейните придобивки. По този начин най-големият син става отговорен за благоденствието на рода.

Исав мрази брат си Яков, след като с измама бива лишен от тази голяма чест, и планира да го убие след смъртта на своя баща (Битие 27:41). Ревека изпраща Яков надалеч с идеята, че като минат няколко дни, всичко ще се оправи (Битие 27:43, 44). Тези няколко дни се превръщат в 20 години и Ревека никога повече не вижда Яков.

Като повтаря обещанията, дадени на Авраам, Бог уверява Яков, че намеренията Му са непроменими. Въпреки че действията на Яков като че ли пренебрегват Неговия план, Бог все още направлява живота му. Но Яков трябва да понесе 20 години на лъжи от страна на своя тъст – първо в брака си, след това и в заплащането (Битие 29:20, 23, 25, 27; 31:7). Може би изглежда странно, но всички тези години на служене за жените му преминават като няколко дни – именно колкото Ревека е смятала, че Яков ще е далеч от нея (Битие 29:20).

Когато Яков решава да се завърне у дома, първо го преследва Лаван (Битие 31:25, 26), а после Исав изпраща 400 мъже, за да го посрещнат. И двете действия застрашават живота му и Бог трябва да се намесва на два пъти, за да спасява неговия живот – първо чрез съня на Лаван, когато му казва да не посяга на Яков (Битие 31:24), а след това в лична среща с Яков, за да се бори с него и да го осакати (Битие 32:24-30). Гледката на куцащия Яков, който се подпира на тоягата си сигурно е впечатлила Исав – тя показва, че Яков вече не представлява заплаха. Предварително изпратените подаръци и внимателно подбраните от Яков думи като че ли изчистват враждата между двамата братя. Последният път, когато ги виждаме заедно, е на погребението на баща им (Битие 35:29); така след погребението всички първоначални намерения на Исав да убие брат си вече са забравени.

Също както Яков заслужава много по-лоши неща от брат си Исав, след като се отнася по такъв начин с него, историята за Йосиф и неговите братя разкрива подобни отношения.

Тук отново виждаме да се мразят брат с брата, защото към единия е показано по-голямо благоволение, отколкото спрямо другия (Битие 37:3, 4). Разноцветната туника не е направена просто от различни ивици парцали. Думата в оригинал загатва, че това е скъпа роба, носена от царски особи и обикновено покрита с богата бродерия и разноцветни шевове, за чието изработване е необходима около година.

След това, когато Йосиф разказва своите сънища на братята си (Битие 37:5-11), това поражда още повече завист и омраза. Затова те правят заговор да се отърват от него при първа възможност (Битие 37:19, 20). После вероятно са се поздравили колко лесно се е оказало премахването му от техния живот. Но никой не подозира как Бог ще използва тази ситуация, за да ги спаси години по-късно.

Помислете какво ли е минало през ума на Йосиф като момче в окови, вървящо зад камилите и с поглед, обърнат към хълмовете на дома на своето детство, които изчезват в далечината. А след това, изложен на пазара за роби, където любопитните купувачи го унижават с щателните си прегледи, преди да наддават за него. Мнозина са се отказвали от вярата заради по-малки унижения или страдания от това.

Йосиф би могъл да избере пътя на огорчението и бунта срещу Бога, но вместо това решава да затвърди вярата си сред тази мъчителна битка – великата борба се разиграва в собствения му живот по твърде драматичен начин. Той скоро става съпричастен към домакинството на един от най-важните военни мъже в страната и чрез Божието благословение спечелва доверието му (Битие 39:1-4). Накрая робът става управител на Египет.

