Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Бунт и изкупление Дейвид Таскър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 2 - 8 януари 2016 г.

Криза в Едем


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 2 януари
Стих за запаметяване:
“Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Битие 3:15).

След сътворението на света Бог обявява, че всичко е “твърде добро” (Битие 1:31). Но сега е очевидно, че всичко в света не е “твърде добро”. Въпреки различните идеологии, които през вековете са се опитвали да оправят нещата, нашият свят продължава да се движи към хаоса, несигурността, насилието, войната, замърсяването, потисничеството и експлоатацията. Ако ХХ век започва с най-различни видове оптимизъм за бъдещето и за това какво могат да направят хората, за да подобрят бъдещето, ХХІ век определено губи този оптимизъм – и то твърде основателно.

Как сме се озовали в това положение? Отговорът се намира във великата борба, която – макар и започнала в небето – за съжаление се е преместила на земята и при това още в началото на земната история.

През тази седмица ще разгледаме как сатана е успял да експлоатира човешката свобода и така да сложи началото на опустошението, което всички ние преживяваме до ден-днешен. Историята за Грехопадението остава едно силно напомняне, че единствената ни безопасност като човешки същества съществува не само във вярата в казаното ни от Бога, но – по-важното – в покоряването на онова, което Той ни казва.

За тази седмица прочетете:
Битие 1:28; Римляни 8:17; Матей 6:26; Битие 2:15-17; 3:1-7, 10-19



Три благословения Неделя - 3 януари

В контекста на Сътворението фразата “и Бог видя, че беше добро” се среща седем пъти в Битие 1: светлината (1:4); сушата и морето (стих 10); семеносните растения и плодните дървета (стих 12); слънцето, луната и звездите (стих 16); пълните с риба морета и небето с птици (стих 21); земните зверове, добитъка и пълзящите твари (стих 25). Най-накрая, когато Божието дело е приключено, се среща фразата: “И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро” (стих 31).

Освен че обявява всичко създадено от Него за “твърде добро”, Бог отива една стъпка по-нататък и “благославя” творението Си в три специфични сфери.

Първо, благославя водните твари и птиците. Насърчава ги: “Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята” (1:22). Второ, след създаването на Адам и Ева Бог също ги благославя с подобно насърчение: “Плодете се и се размножавайте, напълнете земята” (1:28).


Прочетете Битие 1:22, 28. И двете благословения започват по един и същи начин, но кое допълнение е прибавено за Адам и Ева?


Хората споделят с рибите и птиците божественото насърчение да се плодят и размножават, но разликата настъпва, когато на Адам и Ева е поверена отговорността да се грижат за земята и нейните творения. Тук можем да зърнем важността на сътворяването по Божия образ. Създателят кани първите ни родители да бъдат съуправители заедно с Него, за да поддържат и се грижат за сътвореното царство (вж. Римляни 8:17; Евреи 1:2, 3).

Третото благословение, дадено в историята за Сътворението, е седмия ден, съботата (Битие 2:3). Това е още едно потвърждение, че хората са по-висши от животните; те са създадени, за да се наслаждават на общението със Създателя по начини, които не са присъщи на нито едно от другите творения. Тук виждаме непогрешимото доказателство за специалното място, което хората получават при Сътворението. Исус подчертава идеята: “Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” (Матей 6:26). Без да подценява другите творения, Той изтъква, че хората са уникални и специални на земята.


По какви начини библейският доклад за Сътворението придава достойнство на човечеството (а от тук и на всеки отделен човек), което алтернативният възглед за произхода, еволюцията, не може да придаде? В светлината на библейския доклад за човешкия произход се запитайте: Отнасяте ли се с всички така, както заслужават?




Изпитът при Дървото Понеделник - 4 януари

Бог създава всичко чрез поредица от разделяния, ясно определящи границите: светлина и тъмнина, водите отгоре и водите отдолу, суша и море, нощ и ден, създания според видовете им, отделен от другите ден, жената, отделена от мъжа и дърво, отделено от другите.


Прочетете Битие 1:4, 6, 7, 14, 18, 21, 24, 25. Защо е толкова важно, че още преди сътворението на хората са ясно посочени определените граници?


