Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
     Детски кът
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Мисионери Борге Шанц
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2015 г.

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 август - 4 септември 2015 г.

Филип като мисионер


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 август
Стих за запаметяване:
„Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея, и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).

Световната мисия е главната грижа на възкръсналия Христос по време на 40-те дни между Неговото разпъване на кръста и възнесението Му. Новият завет запазва поне пет от изявленията Му за великото поръчение: Матей 28:18–20, Марк 16:15, Лука 24:47–49, Йоан 20:21, Деяния 1:5–8. Те заедно съставляват най-великата задача, възлагана някога на християните. Сред заповедите е географската стратегия за евангелизиране от Ерусалимската база към Юдея и Самария, след това чак до краищата на земята. Това е заповед, която те наистина възприемат сериозно и се заемат да изпълнят.

Тази географска стратегия личи в мисионерската работа на благовестителя Филип. Според Деяния, 8 глава неговото дело се разпространява отвъд Ерусалим в разширяващи се кръгове. Тоест, продължава да се разпространява все по-надалеч и по-надалеч с течение на времето.

Кой е благовестителят Филип? Какво ни казва Божието слово за него и за работата му в началото на църковната история? Накрая, какви уроци можем да извлечем за себе си от боговдъхновения разказ за този ранен мисионер?

За тази седмица прочетете:
2 Коринтяни 4:18; Деяния 2:44–47; 4:34–37; 6:1–7; Деяния 8 гл.; 21:7–10



Филип благовестителят Неделя - 30 август

„Които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:18).


Помислете за думите на апостол Павел в случая, особено докато изучаваме тази седмица урока за благовестителя Филип, за когото знаем съвсем малко, защото почти не се споменава в Библията. Както ще видим обаче, въпреки добрите му дела, по-голямата част от извършеното от него остава неизвестно. Кои са някои от хората, за които знаете, че са извършили велики неща за Бога, но почти не са получили публично признание? Защо е винаги важно да помним принципа от тези думи на Павел, особено ако вършим нещо, което не донася много аплодисменти или внимание?


Филип е популярно гръцко име, което означава „любител на коне“. В Новия завет има четирима човека с това име. Двама носят допълнителното име „Ирод“ и са от царския род на Ирод, който е известен с изключително жестокото си управление в Израел в новозаветните времена. Останалите Филиповци имат изтъкната роля като мисионери.

Първият, Филип от Витсаида, е ученикът, който довежда Натанаил при Исус (Йоан 1:43–46). По-късно той завежда и гърците при Него (Йоан 12:20, 21).

Вторият Филип е наречен „благовестителят“ в Деяния 21:8, за да се разграничи от ученика Филип. Той се появява първо в църквата в Ерусалим като човек, „който прислужва на трапези“ (Деяния 6:2-5), а после става евангелизатор и мисионер (Деяния 8:12). Неговото мисионерско служене, разгръщащо се в продължение на двадесет години и подпомагано от четири дъщери пророчици, се споменава в Деяния на апостолите. Иначе не знаем почти нищо за неговия произход.

„Именно Филип проповядва евангелието на самаряните; именно Филип има смелостта да кръсти евнуха от Етиопия. За известно време историята на тези двама работници [Филип и Павел] е тясно свързана. Жестокото гонение на фарисея Савел разпръсва Ерусалимската църква и разрушава организацията на седемте дякона. Бягството от Ерусалим принуждава Филип да промени начина си на работа и да поеме същото призвание, за което Павел отдава живота си. Скъпоценни са часовете, които Павел и Филип прекарват заедно; вълнуващи са спомените за дните, когато светлината, огряла обърнатото към небето лице на загиващия мъченически Стефан, заблестява славно и върху някогашния гонител Савел, довеждайки го като безпомощен молител при нозете на Исус“ (Е. Уайт, Сцени от живота на Павел. С. 204 – амер. изд.).




