"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Притчи Жак Дюкан
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2015 г.

Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 януари 2015 г.

Въпрос на живот и смърт


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 януари
Стих за запаметяване:
“Защото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот” (Притчи 6:23).

Две братчета останали сами у дома, но майка им строго ги предупредила да не ядат от току-що изпечения кекс. За да се увери, че момчетата ще се подчинят, тя прибавила и заканата за наказание.

Когато излязла от къщи, на момчетата им били необходими само няколко минути, за да решат все пак да изядат кекса. “Това не е въпрос на живот и смърт,” разсъждавали те. “Майка никога няма да ни убие; затова нека си хапнем!”

Но за учителя в Притчи темата, по която говори, наистина е въпрос на живот и смърт. Езикът му е силен и понякога – образен. Разбира се, Исус използва много силни думи, когато говори по въпросите за вечния живот и смърт (вж. Матей 5:21-30). И нищо чудно. В края окончателната ни участ, вечната ни участ (а какво може да е по-важно от нея?) ще зависи от решенията, които вземаме тук. Затова трябва да оценим спешността на силните думи.

За тази седмица прочетете:
Матей 5:21-30; Притчи 6:21; 7:3; Притчи 6:23; 7:2; 6:24; 6:30, 31; Притчи 7:26, 27



Законът в нашия живот Неделя - 11 януари

Прочетете Притчи 6:21 и 7:3. Как трябва да разбираме телесната образност, използвана в тези стихове, за отношението ни към Божия закон?


Както видяхме в предишния урок, в Притчи сърцето представлява седалището на емоциите и мислите. Казвайки ни да завържем закона за сърцето си (Притчи 6:21), учителят има предвид, че винаги трябва да сме тясно свързани със закона. Няма момент, в който да можем да изгубим контакта със закона, тъй като законът дефинира греха (Римляни 7:7). Учителят също така настоява, че този закон дори трябва да бъде записан на плочите на сърцето (Притчи 7:3), също както Декалогът е записан от Бога на каменни плочи (Изход 24:12).

Да се говори за записания в сърцето закон означава, че законът не е просто външен набор от правила, който ни е бил наложен. Законът трябва да проникне в нашите подбуди, тайните ни намерения и така да стане част от най-интимния ни свят. Това е още един израз на Павловото обещание “Христос във вас, надеждата на славата” (Колосяни 1:27), което да се превърне в реалност в живота ни.

Завързването на закона около врата ни означава, че той трябва да е близо до нас. Древните хора са завързвали скъпоценните си притежания около врата си. Вратът е местото, през което въздухът достига до белите дробове, позволявайки дишането и живота – една връзка на мислите, засвидетелствана с еврейската дума “нефеш” (душа). Тя се отнася до “живота” и се извлича от думата, означаваща “гърло” и “дишане.”

Завързването на закона около пръстите означава, че законът навлиза в сферата на действие. Учителят се съсредоточава върху пръстите, за да загатне най-деликатните и интимни действия. Законът трябва да касае не само големите решения, които вземаме, но и най-малките (вж. Лука 16:10).

Въпреки че библейското намерение на тази образност е напълно символично, струва си да отбележим, че тези символи са били възприети буквално в юдейската, християнската и мюсюлманската традиции. Тя се проявява в използването на юдейския тефилин около главата и пръстите, християнските кръстове по врата и мюсюлманските (и християнските) молитвени броеници по пръстите.


Символите могат да са полезни, но защо трябва да сме внимателни и да не объркаме символа с представяната от него реалност?




Светлина и живот Понеделник - 12 януари

Прочетете Притчи 6:23. Как законът е свързан със “светлината”?


В Библията Божието слово или Неговият закон са сравнени със светлина: “Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми” (Псалм 119:105). В еврейското мислене има връзка между идеята за закона и за светлината. Също както лампата осветява пътя, по който ходим, така и законът ще ни помогне да останем в правия път. Когато се изправим пред морални решения, той ще ни помогне да разберем кой е правилния избор, дори ако понякога разумът или личният опит ни изкушават да проявим незачитане към закона.