Както оформя човека, животните и птиците от пръст (Битие 2:7, 19), Бог прави прекрасните дървета с вкусните плодове да “произрастат” от земята (стихове 8, 9). Бог избира и специален терен, на който засажда градина. Можем само да се опитваме да си представим красотата й; прекрасните градини, които виждаме днес, със сигурност са само бледо отражение на Едем. В средата на тази специално засадена градина в Едем (отделено от останалата част на света) има две уникални дървета – дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. Плодовете от второто дърво не трябва да се консумират – в противен случай ще има сурови последици (Битие 2:17).


Прочетете Битие 2:15-17. Как тук, в този изпит за покорността им на Бога, е разкрита идеята за разделението?


Разделението е ясно и конкретно: яжте от всички останали дървета, но не и от точно това, отделено от останалите. В Божиите думи няма нищо двусмислено. Адам и Ева са създадени като морални същества, а моралността не може да съществува без свобода. Това е изпит, целящ да провери какво ще направят със свободата си. “Дървото на познанието беше поставено, за да изпита послушанието и любовта им към Бога. Господ бе намерил за нужно да им забрани само едно нещо от всичко, намиращо се в градината; но пренебрегнеха ли волята Му в този специален случай, вината на престъплението щеше да се стовари върху тях” (Елън Уайт, Патриарси и пророци, стр. 53 – ориг.).


Кои са някои от нещата в живота ви, от които определено трябва да се отделите?




Грехопадението: Част І Вторник - 5 януари

Описана като “по-хитра” от останалите животни (Битие 3:1), змията се превръща в мощен символ в цялата библейска история. Мойсей издига медна змия на пръчка, за да спре смъртта на хората от язвата на отровните змии по време на Изхода (Числа 21:5-9). Същата медна змия става обект на идолопоклонство и окултни практики и бива унищожена от цар Езекия около 700 години по-късно (4 Царе 18:4). В книгата Откровение “старовременната змия” е ясно посочена като “дявол и сатана” (Откровение 12:9).


Прочетете Битие 3:1-5. Каква тактика използва сатана в опита си да измами Ева?


Първите думи, произнесени от змията, са думи на цинизъм и съмнение: “Истина ли каза Бог?” (Битие 3:1). Вместо да се чуди защо й говори змия, Ева веднага бива привлечена към разрушаващите вярата подигравки. Когато сатана пита “Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината” (Битие 3:1), намекът (въз основа на оригиналния език) е, че Бог им е забранил да ядат от всички дървета, когато на практика Бог не им беше забранил точно това.

Тук бива оспорен Божият характер. Това е директна атака към Него. Змията сигурно обърква Ева, защото отговорът й добавя подробност, която – според библейския доклад – Бог не дава: “От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете” (Битие 3:2, 3; ср. с Битие 2:17). Може би тя сама добавя частта за допирането, водена от собственото си объркване.

Успехът на сатана до този момент го прави по-дързък; затова той отправя директно предизвикателство към Божия авторитет: “Никак няма да умрете” (Битие 3:4). Фактът, че той на дървото докосва плода и остава жив, прави твърдението му достоверно. След това той подхвърля последната мисъл: “Но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото” (стих 5). Изкусителят представя нещата така, сякаш Бог не само е нечестен, но и задържа от тях нещо добро.


Сатана смесва истина и заблуда. Кои са някои от нещата, в които хората вярват, а те са смесица от истина и заблуда? Защо това винаги е смъртоносна смес, особено по отношение на теологията?




Грехопадението: Част ІІ Сряда - 6 януари

Когато Бог решава да създаде Адам и Ева, Той заявява, че те ще бъдат направени по Неговия образ и по Негово подобие (Битие 1:26). Примамката на “въдичката” на изкусителя е, че ако те ядат от забранения плод, те ще станат “като Бога”. Реалността е, че те вече са като Бога. Те са създадени по Неговия образ, но тъжният факт е, че във вихъра на изкушението губят от погледа си тази свещена истина.

Освен това Бог осигурява храната им, но част от бунта включва Адам и Ева да ядат нещо друго, извън определените от Бога граници. Сякаш ако ви поканят в нечий дом на обяд, вие да не се храните от сервираната на масата храна, а да отидете да тършувате по шкафовете и хладилника на домакините и да си вземете нещо, което ви харесва. Това не само би било обида за домакините ви, но и би показало, че не цените връзката си с тях.


Прочетете Битие 3:4-7. Изкусителят уверява Ева, че чрез изяждането на плода очите й ще се отворят. Какво виждат те, когато очите им наистина се отварят и какво символизира това ново зрение?