Прислужване на трапези Понеделник - 31 август

Прочетете Деяния 2:44–47, 4:34–37. Каква картина на ранната църква е нарисувана тук?


Без съмнение, за известно време нещата между първите вярващи вървят добре. Разбира се, всички са грешни и не след дълго започват да се появяват търкания.


Прочетете Деяния 6:1–7. Какви проблеми възникват и как църквата се справя с тях?


Бързият растеж на Ерусалимската църква поражда социално напрежение. Филип е определен да се справи с него. Сред новообърнатите има непривилегировани и бедни хора, чието участие в ежедневните общи хранения увеличава товара върху църковните водачи. Появяват се оплаквания за несправедливо разпределение на храната сред някои вдовици. Това е особено чувствителна тема, защото еврейските пророци постоянно напомнят да не се пренебрегват вдовиците и сираците.

За да се разреши този сериозен проблем, се събират всичките 12 апостоли и вярващите хора и се предлага да се определят седем мъже, изпълнени със Светия Дух и с мъдрост, които буквално да „дяконизират [гр., „прислужват“] на масите“, за да може дванадесетте да „дяконизират“ на Словото (виж Деяния 6:3, 4). Всичките седем носят гръцки имена, вероятно за да има баланс в социалното обслужване на пренебрегнатите гръцки вдовици. Сред тях е и Филип (това е първият път, когато този Филип е споменат в Библията).

Апостолите твърдят, че допълнителните водачи са необходими, за да не бъдат те прекалено заети с разпределяне на средствата, нужни за преживяването на общността. Подчертават, че тяхното призвание е да се посветят на Божието слово и на молитва.


Кои са някои от въпросите, които имат потенциала да създават разделения във вашата местна църква? Как бихте позволили на Бог да ви използва за разрешаването им?




Филип в Самария Вторник - 1 септември

Савел, бъдещ апостол и мисионер, за пръв път се появява в Библията при убийството на християнския мъченик дякон Стефан. Тази вълна на гонения обаче спомага само за по-нататъшното разпространяване на евангелието.


Прочетете Деяния 8:1-6. Какъв е резултатът от гоненията на църквата в Ерусалим?


Самария е първата „спирка” от географското разпространяване на християнството. Самаряните се смятат за наследници на израелтяните, останали след пленяването на по-голямата част от народа от Асирия през 722 г. пр. Хр. Обаче евреите ги считат за потомци на чужденците, които асирийците принудително са заселили в Израел. Еврейско-самарянските връзки през новозаветната ера са белязани с напрежение и изблици на насилие. Обаче, както видяхме в предишните уроци, Исус вече е прокарал пътя за мисионерската работа там разговора Си с жената при кладенеца, която на свой ред започва да „евангелизира“ своя народ.

Призивът към Филип да прислужва на трапези сега се превръща в призив да стане евангелизатор на самаряните. Като беглец от религиозното гонение в Ерусалим, той не си губи времето. Започва да разгласява, че вече е дошъл Месия, очакван както от евреи, така и от самаряни (Деяния 8:5, 12).


Прочетете Деяния 8:6–15. Доколко успешно е служенето на Филип в Самария?


Господ използва мощно Филип в това първо чуждоземно мисионерско поле. Изявлението на жената при кладенеца, че „юдеите не общуват със самаряните“ (Йоан 4:9) е вече факт от миналото.


Има ли у вас враждебност, недоволство и предразсъдъци, тровещи душата ви, които трябва да станат „факти от миналото“? Не е ли време да отхвърлите всичко това?




С етиопянина Сряда - 2 септември

Според Деяния 8:26–39 следващото запознанство на Филип е с ковчежника на етиопската царица, което довежда мисията една стъпка напред към „края на земята“ (Деяния 1:8). Филип е връзката между Самария и мисията в Газа. От Самария, северно от Ерусалим, Филип е призован в Газа, която е в южна посока. Работата му на север е насочена към група хора; тук тя се съсредоточава върху един-единствен човек. В Самария той може да проповядва Исус само въз основа на петте книги на Моисей, защото те приемат само тях; тук може да използва също и книгата на пророк Исая, вероятно в гръцки превод.


