Законът на Бога и законът на Христос

В повечето държави съществува йерархия на законите. На върха са законите, които идват от националното правителство и са задължителни за всички живеещи в страната. След това са законите на областно ниво, отнасящи се до жителите на определени територии. И последно, местните закони ръководят най-малките райони. Въпреки че всяко подразделение в рамките на страната има правото да си съставя закони, валидни за жителите на съответната територия, никой не може да съставя закони, противоречащи на националния закон. И макар обстоятелствата да диктуват определен закон да се прилага по различни начини, приложението не може да се отклонява от духа на закона.

Като върховен Глава на Вселената Създателят е установил закони за всички Свои творения. Когато доброволно се въплъщава в човешко естество, Исус Христос живее в покорност спрямо Своя Отец (Филипяни 2:5-11) и Неговите заповеди. Така всичко, което Божият Син поучава, перспективата, която придава на закона и дори „новата” заповед, дадена от Него, винаги е в пълна хармония със закона на Бога.

Някои смятат, че Десетте заповеди, предадени чрез Моисей на Синай, са валидни и уместни само за евреите преди кръста и не са задължителни за новозаветната ера на благодатта. Други учат, че християните са свободни от стария закон и че към него се очаква да се придържат само хората от еврейски произход. Както видяхме, макар Библията да учи, че делата по закона не могат да спасят никого, нито един пасаж не дава на човека правото да нарушава Божия закон. Ако имаше такъв пасаж, той би бил разрешително за съгрешаване и Библията грубо щеше да си противоречи по жизненоважна тема.

В този контекст си спомняме, че Бог разкрива условията на Своя завет с Израел на каменни плочи, съдържащи Неговия закон. Но Библията съдържа и много други заповеди относно подробности, които не се намират в Декалога. Търсейки правилно разбиране на Божията воля, равините изброяват 613 закони от Писанието, които те закотвят в Десетте заповеди. Исус като че ли отива отвъд равините, когато обявява, че не е дошъл „да разруши закона или пророците” (Матей 5:17). Макар и обобщен в Десетте заповеди, Божият закон съдържа всяка божествена заповед, изговорена пряко или чрез Неговите пророци.

Въпреки че има стотици заповеди, разкрити от Бог в Неговото Слово, Десетте заповеди предоставят солидните принципи, които могат да бъдат приложени към всички останали закони. Ето защо Исус споменава пет от Десетте заповеди, когато говори с богатия младеж. Има и още по-силно обобщение на Божия закон в заповедите, което се намира във Второзаконие 6:5 и Левит 19:18 – да обичаме Бога и ближния си. Исус заявява: „На тези две заповеди стоят целият закон и пророците” (Матей 22:40).

В крайна сметка Исус и Отец са обединени в намерението Си, когато подканват хората от Божието творение да обичат така, както самите те са обикнати. А покорността на закона е фундаментална за начина, по който тази любов се изразява.

Писанието предоставя множество примери за верността на Исус към Божия закон. Например, макар думите Му в Лука 2:49 да загатват, че още в ранната Си възраст Той разбира Своята богосиновност, щом земната Му майка изразява почувстваната от нея болка, когато Го загубват в Ерусалим, Той смирено придружава родителите Си у дома и „им се покорява” (Лука 2:51). В друг случай Исус отказва да се поклони на Сатана, когато бива изкушаван в пустинята, тъй като поклонението му е запазено единствено за Бога (Лука 4:8). Има и няколко илюстрации за спазването на съботата (например, Лука 4:16). Апостол Павел пише, че целият живот на Исус се основава на покорност спрямо Божията воля (Филипяни 2:5-11), а Посланието към евреите заявява, че макар и изкушаван, Той никога не съгрешава (Евреи 4:15). Ето защо, наближавайки последните часове от земния Си живот, Исус може да каже: „ Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов” (Йоан 15:10).

Исус разбира, че има връзка между спазването на заповедите и любовта. Въпреки че не сме свикнали да говорим за „правила” на любовта, човек би могъл да каже, че в един съвсем реален смисъл Десетте заповеди са тези правила. Те ни показват как Бог иска да изразяваме любовта си към Него и към ближните.

Бог е любов (1 Йоан 4:16). Представяйки Божиите заповеди на учениците Си (Йоан 13:34, 35), Исус просто усилва и възвеличава Закона на любовта, произхождащ от Неговия Отец (Йоан 3:16). Затова сега, вместо просто да обичаме другите както себе си, трябва да ги обичаме така, както ни обича Исус.