Ева бива смаяна от сетивата си (Битие 3:6). Дървото е прекрасно и когато забива зъбите си в плода, Ева си представя, че навлиза в едно по-висше състояние на съществуването. Когато споделя преживяването си с Адам, да, очите им се отварят (стих 7), но те се засрамват от видяното.

Един основен проблем тук е отхвърлянето на Бога като Осигурител на всяко добро, а вместо това избират човешко решение за човешката нужда (в този случай, желанието за храна). Бог беше уверил Адам и Ева, че няма да имат недостиг от храна и беше осигурил менюто. Тяхното ядене от забраненото дърво означава излизане извън тази грижа и показва липса на доверие, която не е оправдана, особено при уникалните им обстоятелства.


Какъв вид “забранен плод” (който често изглежда толкова съблазнителен, толкова приятен и толкова многообещаващ) е на наше разположение днес? Как можем да се научим да не допускаме същата ужасна грешка, когато бъдем подложени на толкова силна измама?




Последиците Четвъртък - 7 януари

Може да сме преживели голяма част от вечността, преди напълно да разберем какви щети са били нанесени от онзи един-единствен инцидент при дървото. Всичко направено от Бог по време на Творческата седмица започва да се разпада. Установените от Бога взаимоотношения бива нарушени: между хората и Бога (те се крият от Него), помежду им (Адам обвинява Ева за проблема си) и между хората и околната среда (змията става враг, земята ражда тръни и бодили и ражда храна само ако човек се изпоти).


Прочетете Битие 3:10-19. Какво разкриват извиненията на Адам и Ева за увреждането, което вече им е причинено?


Обърнете внимание как Бог се справя с техните извинения. Преди Бог да може да ги изкупи, Адам и Ева трябва да поемат отговорност за направеното; затова Бог внимателно им обяснява резултатите от индивидуалните им действия. Но първо змията бива прокълната и ще яде пръст, ще бъде във вражда с жената и главата й ще бъде смазана (Битие 3:14, 15).

След това Бог казва на Ева, че ще изпитва огромна болка при раждането (Битие 3:16). А междувременно Адам ще трябва да се труди тежко и да се поти за храната си, вместо да живее като цар (Битие 3:17-19).

Сега Адам и Ева се изправят пред избора или да продължат бунта си, или да се върнат при Бога. Поемането на отговорността за простъпката им е тяхната първа стъпка в завръщането при Бога, но това признание не е достатъчно, за да разреши проблема, причинен на човечеството от греха.

Наложителен е друг път за осигуряване бъдещето на човешката раса. Затова Бог осигурява животинска жертва (Битие 3:21). Едно творение, змията, ги запознава с греха, загубата и наранените взаимоотношения. Друго творение, агнето, ще им сочи напред към Избавителя, Който ще осигури възстановяване, примирение и бъдеще (вж. Битие 3:15). Но вместо да бъдат регенти, управляващи земята, сега Адам и Ева стават зависими от земята и един от друг както никога до този момент. “Адам беше като цар над по-нисшите създания и докато бе верен на Бога, цялата природа признаваше неговата власт; но когато съгреши, бе лишен от нея” (Елън Уайт, Възпитание, стр. 26 – ориг.).


Веднага след Грехопадението ни е дадена надеждата за спасение. Вж. Битие 3:15. Как може да направите тази надежда своя собствена? Как можете да се научите да се радвате в нея, знаейки, че тя се отнася до вас, независимо от миналите ви решения?




Разширено изучаване Петък - 8 януари

Въпреки че отдавна не сме в Едем, в първоначалното Творение, все още има толкова много неща в творението, които ни говорят за Божията благост. Огледайте се: Можем да видим не само невероятна красота, но и невероятен замисъл, като всичко това свидетелства за любовта на нашия Създател. Например, помислете си за неща като ябълки, портокали, мандарини, ягоди, малини, авокадо, домати, лимони, лайм, дини, бадеми, бразилски орех, круши, сливи, моркови, грах, банани, ананаси, нарове, броколи, кейл, брюкселско зеле, лук, боровинки, череши, целина, папая, патладжани, спанак, пъпеши и т.н. Дали е просто случайност, че всички те са толкова вкусни (е, някои хора не обичат брюкселско зеле!), толкова полезни за нас и просто случайно са израснали от земята, носейки семето си? Разбира се, че не. Но не всеки има на разположение това изобилие, има наводнения и суша, и глад, и епидемии и хората остават гладни. Разбира се, това е доказателство колко увреден е станал нашият свят поради греха. Но ако дори за миг успеем да погледнем отвъд увредеността на творението и да видим самото творение – уау! Какво мощно свидетелство за Божията любов! Просто трябва да помним: надеждата не е в самото творение, а само в Твореца.

