"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Притчи Жак Дюкан
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2015 г.

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 7 - 13 февруари 2015 г.

Справяне със свадите


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 7 февруари
Стих за запаметяване:
“По-добре сух залък и мир с него, нежели къща пълна с пирования и разпра с тях” (Притчи 17:1).

Притчи отново отхвърля измамата на външния вид. Привидно може да имаме всичко, което светът предлага – богатство, власт, удоволствия, слава – но зад фасадата процъфтяват напрежение и нещастие. Възможно е дори причината за това напрежение и нещастие да е точно богатството и удоволствието, към които хората така усърдно се стремят. Една египетска поговорка гласи: “По-добре хляб с щастливо сърце, отколкото богатство с раздразнение” (Мириам Лихтхайм, “Наставления,” Древната египетска литература: Книга с четива,” том 2, стр. 156). Според книгата Притчи първата стъпка към разрешаването на този проблем е да осъзнаем какви са нашите приоритети: мирните взаимоотношения са по-важни от богатството (Притчи 17:1). Значимото е не колко имаме, а какви сме вътрешно. Последвалият съвет ще ни помогне да възстановим този приоритет и ще ни поведе към вътрешния мир (шалом на еврейски), който да допринесе към щастието ни.

За тази седмица прочетете:
Притчи 17; 1 Коринтяни 13:5-7; Йоан 8:1-11; Притчи 18; Притчи 19; Второзаконие 24:10-22



Грях и приятели Неделя - 8 февруари

Прочетете Притчи 17:9; 19:11. Каква важна идея е представена в тези стихове? Как трябва да се отнасяме към хората, които падат в грях?


Когато някой оплеска нещата е толкова изкушаващо да кажем на другите, да разпространим историята. “Чу ли какво направи еди кой си?” Макар да изглеждаме така, сякаш сме шокирани от постъпката, ние пак предпочитаме да разкажем на другите за случилото се. Накратко, ние клюкарстваме, а точно против това сме предупредени, защото това поведение поражда конфликти дори и сред близки приятели. Та нали ако някой ваш приятел се забърка в някоя неприятност, какъв приятел сте, ако тръгнете да разказвате на другите за това?

Вместо това сме посъветвани да “покриваме” грешката. Разбира се, ние не трябва да прикриваме греха, да се държим така, сякаш нищо не се е случило, сякаш човекът никога не е направил нищо лошо. Прикритият грях си съществува, макар и скрит. Всъщност, еврейската дума за “покривам” в този израз има специфичния оттенък на “прощавам” (Псалм 85:2; Неемия 4:5). Любовта, а не клюките, трябва да е нашата реакция на нечия грешка.


Прочетете Притчи 17:17 и 1 Коринтяни 13:5-7. Как любовта помага при справянето с грешка на приятел?


Човек не обича приятел или брачния си партньор, защото е съвършен. Обичаме ги въпреки техните грешки и недостатъци. Само чрез любовта се научаваме да не съдим другите, защото с нашите собствени грешки и недостатъци ние сме също толкова виновни. Вместо това можем да съжаляваме заедно с тях за стореното и да потърсим начин да им помогнем да оправят нещата. Все пак, за какво са приятелите?


Помислете си за някой случай, когато сте допуснали сериозна грешка, но сте били опростени, било ви е послужено и сте били утешени. Какво ви разкрива това за начина, по който (ако е възможно) вие трябва да правите същото и за другите?




Бъдете справедливи! Понеделник - 9 февруари

Истинската любов не е сляпа. Да “покрием” нечия грешка чрез любов не означава, че не виждаме греха и не го осъзнаваме като такъв. Любовта и справедливостта вървят ръка за ръка. Еврейската дума за “справедливост” – “цедек” – означава и “любов,” “милосърдие.” Не можем да имаме истинско състрадание, ако самите ние не сме справедливи и не можем да сме справедливи, ако нямаме състрадание и любов. Двете концепции трябва да вървят заедно.