Какви примери може да намерите в Библията за хора, които следват Божия закон въпреки мощните разумни основания да не го правят? Какво можем да научим от тяхната покорност? В какви случаи – ако изобщо има такива – тяхното решение да останат верни е изглеждало погрешното или поне от човешка гледна точка?


Заедно с Притчи 6:23 прочетете и Притчи 7:2. Защо законът е свързан с “живота”?


Още от Грехопадението нашата надежда за вечен живот не може да се открие в закона, а само чрез вяра в Христос. Но покорността на закона и представяните чрез него принципи продължава да играе централна роля в живота на вярата (вж. Матей 19:17; Откровение 14:12). Покоряваме се, защото – както Господ казва на Израел преди хиляди години: “Аз Съм Йеова, вашият Бог” (Левит 18:4). Божият закон е свързан с “живота” просто поради Онзи, Който е Бог – източникът на нашия живот. Този принцип представлява истинската духовност: доверяваме се на Бога и Неговите обещания в настоящия ни живот, също както се доверяваме на обещанията Му за вечния живот.


Исус казва: “Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота” (Йоан 8:12). Как сте преживели реалността на това чудесно обещание в ходенето си с Господа?




Борба с изкушенията Вторник - 13 януари

Както видяхме, авторът на Притчи 6:23, под вдъхновението на Светия Дух, прави пряка връзка между светлината и живота и Божия закон. В следващия стих той дава солиден пример как законът – като светлина и живот – може да ни предложи мощна духовна защита.


Против какво биваме предупредени в Притчи 6:24? Освен очевидното, какви по-фини предупреждения са ни отправени тук?


Когато вярващ човек бива изкушен, най-голямото изкушение е да се намери религиозна причина, оправдаваща нечестието. Използването на Бога за оправдаване на лошото поведение е не само ужасна форма на богохулство, но е и мощна измама. Все пак, ако някой смята, че “Бог е с мен,” то какво можете да му отговорите? Това може да се случи дори при прелюбодейство. “Бог ми показа, че трябва да съм с този [мъж/жена].” Ако хората смятат така, кой или какво може да “надцака” онова, което “Бог” им е показал?

Обърнете внимание и на още нещо – той не се подмамва само от физическата й красота. Тя използва език, ласкателни думи, за да привлече жертвата в капана си. Колко често мъжете и жените са били въвеждани в компрометиращи ситуации от фините и подмамващи думи, понякога дори изразени на религиозен език? Авторът на книгата Притчи се старае да ни предупреди за тази измама.

Законът е съвършената противоотрова против “ласкателния език на чуждата жена.” Само категоричността на закона и дължимата покорност ще ни помогне да се съпротивим на омайните й думи, които могат да звучат толкова истински и прекрасно. В очите на прелъстителката вие наистина ще сте не само симпатичен, но и умен и блестящ. Тя може дори да се позове на духовните си нужди; и по ирония на съдбата точно “Божията любов” ще се окаже оправданието за греха.


Само си помислете колко лесно можем да бъдем подведени, дори под мантията на вярата, да оправдаем погрешните действия от всякакъв вид, не само прелюбодейството. В такъв случай защо абсолютното посвещение на Божия закон е нашата единствена реална защита дори против нашите умове и капаните, които могат да ни заложат?




“Не кради” Сряда - 14 януари

Веднага след предупреждението против прелюбодейството (Притчи 6:24-29), авторът започва да говори за друг грях: кражбата (стихове 30, 31). Връзката между двете заповеди (кражбата и прелюбодейството) показва как непокорството на една заповед може да засегне покорността ни на другите. Отношението на компромис, на избирателното спазване на Божия закон, може да бъде дори още по-опасно от пълното незачитане на закона. “Най-силната крепост на порока в нашия свят не е нечестивият живот на отхвърления грешник или на деградиралия изверг; а на изглеждащия иначе добродетелен живот, почтен и благороден, обаче подхранващ някой грях, отдаден на някой порок... Онзи, който е надарен с верни разбирания за живота, истината и честта и въпреки това нарушава една от заповедите на Божия свят закон, е превърнал благородните си дарби на водещи към грях примамки” (Е. Уайт, Възпитание, стр. 150 – ориг.).