За разискване:

1. Като човешки същества никога не е трябвало да умираме. Смъртта е отклонение, нещо, което хората никога не е трябвало да опознават или преживяват. От тук и всеобщото отвращение от смъртта, което всички ние изпитваме. Това несъмнено е следа, отнесена с нас от Едем. Размишлявайте върху дадените ни библейски обещания за вечен живот. Как те могат да ни помогнат да се справим с ужасната травма на смъртта сега?

2. Кои части от сътворения свят ви говорят по един мощен начин за реалността на Бога и на Божията любов към нас?

3. Прочетете отново Битие 3, където Адам и Ева започват да оправдават греха си. Защо е толкова лесно да го направят? По какви начини се стараем да правим същото? Т.е. колко често се позоваваме на наследствеността, околната среда или другите хора като причини за нашите грешки? Как можем да излезем от този опасен мисловен омагьосан кръг и да поемем отговорността за нашите постъпки?




Разказ
Една мечта се сбъдва – Част 1

Още от детските си години Саманта обичала да

слуша вълнуващи истории за мисионерските лодки „Лузейро“. Очарована, тя си

представяла как работи като мисионер по река Амазонка, също като Лио и Джеси

Холиуел. Едва ли някога се надявала мечтата й да се сбъдне.

След като завършила гимназия, Саманта била

приета в програма за медицински сестри към държавния университет Уест Параня в

Южна Бразилия. По време на обучението си имала големи трудности, тъй като някои

часове се провеждали в събота. Макар че успявала да вземе часовете в други дни,

това й коствало една допълнителна година. Накрая обаче всичко съдействало за

добро.

В края на обучението пред Саманта се отворили

много възможности за работа, но сърцето й било привлечено от мисионската дейност.

Когато получила покана да стане мисионер доброволец в района на Амазонка в

Северна Бразилия, Саманта започнала да обмисля тази възможност.

„Исусе – молела се тя, - ако искаш да отида

там, моля Те, отвори всички врати пред мене. Не знам какво да правя, но ако Ти

желаеш да отида в Амазонка, ще го направя.“

След молитвата вратите започнали бързо да се

отварят. „Дадоха ми пари за билети и някои хора ми подариха всичко, от което се

нуждая. Желанието ми ставаше все по-силно и аз знаех, че Исус има план за мене.“

Скоро Саманта се озовала далеч в района на

Амазонка, където била обучена от „Салва видас“ – подкрепяща адвентна

мисионерска организация, която учи доброволците да работят в джунглите, като

използват здравен евангелизъм и преподават библейски уроци. След три месеца,

координаторът на проекта казал на Саманта: „Имам място за тебе в малко село. Ти

ще бъдеш медицинска сестра на „Лузейро“.

Саманта не можела да повярва на ушите си. „Бях

толкова щастлива – спомня си тя. – Там мога да използвам уменията си на

медицинска сестра. Хората са много простодушни, с простички проблеми и аз мога

да им помагам. Точно това искам да правя – да помагам на хора, които нямат

никакви здравни познания. Ще се заловя за работа, толкова съм щастлива!“

Като сестра от „Лузейро“ Саманта работи сега с

АДРА и живее в село, където ръководи малка клиника. Всяка седмица пътува с „Лузейро

XXVI“ и посещава много села по поречието на Амазонка, като предоставя

единствената медицинска грижа, която е достъпна за хиляди хора.

Независимо дали е на „Лузейро“ или в селската

клиника, Саманта често се сблъсква със спешни случаи, при които само Бог може

да помогне. Много пъти е виждала директната Му намеса в спасяването на човешки

живот.

Рано една сутрин Саманта наблюдавала как малка

лодка акостира на брега. От нея изскочил човек, чиято ръка била овързана в

кървави бинтове. Саманта бързо развила превръзката и видяла премазаните му

пръсти и длан.


* Продължението следва.

Created by ULimited®