Например, упражняването на милосърдие към бедните не трябва да бъде за сметка на справедливостта; от тук и препоръката бедният да не бъде фаворизиран в съда (Изход 23:3). Ако любовта ни задължава да помагаме на бедните, тя би била несправедлива, ако ги покровителстваме в съда при тяхна простъпка просто, защото са бедни. Справедливостта и истината трябва да вървят заедно с любовта и състраданието. Точно този мъдър баланс характеризира Тората, Божият закон и бива поучаван и отстояван в книгата Притчи.


Прочетете Притчи 17:10; 19:25. Какво ни разкриват тези стихове за необходимостта от укоряване и противопоставяне?


Фактът, че Притчи 17:10 следва непосредствено след призива за покриване на грешката чрез любов (Притчи 17:9) не е случаен. Това споменаване на “изобличението” във връзка с “любовта” поставя любовта в правилната перспектива. Текстът загатва за сериозно изобличение.


Прочетете Притчи 8:1-11. Как виждаме Исус да се справя с открития грях?


“С прощението и куража, който - даде за един по-добър живот, характерът на Исус изгря в красотата на съвършената правда. Без да смекчава греха, нито да омаловажава чувството за вина, Той не се стреми да осъди, а да спаси. Светът можеше да подложи тази грешаща жена само на презрение и присмех. А Исус - каза думи на утеха и надежда. Безгрешният съжалява грешника за слабостта му. Той подава ръка за помощ. Докато лицемерните фарисеи я укориха, Исус - каза: “Иди си, отсега не съгрешавай вече” (Е. Уайт, Копнежът на вековете, стр. 462 – ориг.).




Думите – отново Вторник - 10 февруари

Прочетете Притчи 18. Въпреки че тук е представена по-различна тема, съсредоточете се върху написаното относно нашите думи. Какви важни концепции са представени тук относно това, което казваме или не казваме?


Ние отново се изправяме пред реалността и силата на думите. В този случай виждаме как безумните използват устата си за свое погубление. Стих 13 е особено показателен. Колко лесно е да говорим преди внимателно да сме изслушали и разбрали какво ни е било казано. Колко пъти бихме могли да спестим и на себе си, и на другите, ненужна болка и конфликти, ако се научим да обмисляме чутото, преди да отговорим. Наистина има моменти, когато мълчанието е най-добрият отговор.


Прочетете Притчи 18:4. Защо думите на мъдрите са сравнени с дълбоки води?


Образността на “дълбоките води” се използва позитивно в книгата Притчи, за да представи мъдростта (Притчи 20:5). Тя предава идеята за спокойствие, но и за дълбочина и богатства. Мъдрите не са повърхностни. Те извличат думите си от дълбочините на личното наблюдение и опит. Кой не се е учудвал понякога на дълбочината на мислите и прозорливостта на хора, които очевидно притежават мъдрост и познания?


Прочетете Притчи 18:21. Какво означава това?


Книгата Притчи отново ни казва онова, което вече би трябвало да знаем: нашите думи са могъщи, те могат да бъдат сила или за добро, или за зло, дори за живот или смърт. Колко внимателно трябва да използваме това мощно средство!


Помислете си за случай, когато нечии думи са ви наранили ужасно. Какво би трябвало да сте научили за силата за думите? Какво трябва разберете за вниманието относно произнасяните от вас думи?




Двете страни на една история Сряда - 11 февруари

Прочетете Притчи 18:2. Защо безумните не се нуждаят от време, за да оформят мнението си?


Безумните са толкова самоуверени и толкова нетърпеливи да изразят мнението си, че не се интересуват да научат нещо от другите. Затвореният им ум върви в комплект с отворената им уста. Това е смъртоносна комбинация. Колко трябва да сме внимателни да не се окаже, че правим същото, особено по тема, за които сме убедени в правотата си.