Прочетете Притчи 6:30, 31. Според тези стихове, какво може да направи един отчаян човек?


Бедността и нуждите не трябва да служат като оправдание за кражбата. Крадецът е виновен дори “когато е гладен” (стих 30). Въпреки че гладният крадец не трябва да бъде презиран, той пак трябва да възстанови седмократно откраднатото. Това показва, че дори отчаяността на положението му не оправдава греха. От друга страна, Библията настоява, че наш дълг е да задоволяваме нуждите на бедните, така че да не се чувстват подтикнати да крадат, за да оцелеят (Второзаконие 15:7, 8).

Колко интересно, че след като е преминал от прелюбодейството към кражбата, сега текстът се връща към прелюбодейството (Притчи 6:32-35). Наистина, двата гряха са някак си подобни. И в двата случая някой незаконно отнема нещо, принадлежащо на някой друг. Но съществената разлика между кражбата и прелюбодейството се крие във факта, че първият грях касае само загубата на предмет, докато вторият се занимава с нещо много по-голямо. В някои случаи човек може да възстанови откраднат предмет; в случай на прелюбодейство, особено ако са засегнати и децата, вредата може да бъде много по-сериозна, отколкото при кражбата.

“Не прелюбодействай!” Тази заповед забранява не само нечисти действия, но и чувствени помисли и желания или каквато и да е практика, която води до възбуждането им... Христос, Който поучаваше за далеч простиращата се задължителност на Божия закон, заяви, че злата мисъл или злият поглед са също така грях, както и беззаконното действие” (Е. Уайт, Патриарси и пророци, стр. 308 – ориг.).




Под смъртна заплаха Четвъртък - 15 януари

Повечето хора не мислят за смъртта, когато съгрешават; те си мислят за други неща, обикновено за непосредственото удовлетворение и удоволствие, което изпитват от греха. Популярната култура често възхвалява прелюбодейството и други беззакония. В контраст с нея книгата Притчи представя греха в правилната перспектива – възглед, който много години по-късно отеква в думите на Павел: “Заплатата на греха е смърт” (Римляни 6:23).


Прочетете Притчи 7:22, 23. Кое прави прелюбодееца уязвим на смъртната заплаха?


Онзи, който “тръгва подире й” е описан като човек, изгубил индивидуалността и волята си. Той вече не мисли. Думата “изведнъж” загатва, че той не си дава много време да помисли. Прилича на говедо, което отива на клане, на “безумен в окови за наказание” и на птица, която “бърза към примката.” Никой от тях не осъзнава, че животът му е застрашен.


Прочетете Притчи 7:26, 27. Кое прави неморалната жена толкова смъртоносна?


Възможно е описаната тук жена да е нещо повече от “обикновена” прелюбодейка. Всъщност, тя представлява ценностите, противоположни на мъдростта. Соломон използва тази метафора, за да предупреди ученика си против всяка форма на злото. Рискът е огромен, защото тази жена не само наранява; тя убива и силата й е такава, че е посякла дори и най-силните мъже. С други думи, други преди теб, по-силни от теб,не са могли да се отърват от ръцете й. Универсалният език на този пасаж ясно загатва, че библейският автор говори за човечеството като цяло. (Еврейската дума “шеол” в текста няма нищо общо с “ада,” както обичайно се смята; тя сочи на местото, където сега са мъртвите: гроба.).

В края идеята е, че грехът, бил той прелюбодейство или нещо друго, води до унищожение – противоположното на вечния живот, който Бог иска всички ние да имаме чрез Исус Христос.

Нищо чудно, че – както казахме във въведението за събота – ние се занимаваме с въпроси буквално на живот и смърт.


Помислете си за някои от “силните” хора, паднали драматично. Защо това трябва да ви накара да треперите за себе си? Коя е единствената ви защита?




Разширено изучаване Петък - 16 януари

“Сатана предлага на хората царствата на света, ако се подчинят на неговото върховенство. Мнозина правят това и жертват небето. По-добре да умрете, отколкото да съгрешите; по-добре е да сте в нужда, отколкото да мамите; по-добре да гладувате, отколкото да излъжете” (Е. Уайт, Свидетелства към църквата, том 4, стр. 495 – ориг.).