Всички тези истории показват, че без съмнение животът на земята сред великата борба не винаги се подрежда така, както бихме желали. Например Адам и Ева в никакъв случай не са вярвали, докато държат в прегръдките си своите новородени бебета, че едното ще убие другото. Когато се омъжва за Мойсей, Сепфора определено не си е представяла бъдещето, което преживява по-късно. А смятате ли, че семейният живот на Лия е това, за което е мечтала като неомъжено момиче? А младият Йеремия – каквито и надежди и амбиции да е имал – със сигурност не е предполагал, че ще бъде унижен, бичуван и считан за предател от собствения си народ. А нима Давид и Витсавее не биха предпочели по-различен сценарий от този, който в крайна сметка се разиграва (Урия със сигурност би го предпочел)? Ами Исус? Разбира се, Исус идва на земята, за да умре; в това е цялата идея. Но Неговата човешка страна – естеството, родено от същата пръст като нас, извиква в Гетсимания: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“ (Матей 26:39). Да бъде бичуван, осмиван и разпънат на кръст на 33-годишна възраст със сигурност не е нещо, за което който и да е човек би се надявал. Разбира се, животът може и ни прави мръсни номера. Но това не бива да ни изненадва, нали? Какво друго бихме могли да очакваме от един пропаднал, грешен свят? Рай ли? Едем отдавна не съществува. Но той ще бъде възстановен и когато това стане, пропастта между нашия живот сега и живота ни тогава ще бъде много по-голяма, отколкото пропастта между онова, за което се надяваме, и това, което получаваме тук и сега.

1. Кои са съществените различия между по-скромните родни братя и сестри, които държат на вярата в Бога, и тези, които не осъзнават нуждата си от нея?

2. Как е възможно да се стигне до едно по-позитивно утре, когато конфликтите и ревността между братята и сестрите изглежда вземат връх над Божия план за семействата днес? Какво би могло да се направи за семействата във вашата църква, за да им се помогне да осъзнаят по-великия Божи план за тях?

3. Какво би могло да се направи за хората във вашата църква, които смятат, че са сами в света и че животът им е безсмислен и няма никаква стойност?

4. Дори животът ви да не се подрежда така, както сте се надявали, как обещанието за вечен живот може да попречи на отчаянието да ви завладее?

Историята до тук: Саманта с радост приема да

работи в джунглите на Амазонка като медицинска сестра от мисионската лодка

„Лузейро“. В селска клиника предоставя единствената медицинска помощ на хиляди

хора по поречието на реката. Често се сблъсква със спешни случаи, при които

трябва да разчита изцяло на Бога. Една вечер в клиниката пристига мъж, чиято

ръка е в кървави бинтове.

„Какво се е случило?“, попитала тя човека.

„Работех с мелачка и ръката ми бе захваната от

остриетата“, отговорил той.

Саманта и помощничката й Глория внимателно

почистили ръката, намазали я с антибиотъчен крем и я превързали стегнато с

чисти бинтове. Помолили се с него, но много добре знаели, че той има нужда от

много по-сериозна медицинска помощ. Тогава помолили Бог да се намеси.

След няколко минути майка, баща и

десетгодишният им син пристигнали пред клиниката. Детето било ухапано от една

от най-отровните змии по Амазонка.

„Преди колко време беше ухапан“, попитала

Саманта.

„Преди пет часа“, отговорили родителите.

Саманта останала силно изненадана. Според

медицинската литература момчето би трябвало вече да е мъртво. Бързо провела

необходимото лечение, правейки всичко възможно да предотврати

разпространяването на отровата.

Семейството се било опитало да помогне на

детето, като сложи кафе върху раната и го накара да изяде опашката на змията с

надеждата, че така ще бъде предпазено. Тъй като то ставало все по-слабо,

родителите решили да го заведат в клиниката. Саманта знаела, че само по чудо то

е живо и за да оживее, отново ще има нужда от Божията помощ. Тя знаела също, че

не само детето, но и мъжът с ранената ръка трябва да бъдат отведени в

най-близката болница на около осем часа пътуване с обикновена лодка или на два

часа път с бързата лодка на АДРА „Джеси Холиуел“.

Макар че бързата лодка била най-доброто

решение, на тях им било ясно, че резервното гориво на клиниката за цял месец ще

бъде изчерпано. Пазели го за спешни случаи, които биха могли да възникнат с

групата от Южноамериканската дивизия, дошла да направи известни подобрения в

клиниката и в селото.

Като разбрал, че два човешки живота са в опасност,

Хърбърт Калберматер, директор на АДРА за района на Амазонка, отишъл при групата

и обяснил каква е ситуацията. Веднага му казали да използва горивото и заявили,

че самите те ще разчитат на Бога за закрила.

Било тъмно и валял дъжд, когато двамата пациенти

и майката на момчето се качили на лодката за бързо пътуване до най-близката

болница. Дъждът се смесвал с пръските от реката, когато малката лодка с ценния

си товар се понесла по реката. Саманта продължавала да се грижи за своите

пациенти и да се моли Бог да се намеси.