Та нали всеки от нас в даден момент е бил напълно убеден по някоя тема, само за да разберем по-късно, че сме грешали? Това не означава, че трябва да сме колебливи в становищата си; означава, че се нуждаем от известно смирение, тъй като никой от нас не разполага с всички правилни отговори. А дори когато отговорите ни са правилни, истината често е много по-дълбока и нюансирана, отколкото можем да оценим или разберем.


Прочетете Притчи 18:17. Каква важна идея е представена тук?


Само Бог не се нуждае от второ мнение, точно защото поради естеството Си Той вече го притежава, тъй като очите Му са навсякъде (Притчи 15:3). Бог има способността да оглежда дадена тема от всички страни. Ние пък като цяло притежаваме твърде тесен поглед към всичко. Този поглед става дори още по-тесен, когато се вкопчим в дадено становище, особено по въпроси, считани от нас за важни.

Но както би трябвало вече да знаем, всяка история винаги има две или повече страни и с колкото повече информация разполагаме, толкова по-добра представа за темата можем да имаме.


Помислете си за нещо, за което сте били напълно убедени – може би становище, което сте поддържали през целия си живот, само за да разберете по-късно, че сте грешали през целия си живот. Какво трябва да ви разкрие това за нуждата ви за бъдете отворени за възможността да грешите по въпроси, горещо поддържани от вас в момента?




Бъдете истинни Четвъртък - 12 февруари

Един цар трябвало да назначи нов министър на най-високия пост в царството си. За тази цел организирал състезание по надлъгване: кой ще каже най-голямата лъжа. Всички негови министри кандидатствали и всеки дошъл и казал най-голямата си лъжа. Но царят не бил доволен – лъжите им му се стрували неубедителни. След това царят запитал своя най-близък и доверен съветник: “А ти защо не се кандидатира?”

Съветникът отговорил: “Съжалявам, че ще Ви разочаровам, Ваше величество, но аз не мога да се кандидатирам.”

“И защо не?” запитал царят.

“Защото никога не лъжа,” отвърнал съветникът.

Царят решил да назначи него на най-високия пост.

Като грешници, лъжата се изплъзва от устните ни по-лесно, отколкото си мислим; колко внимателни трябва да сме с думите си и по тази причина!


Прочетете Притчи 19. Въпреки че тук са представени множество теми, какво ни се казва за лъжата?


Книгата Притчи издига висок етичен стандарт. По-добре да останем бедни или дори да изгубим повишение, ако трябва да излъжем, за да го получим, ако трябва да жертваме истинността си (Притчи 19:1), ако трябва да мамим или ако то идва за сметка на верността ни (Притчи 19:22).


Прочетете Притчи 19:19. Каква е отговорността на свитеделя?


Сама по себе си лъжата е достатъчно лоша. Но лъжата в съд или под клетва е дори още по-лоша. В много страни лъжесвидетелстването е престъпление, при това твърде сериозно. Свидетелят трябва да представи вярно свидетелство. Не е случайно, че този стих следва споменаването на “приятеля на онзи, който дава подаръци” (Притчи 19:6) и на бедните, които са мразени от приятелите си и дори от братята си (Притчи 19:7). Идеята е, че свидетелите не трябва да се влияят от подкупи или от социалния статут на хората, против които свидетелстват.


Прочетете Второзаконие 24:10-22. Какъв важен принцип се вижда тук и как трябва да го приложим към себе си и към отношението ни към нуждаещите се?




Разширено изучаване Петък - 13 февруари

“Духът на клюкарство е едно от специалните средства, които сатана използва, за да сее несъгласие и раздори, да разделя приятели и да подкопава вярата на мнозина в истинността на нашите позиции. Братята и сестрите са твърде склонни да обсъждат грешките и заблудите на другите и особено на онези, които огласяват смело дадените от Бога вести на изобличение и предупреждение.