Прочетете Деяния 8:26–39. След това отговорете на следните въпроси:


Кои стихове от Исая (Исая 53 гл.) чете етиопянинът и защо те дават на Филип идеалната възможност да му проповядва?


За разлика от делото в Самария, където върши чудеса (Деяния 8:6), всичко, което прави с етиопянина, е да изследват заедно Библията. Каква поука можем да извлечем за себе си от това, докато служим на другите?


Господният Дух грабва Филип веднага щом той приключва с обяснението на благата вест за Исус и кръщава етиопянина. Той няма възможност да предаде всичките си вярвания и учения на този новообърнат човек. Етиопянитът е оставен да възприема християнска вяра в контекста на своята африканска култура, ръководен от Стария завет и от Божия Дух, Който вече работи в него, защото е станал поклонник на Господа и вярва в Неговото слово.


Филип обяснява на етиопянина изключително важни новозаветни стихове за смъртта на Исус. Защо Спасителят, Неговата смърт и възкресение трябва да бъдат център на вестта, която предаваме на този свят? Какво е нашата вест без Него?




Филип като евангелизатор, баща и домакин Четвъртък - 3 септември

Филип очевидно е помазан да върши Господнето дело. Коментаторите спорят за това какво означава „Господният Дух грабна Филип“(Деяния 8:39): дали просто му е казано да отиде в Азот (ст. 40), или е пренесен там по свръхестествен начин. Както и да е, решаващият момент е, че той е човек, който се покорява на Светия Дух; затова Бог може да го употреби и да извърши за Него велики дела.


Прочетете Деяния 8:40. Какво ни казва този стих за Филип, което ни помага да разберем защо е наречен „благовестител“?


Прочетете Деяния 21:7-10. Какво можем да научим за Филип от тези стихове?


На този етап от историята научаваме, че Филип е семеен човек с четири неомъжени дъщери. Неговото призвание да напусне дяконската служба и да стане евангелизатор е свързано с много пътувания. Знаем за пътуването от Ерусалим до Самария, след това до Газа, последвано от „всички градове“ по 50-те мили (80 километра) брегова линия между Азот и Кесария. А вероятно е имало и такива, които не са записани. Като всички мисионери в нови полета, той вероятно се е сблъсквал със съпротива, неудобства, с „възходи и падения“, каквито произтичат от такова призвание. Въпреки това той успява да управлява семейството си по такъв начин, че четирите му дъщери са сметнати от Светия Дух за подходящи да получат дара на пророчеството. Това свидетелства за добра родителска грижа и истинско благочестие в това завладяващо нови територии християнско мисионерско семейство.

Стиховете разкриват, че апостол Павел остава при Филип „много дни“ (ст. 10). Двадесет и пет години по-рано Павел, тогава под името Савел, е агресивен и жесток гонител на християните (Деяния 9:1, 2). Неговите гонения на ерусалимските вярващи принуждават Филип да избяга в Самария (Деяния 8:1-5). Сега, години по-късно, гонител и гонен се срещат в дома на Филип, който дава подслон на апостола при посещението му. Каква интересна среща на братя и съработници на Христос във великата кауза за разнасянето на евангелието сред не-еврейския свят!


Защо, когато работим за другите, е изключително важно никога да не забравяме първия си дълг: нашите семейства?




Разширено изучаване Петък - 4 септември

Прочетете от книгата „Деяния на апостолите“ на Елън Уайт главата „Евангелието в Самария“, с. 46-49 (Изд. „Нов живот“, 1992).