„Когато бяха изговорени тези думи, учениците не ги разбраха. Но след като станаха свидетели на Христовите страдания, на Неговото разпъване, възкресение и възнесение в небето и след като Светият Дух слезе върху тях на Петдесетница, те получиха по-ясна представа за Божията любов и за естеството на любовта, която трябваше да имат един към друг” (Е. Уайт, Деяния на апостолите. Стр. 547 – ориг.).

Божието желание е всички да приемат Неговия дар на вечен живот и да станат жители на вечното царство. В 1 Коринтяни, 9 гл. Павел разкрива метода си да привлича хората към Бога. Разбира, че има културни бариери, пречещи им да вземат решение за евангелието. Апостолът е готов да се адаптира към културата на групата, на която свидетелства, с единствената цел да види хората спасени.

В крайна сметка всички, ставащи част от Божието царство, ще бъдат подчинени на Неговия закон. Следователно, служещите на Бога трябва да са в хармония с Неговата воля. Павел бързо заявява, че макар да използва новаторски подходи за достигане до хората, винаги внимава да остане под юрисдикцията на Божия закон. Желанието му да ги види спасени не му позволява да прави компромиси със законите на Бога, на които ги моли да служат. Може да се адаптира към културните закони, но само ако няма противоречие с върховния закон. Принципът, ръководещ метода му, е „законът на Христос” (1 Коринтяни 9:21, нов американски превод). Можем да разберем препратката на Павел към „закона на Христос” като метода, използван от Господа. Това е метод, основан на любов към всички хора, а не само към неколцина избрани. Павел не възнамерява законът на Христос да бъде възприеман като алтернатива на Божия закон. Двата работят хармонично, като Христовият закон на любовта се използва за запознаване на спасените по благодат със закона на любящия Бог. Всъщност, цялата част, където Павел открито обяснява всичко, което е готов да направи, за да достигне до изгубените, е съвършен пример за самопожертвувателната любов, разкрита в „закона на Христос”.

Независимо дали е разкрит в писмени документи, или в природата, законът на Бога изявява Неговата воля за всеки човек (Римляни 1:20; 2:12-16). Следователно никой не може да твърди, че не е наясно с основните Му изисквания. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:23) и затова са обречени на унищожение (Римляни 6:23; Езекиил 18:4). Но не всичко е изгубено: проклятието е отменено чрез дара на вечния живот, който имаме чрез живота, смъртта и възкресението на Исус Христос (Ефесяни 2:8). Според апостол Павел благодатта би трябвало да помогне на вярващия да води живот на покорност (Римляни 6:15; Ефесяни 2:10; Тит 2:11-14), макар, както много добре знаем, невинаги живеем така покорно и вярно, както би трябвало.

Важно е да помним, че всеки е подложен на изкушения и може да се поддаде на греха в момент на слабост. Предвид това би било проява на безчувственост от страна на човека незабавно да осъди вярващия християнин, паднал в грях. Дори Исус, Който никога не съгрешава, е готов да помогне на победените от греха. Както пише Елън Уайт, „Исус не порицаваше човешката слабост” (Копнежът на вековете, стр. 353 – ориг.). Апостол Павел съветва християните да си помагат, за да постигнат възстановяване (Галатяни 6:1). С други думи, съгрешилият трябва да бъде насърчаван отново да пребъдва в предписанията на Божия закон. Законът на Христос е мотивиран от милостта. Ако не беше саможертвената смърт на Божия Син, нямаше да имаме никакви основания да спазваме Божия закон. Но тъй като Христос прави вечния живот възможен, верните са подбудени отново да започнат да спазват Божия закон след моментите на слабост. Вярващите трябва да използват закона на Христос като средство за придвижване на грешника отново към арената на Божия закон на любовта.

Въпреки че Божият закон е закон на милостта, Бог в крайна сметка ще го използва като стандарт при съда. Той продължава да предоставя на грешниците възможности да се покаят и да обявят верността си към Него. Но наближава часът, когато ще се разнесе викът: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свет” (Откровение 22:11). Това заявление служи като прелюдия към последния съд.

Въпреки че Исус изоставя Божественото Си естество, когато става човек (Филипяни 2:5-11), Той все още има специална връзка с Отец. Когато религиозните водачи Го обвиняват в богохулство, Той Ги информира че Бог му е дал властта да изпълнява определени Божествени задачи (Йоан 5:19-30), едната от които е съдът. Фактът, че Христос получава отговорността да съди, демонстрира Божията милост. Тъй като става едно с човешката раса, Той е в положение да съди безпристрастно. Като се има предвид колко добре е запознат с човешките преживявания, Христос не би осъдил човека несправедливо. Всъщност, Господ загатва, че осъждането не идва от Него, а непокаяният грешник сам осъжда себе си, когато откаже да се вслуша в Божията заповед (Йоан 12:48). Мнозина са запознати със съдържанието на Божия закон, но не знаят как да го спазват. Законът не е списък с отметки, които да използваме, за да проверим колко близо сме до царството. Той е инструмент, изразяващ различните принципи на любовта. Изпълнението му не се ограничава само до подчиняване на заповедите, за да се придобие личното благоволение на Бога. Законът призовава всеки християнин да споделя Божията любов с тези, които се нуждаят от нея. Като стандарт за съда, законът служи за измерване нивото на любовта на човека към Бога и към ближните му. Когато председателства последния съд, Христос ще използва Божия неизменен закон на любовта като стандарт, съобразно с който ще съди (Яков 2:12).