Децата на тези бунтари слушат с отворени уши и поглъщат отровата на недоволството. Заслепени по този начин, родителите затварят вратите, чрез които могат да бъдат достигнати сърцата на подрастващите. Колко много семейства подправят всекидневната си храна със съмнение и мнителност. Те разкъсват на части характера на своите приятели и го поднасят като вкусен десерт. Едно подсладено късче клевета обикаля трапезата и става обект на коментар не само от възрастните, но и от децата. Така Бог се обезславя. Исус казва: “Истина ви казвам, понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” (Е. Уайт, Свидетелства към църквата, том 4, стр. 195 – ориг.).

За разискване:

1. Винаги е трудно, когато хора, които обичате или за които сте загрижени, се забъркат в неприятности. И винаги е толкова лесно да се опитаме да ги прикрием. Как да улучим правилния баланс в такива ситуации? Естествено, трябва да проявим благодат, както и към нас е била проявявана, когато сме грешали – това не подлежи на обсъждане. Но благодатта означава ли, че човек може да съгрешава безнаказано и без да отговаря за последиците? Кой е правилният курс в такива ситуации?

2. Както разкрива урокът през тази седмица, повечето неща в живота са много сложни и имат различни аспекти. Така че дори нещата, за които сме прави, обикновено са по-сложни, отколкото смятаме. Как можем да се научим да бъдем непредубедени, докато в същото време не сме глупави?

3. Кои са някои от начините, по които можем да лъжем, без дори да използваме думи?




Разказ
Родителите ви трябва да се гордеят с вас!

„Застреляха кучето ми! – съобщи просълзеният Брайдън на приятеля си Пейтън. – Ще дойдеш ли да говориш на погребението му?”

Дванадесетгодишният Пейтън никога не бе ходил на погребение, но искаше да помогне на приятеля си и да направи всичко, което пожелае. „Планирах всичко. Положено е в двора ми. Двамата с Брайдън изкопаха гроба.” След като Пейтън изрече надгробното слово, момчетата поставиха вътре чинийката на кучето, нашийника му и малка гумена играчка, преди да запълнят гроба.

Когато Пейтън и семейството му се преместили в квартала, момчето се запознало с Брайдън и научило за трудностите, които преживява у дома. „Казах му, че съм християнин и споделих вярата си с него – разказва Пейтън, - след което той ми каза, че иска да опита!”

Брайдън започнал да прекарва повече време в дома на Пейтън и често да остава да преспива, особено в петък вечер, за да може да отиде на следващия ден на църква заедно със семейството. Не след дълго един братовчед на Брайдън на име Хънтър също пожелал да остава при Пейтън. „Така спяхме по трима в една стая”, обяснява Пейтън.

Макар че стаята на Пейтън е малка, сърцето му е голямо. Той се сприятелил с друг съсед на име Уайът, чийто баща се бил самоубил. На 13-годишна възраст Уайът бил изключен от няколко училища, а майка му не знаела какво да прави с него. Пейтън прекарвал доста време с Уайът и го канел при Приключенците и на църква заедно с другите момчета. Майка му обаче не го пускала.

През следващите три години Пейтън често споделял вярата си с Уайът и веднъж, след като чул, че семейството може би ще се мести, Уайът дал на Пейтън и на сестра му Сторми една бележка. Тя е толкова ценна, че Пейтън я пази в семейния сейф.

Скъпи Пейтън и Сторми,

Преди да си заминете, искам да ви благодаря. Когато ви видях за първи бях, бях загубил всякаква посока. Спрях да ходя на църква и нямах намерение да е връщам там. След като се сприятелихме, аз се опитвах да се правя на смелчага, но вътре в себе си исках да бъда като вас. Когато настъпи трудният период и аз загубих баща си, разговорите с вас ми носеха утеха. Научих за Бога благодарение на вас. Вие бяхте и все още сте мои герои, вдъхновение и модел за подражание. Родителите ви трябва да се гордеят с вас, тъй като вие ми помогнахте да намеря Исус.


* Всички имена на децата от квартала са променени.