„Когато се разпръсват вследствие на гонението, те тръгват изпълнени с мисионерски устрем. Съзнават отговорността на мисията си. Знаят, че държат в ръцете си хляба на живота за един умиращ от духовен глад свят. И любовта на Христос ги принуждава да разчупят този хляб на всички нуждаещи се“ (Е. Уайт, Деяния на апостолите. Изд. „Нов живот“, 1992. С. 47).

„А когато учениците са изгонени от Ерусалим, някои намират в Самария безопасно прибежище. Самаряните приемат благосклонно тези вестители на евангелието и новообърнатите евреи събират скъпоценна реколта сред онези, които някога са били техните най-непримирими врагове“ (Пак там. С. 47).

За разискване:

1. Както видяхме, евангелието събаря бариерите между хората. Най-малкото, това е идеалът. Понякога реалността е коренно различна. Кое е това у хората, дори у християните – тези, които разбират, че всички сме еднакви пред Бога, които разбират, че пред кръста всички сме равни – което ни кара да позволяваме на културни, социални и други бариери да ни разделят толкова много дори и днес? Как може Църквата на адвентистите от седмия ден, която е толкова универсална, да не допуска такива предразсъдъци?

2. Както видяхме, гонението на ранната църква принуждава вярващите да бягат и в резултат евангелието започва да се разпространява по начини, които може и да не са били възможни без гонение. Макар че Бог успява да преобърне злото за добро, трябва да помним, че религиозното гонение никога не е нещо хубаво, правилно или оправдано. Какво трябва да бъде отношението ни към хора, които преживяват религиозни гонения, дори ако не приемаме религиозните им убеждения? (Виж Лука 6:31).




Разказ
От отчаяние към надежда – Част 2

Същата нощ продала пет книги по 5 долара всяка. Убедила се, че Бог е истинският Бог. Месец по-късно съпругът й наредил да спре да продава. “Твоята работа ни опозорява”, заявил той.

Съпругът на Ченг настоял тя да спре да вярва в Исус и да престане да продава книги. „Не мога да го направя – казала тя. – Вярвам в Исус. Видях как силата Му действа. И освен това продавам книги, защото ти не ми даваш никакви пари.”

„Ако не се откажеш от тази глупост, ще те напусна”, настоял съпругът. Ченг обаче решила да не се отказва от новата си вяра. Тя се кръстила след няколко месеца, а съпругът й я напуснал и отишъл да живее при майка си и синовете си.

От няколко години Ченг прави опити да посети синовете си, но всеки път й отказват. Въпреки че животът й е труден, Ченг не допуснала личните й проблеми да я обезсърчат. Продължава да продава литература, за да се издържа, и кани хората на църква, когато проявят интерес към книгите. Когато са прекалено бедни, за да си купят книга, тя ги кани на църква, за да се срещнат с Бога. Споделя свидетелството си с тях и им обяснява, че Бог е верен към тези, които Му се уповават.

Една жена, която плащала на Ченг, за да й лакира ноктите, я попитала защо е станала християнка. Ченг се усмихнала и разказала, че Бог е любящ и могъщ и отговаря на молитвите й. Докато двете стояли пред вратата, жената осъзнала, че една от скъпите й обици липсва. „Трябва да я намерим! - възкликнала тя и започнала трескаво да търси в пръстта изгубеното бижу. – Наследих я от майка ми. Трябва да я намеря.”

Двете жени започнали да търсят. Ченг знаела, че ако не намерят обицата, жената може да обвини нея и църквата. След като я намерили, жената била толкова впечатлена от това, че Богът на Ченг може да й помогне, че помолила Ченг да я заведе на църква в събота.

Ченг била съкрушена, когато съпругът й казал, че не я иска за своя жена. Тя положила упованието си в Бога и наскоро се запознала с пионер от Глобалната мисия. Двамата имат намерение да се оженят. „Наистина Бог се погрижи за всичките му нужди”, казва тя с усмивка.


* Ченгхорн Теан е водещ литературен евангелизатор в Пном Пен, Камбоджа.

Created by ULimited®