“Изберете бедност, укор, раздяла с приятели или кое да е друго страдание, отколкото да осквернявате душата си с грях. По-скоро смърт, отколкото унижаване или нарушаване на Божия закон трябва да е девизът на всеки християнин. Като народ, който претендира да е реформатор, който съхранява най-тържествените, очистващи истини на Божието слово, нека да издигаме образеца много по-високо, отколкото е издигнат сега” (Е. Уайт, Свидетелства към църквата, том 5, стр. 147 – ориг.).

За разискване:

1. Как можем да сме сигурни колко смъртоносен е грехът, без да паднем в капана на фанатизма? В същото време как можем да сме покорни на Божия закон, без да изпаднем в законничество?

2. Прочетете Изход 20:1-17. Как Десетте Заповеди са свързани помежду си? Защо ако открито нарушим една заповед, по всяка вероятност ще престъпим и други заповеди? (Вж. Яков 2:11) Какви примери можете да намерите, при които нарушението на една заповед е довело до престъпването на други?

3. Разсъждавайте върху идеята как хората използват религията, за да оправдаят погрешни действия. Не е трудно да се направи, особено, ако сте склонни да издигате “любовта” като върховен стандарт за правилно и погрешно. Помислете си за всички лоши неща, направени под претекста на “любовта.” В такъв случай как законът продължава да действа като защита на хората или от самите тях, или от другите, които могат да бъдат въвлечени в грях?

4. Разгледайте отново въпроса в края на частта за неделя, занимаващ се с погрешното възприемане на символите за реалност. Как можем да направим това? Например, как идолопоклонството може да е един от начините за това? Кои традиции – символи на духовни истини – могат да бъдат погрешно възприети за самите истини?




Разказ
“Това не е мечето Йоги!”

Тъй като живее в тропическата държава Пуерто Рико, Паола никога не си представяла, че е възможно някога да отиде в Аляска. „Това е някъде там далече – казва Паола. – Човек никога не си мисли, че може да стигне до там, защото е много далеч.”

Когато екипът за набиране на персонал от Конференцията Аляска пристигнал в университета Уола Уола, щата Вашингтон, търсейки работници за летния лагер, Паола решила да се включи. Тя била наета и през лятото станала спасител по бреговете на езерото Алекнагик край лагера Поларис.

„Въобще не очаквах такова нещо – признава Паола. - Представях си сняг и иглута, а всичко бе страшно красиво и зелено. Тя обаче преживяла и други изненади освен природните красоти. По време на началното обучение персоналът бил предупреден за честата поява на мечки в лагера. „Обясниха ни, че тези мечки съвсем не са като мечето Йоги [герой от детски анимационен филм] - спомня си Паола. – Макар че бяхме предупредени, повечето от нас си мислеха: Това си е просто една мечка.”

Внезапно Паола забелязала, че мечка влиза в лагера. Искала да я снима и бързо взела фотоапарата. Погледнала надолу, докато вървяла към езерото и се вцепенила. Точно пред нея стояла гризли.

„Всичко спря. Не чувах нищо. Останалите бяха в спалното помещение и никой не ме виждаше. Мечката също стоеше неподвижна. Единствената ми мисъл беше: „Това съвсем не е Йоги.”

Внезапно мечката се запътила към контейнера за боклук и Паола тръгнала бързо към лагера. „Понякога не знаеш колко страшно е дадено нещо, докато не го видиш лице в лице”, казва момичето.

Работата в лагера й отворила очите, признава Паола. „Осъзнах, че не съм вече дете. Децата бяха в лагера, а аз трябваше да се грижа за тях.”

Понякога й се струвало, че е много трудно да прокара разделителната линия на авторитета. „Когато възникваха проблеми, аз се научих да маневрирам и да не ги карам да се чувстват неприети или пренебрегнати. Работех с тях така, че да осъзнаят, че е необходимо да спрат да се цупят и да се върнат при останалите, които се забавляваха. Трябваше да има известен респект, за да знаят, че имам авторитет, но въпреки това да им е приятно да идват при мене, когато възниква проблем – особено духовен. В лагера Поларис всички занимания имат духовен аспект.”