Прочетете от книгата Свидетелства към църквата, том 7 статиите „Църковна дисциплина” и „Грижете се един за друг”.

„Един на друг теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон.” Тук отново нашето задължение е ясно представено. Как така изповядващите се за последователи на Христос лековато се отнасят към боговдъхновените предписания?...

Съвсем слабо познаваме сърцата си и почти не осъзнаваме своята нужда от Божията милост. Ето защо толкова слабо поддържаме онова сладко състрадание, което Исус проявява към нас и което трябва да проявяваме един към друг. Не бива да забравяме, че братята ни са слаби и грешащи смъртни – също като нас. Да предположим, че някой брат поради невнимание е бил победен от изкушението и в разрез с цялостното си поведение е извършил някаква грешка – какъв подход трябва да се използва спрямо него? От библейската история научаваме, че хора, използвани от Бога за извършването на велики и добри дела, допускат и сериозни грехове. Господ не ги подминава неукорени. Той с благодат ги опрощава, разкрива Своето велико присъствие и работи чрез тях. Нека бедните и слаби смъртни обмислят колко голяма е нуждата им от жалостта и дълготърпението на Бога и на техните братя. Нека са наясно как съдят и осъждат другите” (Е. Уайт, Знамения на времето, 25 януари 1883 г.).

1. Размишлявайте върху горния цитат от Знамения на времето. Защо е толкова важно да проявяваме милост към съгрешилите?

2. Помислете си за някои известни библейски герои, паднали в грях, на които Бог прощава и които продължава да използва. Какви важни поуки се крият за нас в тези примери?

3. По какви начини можем да налагаме църковна дисциплина, като в същото време проявяваме благодат и милост към онези сред нас, които са паднали в грях? Защо трябва да разглеждаме двете концепции – дисциплината и благодатта – като такива, които не си противоречат?

Робер и семейството му живеят в малко градче в източната част на Перу. Съпругата му Роксана започнала да посещава адвентната църква и да води децата със себе си. Често канела Робер, но той не се интересувал от религия.

Дълбоко в сърцето си обаче чувствал, че животът му не е това, което би желал. Често пиел, а по-късно изпитвал вина за лошите си навици, които не били добър пример за децата му. Искал да стане по-добър съпруг и баща, но не знаел как.

Веднъж един инцидент преобърнал живота му. „Бях пиян и загубих контрола над мотоциклета си – разказва той. – Паднах на улицата с разбит череп и счупени кости. Отведоха ме в болницата в безсъзнание. Когато след време се възстанових достатъчно, за да се прибера у дома, Роксана прекара часове наред, за да ми чете Библията и да ми разказва за Исус. Имах много време, за да размишлявам за живота си и за Бога. Един ден й казах, че желая да оправя живота си. Пожелах да се венчаем законно и да бъда кръстен. Пасторът и няколко църковни членове идваха да изучаваме Библията заедно и след като се подготвихме, бяхме кръстени заедно.”

„Преди да се свържем в Христос, животът ни бе тъжен – обяснява Роксана. – Сега пеем, молим се и четем Библията заедно като семейство. Толкова сме щастливи.”

Робер се върнал на работа и започнал да споделя новата си вяра със своите колеги. „Всеки път, когато ми се отдаде възможност, аз им разказвам това, което научавам за Христос – казва той. – Имам малък компютър, който използвам, за да показвам на останалите работници видео материали за Библията и за Бога.” Робер споделя своята вяра и с по-далечните си роднини. Макар че не са адвентисти, те се вслушват, защото са водели промяната в живота му. Когато наблюдават каква промяна е извършил в живота на Робер, те искат да променят и своя живот.

Сега Робер е образец на вяра в семейството си. „Имаме нужда от бащи, които да учат децата за Исус и за това, което Той подкрепя – обяснява Робер. Това е най-важните неща, които ние като родители можем да направим.”

С помощта на Роксана Робер се надява да се запише в училище и да изучава обществено здраве, за да помага на хората да водят по-здравословен живот. Това е един от начините да бъде пример на вяра за хората около себе си.